Текст: Олга Георгиева
Снимки: Иван Негревски, Минко Пеев, Женя Пеева, Боян Безус
Скок назад във времето – това се случва на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна вече от десет години в края на месец август. Самото място, с автентичните си възрожденски къщи, с дуварите, калдъръмените улици и каменните си чешми предразполага да се върнем 150 години назад. Облечени с носии, без слънчеви очила и мобилни телефони, да се порадваме на истинските неща – на природата, на музиката и танците. И на живото общуване.
На 333 км от София по пътя за Бургас, на 32 км от „Петолъчката“ и на 48 км от Сливен, Жеравна е удобна за достигане дестинация. Разположена между планински хълмове, може да се похвали с причудливи скални форми, тайнствени пещери и бистри карстови извори. Тук времето тече с типичното за планинските райони спокойствие. В селото живеят към 400 души, но то посреща близо 20 000 души за Фестивала на фолклорната носия през лятото и много гости от цял свят през цялата година.
Жеравна
В Жеравна са родени Йордан Йовков, Сава Филаретов, Райно Попович и много други видни българи, сред които грее и името на Руси Чорбаджи. Чорбаджия и кмет, активна личност и един от най-богатите хора в селото, Руси имал 30 000 глави добитък, овце, кози, коне и няколко дюкянчета, търгувал в Турция и Гърция. Според една легенда дъщеря му Калина била отвлечена от Индже войвода, който пощадил къщата, но не и бащата на възлюбената си – заради това, че предупредил котленци за опасността от нападения и те успели да се защитят. Според друга легенда, жеравненските земи били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, дадена за съпруга на султан Мурад. За това селото получило привилегиите на свободно селище и управлението му било поверено на местните първенци. Тук турци не можели да се заселват, а ако се наложело да влязат, трябвало задължително да слязат от коня си. В замяна на тези права, турците поискали да се съборят стените, които обграждали Жеравна по хълмовете Добромерица и Перниковец. Днес в Жеравна са запазени близо 200 къщи, паметници на културата, на възраст от 150 до 300 години. Повечето са добре реставрирани и предлагат много от удобствата, на които сме свикнали. Новопостроените къщи за гости са задължително в стар стил. Сред забележителностите на Жеравна са къщите музеи, църквата „Св. Николай“, Хилендарският метох, Хаджи Вълчовия хан, Димчовото кафене. В наши дни близо до къщата на Никула Чорбаджи има конна база за любителите на ездата. По което и време на годината да дойдете, Жеравна ще ви посрещне гостоприемно и ще ви омагьоса със своя чар. Но, ако я посетите за Фестивала на фолклорната носия, преживяването ви ще бъде незабравимо.
Фестивалът
Основен организатор на фестивала е създадената от Христо Димитров и семейство Андерсон Фондация „Българе”, подпомогната от Община Котел, Кметство Жеравна и марката „Бона Фиде„. Това тридневно приключение (петък, събота и неделя) се провежда сред боровата гора на хълма Добромерица. Първата вечер програмата на фестивала включва концерт на професионален български фолклорен ансамбъл, през втория ден – представяне на школи и клубове за български народни танци от цяла България, дефиле на автентични и стилизирани народни носии, народни борби, а вечерта – нестинарски игри и „Олелия” – нескончаеми хора край големия огън. Организират се конкурси с награди, разпространява се „Фестиваленъ вестникъ” – безплатното информационно издание на фестивала. Ароматът на сочни чевермета и прясно изпечен на жар хляб превзема чаршията, на която се продават вкусни традиционни ястия, мезета, вино и ракия, лакомства, изделия на майстори занаятчии и много още. Който веднъж се потопи в тази нова българска приказка, копнее да я преживее отново. Стотици семейства съзнават мисията на фестивала и водят със себе си и децата си – да заживеят с българското от малки. Тази година е десетото, юбилейно, издание – на 18,19 и 20 август 2017 г..
Правилата
Те са замислени в името на едно уникално преживяване, на участието в една различна родолюбива проява. Главното изискване, за да влезете на територията на фестивала, е да сте облечени във фолклорна носия. Ако не успеете да си намерите, можете да вземете под наем или да си купите на входа. Ползването на мобилни телефони е разрешено само на определено за разговори място. През първите два дни е забранено заснемането с камери, фотоапарати, мобилни телефони и др. – право на това имат само акредитирани медии и фотографите на фестивала. В стремежа си да се постигне максимално близка обстановка и атмосфера от времето на прадядовците и прабабите ни, организаторите забраняват също и: употребата на съвременни одеяла и постелки (при входа и на чаршията се продават черги, завивки и битови торби), носенето на слънчеви очила, ръчни часовници, съвременни шапки и кърпи (можете да носите единствено калпаци, бели кърпи и забрадки), ползването на връхни дрехи от съвременното облекло (при хладно време можете да носите ямурлуци, наметки, елеци от аба и кожа, както и тъкани или плетени вълнени женски връхни дрехи или шалове в тона на народната традиция), ползването на детски колички във фестивалната територия (абсолютно несъвместими). Забранено е внасянето на изделия от пластмаса (бутилки, чаши, чинии, прибори, кутии, найлонови торбички, на термоси, салфетки и др.), както и носенето на съвременни дамски и мъжки чанти, куфари, раници, сакове, найлонови чантички, съвременна техника. На територията на фестивала не се допускат домашни любимци. Повече за правилата и входните такси можете да прочетете в уебстраницата на фестивала (www.nosia.bg).
Българската носия
Носията е дрехата на нашите предци, носена от Възраждането до към средата на 20-ти век. Дреха, към която всеки от нас има силен сантимент. Каква самобитна, истинска красота има българската носия! В пъстрите ѝ шарки е втъкана с много любов дарбата на нашите прабаби да превръщат в празнична одежда и най-семплото облекло. Удобна за труд, тържествена за празнични дни, носията е различна за различните области на България. Според етнографите произходът ѝ е главно славянски, но има и следи от облеклото на траките и прабългарите, също и от облеклото на турци, гърци, албанци и власи. А фестивалът в Жеравна е истинско тържество на българската носия, съживяващо културата и ценностите, които тя носи. За да ги предаде и занапред в бъдещето.