Текст: Олга Георгиева
През последните години броят на възрастните пациенти, които подлежат на лечение чрез диализа нараства. Това се дължи както на общото застаряване на населението в световен и национален аспект, така и на нарасналите възможности за бъбречнозаместващата терапия.
В България има около 4700 пациенти на хрониодиализа. И най-съвършената машина не може да замени напълно функцията на бъбреците. Но при спазване на определен режим и редовно диализиране, пациентите имат сравнително добро качество на живот.
Доц. Д-р Александър Oсиченко завършва медицина в Медицинския университет – София. Има две специалности: вътрешни болести и нефрология. През 2000 г. защитава дисертация на интердисциплинарна тема, свързана с токсикология и извънбъбречно очистване на кръвта. Има множество специализации в България и чужбина (Япония, Англия, Белгия, Швеция, Австрия, Франция, Сърбия).
Автор е на над 60 публикации в реномирани научни издания. Има 33-годишен опит в областта на диализното лечение. Завеждащ Клиниката по диализно лечение в МБАЛ „Токуда Болница София“, където е от самото ú откриване. Заместник-председател на Българското научно дружество по нефрология в България.
Доц. Осиченко, кое Ви накара да изберете нефрологията?
Нефрологията е тясна специалност. Бъбречнозаместващото лечение като част от нефрологичната практика е иновативно и съвременно. Чрез него се осъществява симбиоза между високотехнологичната диализна машина и човешкия организъм. Затова се изискват не само много знания във всички области на медицината, но и специфични технически умения. Това е огромно предизвикателство в името на човешкия живот.
Кога се налага един пациент да премине към хемодиализа?
В резултат на дълго и продължително бъбречно заболяване или на остра бъбречна увреда бъбреците престават да функционират. Това налага пациентът да започне бъбречнозаместително лечение – хемодиализа.
Какво представлява хемодиализата?
Диализното лечение е продължително заместително лечение на болни, при които една жизненоважна физиологична система – отделителната, практически не функционира. В крайния стадий на хронично бъбречно заболяване бъбреците не са в състояние да очистят организма от отпадните продукти на обмяната на веществата (урея, креатинин, електролити, а също и вода).
Хемодиализата е процедура, която замества функцията на бъбреците – кръвта на бол-ния се филтрира и „пречиства“, регулира се артериалното кръвно налягане и балансът на електролитите (калий, натрий, хлор, фосфор и калций). При диализното лечение се използва т. нар. изкуствен бъбрек – диализатор.
Той е съставен от специална полупропусклива мембрана – от едната страна тече кръвта на пациента, от другата – диализен разтвор с определен състав на вода и соли. Преминавайки през диализатора, кръвта се пречиства и след това се връща обратно в кръвоносната система.
Какви видове диализа има? По какви критерии се избира към коя да бъде насочен пациентът?
Има два вида бъбречно заместващо лечение. Хемодиализа – кръвта на болния се очиства от отпадните продукти с помощта на вече описания диализатор. Пациентът трябва да посещава диализната клиника 3 пъти седмично по 4 часа.
Перитонеалната диализа също е процедура, при която кръвта на болния се филтрира и очиства, като ролята на полупропусклива мембрана изпълнява перитонеумът. Специален диализен разтвор (диализат) се влива вътре в перитонеалната кухина и след като през перитонеума в него преминат ненужните отпадъчни вещества, вода и соли, разтворът се изтегля отново от перитонеалната кухина.
Перитонеалната диализа може да се осъществява в домашни условия, като не е необходимо пациентът да посещава болницата. Какъв тип да бъде бъбречнозаместителната терапия се определя по конкретни медицински критерии. Не на последно място се взема предвид и волята на самия пациент.
Какви правила трябва да се спазват по отношение на храненето, движението, начина на живот?
Спазването на определен режим и диета са наложителни. В противен случай усложненията са много, водят до влошаване на жизнената активност, общото състояние и качеството на живот и могат да причинят необратими увреждания на организма.
Допустими са леки физически натоварвания (разходка, ненатоварващи физически упражнения, домакинска работа). Поне 1 час дневно пребиваване на чист въздух. След хемодиализа е необходима 2-3 часа почивка.
Хранителният режим при пациентите на диализа представлява неразделна част от общото лечение на ХБН. По време на диализа организмът губи въглехидрати, които трябва да бъдат набавени. Животинските мазнини трябва да се избягват.
По време на хемодиализа организмът губи известно количество белтъци. Ето защо дневният прием на белтък трябва да бъдат 1,2-1,4 г/кг телесно тегло. От него 65% следва да бъде от животински произход. Само по този начин може да се избегне саморазграждането на собствените тъкани и мускулна маса. Хората на хемодиализа имат нужда от енергия 35 ккал/кг дневно.
Приемът на храни, съдържащи голямо количество сол, трябва да се избягва. Храните трябва да се подбират според вкусовите предпочитания и лабораторните показатели на всеки пациент. С отпадането на бъбречната функция отпада и способността на организма да отделя течности. Основно правило при приема на течности е отделената урина от предишния ден + 500 мл.
Каква помощ предвижда държавата за тези пациенти? Има ли фондации и организации в тяхна подкрепа?
Диализното лечение е много скъпо лечение. В България, въпреки че е недофинансирано, то е безплатно за пациента. Осигуряват се както всички необходими за диализата консумативи и скъпоструващи медикаменти, така и транспорт до болницата и обратно.
Защитата на правата на пациентите на хрониодиализа се осъществява със съдействието на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и сдруженията на диализните пациенти в България.
Как продължава лечението при болни на хемодиализа в случай че се заразят с COVID-19?
За диализните пациенти в много по-голяма степен важи правилото на „3-те д – дисциплина, дистанция, дезинфекция“. В случай на заразяване с COVID-19 и поради опасност от бързо влошаване на състоянето, наблюдението от страна на лекарите е особено стриктно.
Когато са само носители на инфекцията, пациентите се диализират в изолирани помещения, за да не заразят другите здрави пациенти. При наличие на показания за прием в болница пациентите се хоспитализират, като се диализират в самите ковид отделения. След излекуването те продължават диализното си лечение по общите правила.