Текст: Олга Георгиева
Когато се появиха първите случаи на коронавирус и у нас, собствениците на домашни любимци си зададоха въпроса: „могат ли животните да го пренасят на хора?“. По време на извънредната обстановка стопаните на кучета получиха „привилегията“ да се разхождат из паркове и градинки, но както и тези на всички останали животни, получиха тяхната топлина и подкрепа в един особен момент за цялото човечество. Потърсихме ветеринарен специалист, за да ни отговори на този и на много други въпроси, свързани с домашните любимци.
Д-р Траян Пенушлиев е ветеринарен лекар в основания от него ветеринарен кабинет „Хектор“. Завършва ветеринарна медицина през 2000 г. в Тракийския университет в Стара Загора и веднага открива своя собствена практика. По стечение на обстоятелствата – точно в квартала, в който е израснал, утвърждавайки старата традиция да се върнеш и работиш в родното си място.
Д-р Пенушлиев, как избрахте тази професия?
Баща ми беше детски хирург в „Пирогов“ и аз от дете някак си, чисто интуитивно, съм знаел, че ще стана лекар. Просто семейството ми настояваше да продължа традицията. Така се случи, че дойдоха демократичните промени и на 18 години силно ми се прииска да стана юрист. Кандидатствах право, не ме приеха, след това казарма и после реших да се занимавам с ветеринарна медицина, защото даваше по-добри възможности за реализация и частна инициатива.
Кое е най-важното качество, което трябва да притежава един добър ветеринарен специалист?
Знам ли? Няма как да е едно важното качество. Всеки си мисли, че като работим с животни, трябва да ни е по-лесно, но ние основно работим с хората, а знаете добре, че това е доста сложно напоследък. Всъщност, ако изключим чисто професионалните качества, които безспорно са най-важни, може би е приоритетен начинът на общуване с хората, собственици на домашните любимци, те са свързващото звено между нас и пациентите ни.
Трябва да си винаги крайно ясен със стопанина на животното, да можеш да разбереш какво всъщност го е довело при теб, за да можеш да пристъпиш към лечение.
Какво Ви дава и какво Ви взима тази професия?
Нормално е лекарите да живеем с проблемите на нашите пациенти. Ежедневието ми вече двадесет години е свързано с това да помагам на животинките да се чувстват добре. За съжаление това невинаги е възможно. Има моменти, когато се чувстваш безсилен и няма какво да направиш. Приетото у нас схващане, че „ще му мине като на куче“, не е съвсем вярно.
Нашите пациенти страдат по същия начин като нас, хората. Колкото и да гледаме професионално и да действаме машинално, у нас като лекари винаги остава болката и на пациента.
Вие самият имате ли домашен любимец?
Допреди 13 години имах две котки и една немска овчарка. Хектор беше страхотно куче, много добре възпитано и интелигентно животно, кабинетът ми носи неговото име. Някак си, след като почина, не исках да си взимам домашен любимец, смятах, че ще ми отнема много време да се занимавам с него, а имах и други ангажименти. Да имаш домашен любимец е нещо отговорно и хората, ако искат да си вземат такъв, трябва сериозно да го обмислят.
Така се случи обаче, че преди 6 месеца в кашон пред кабинета ми беше оставено едно малко коте със счупен таз. Реших първоначално да видя дали ще се поддаде на лечение, защото беше много зле и го отглеждах в кабинета. Сега вече е добре, ходи, тича, скача и прави бели. Не можах да се разделя с нея, но не съм сигурен дали аз не съм нейният домашен любимец.
Кои са най-големите трудности, с които сте се сблъсквал в практиката?
Трудностите са част от всяка професия. Ако човек е добре подготвен теоретически, не би трябвало да изпитва професионално безсилие. Истина е, че не може да се знае всичко, истина е, че винаги можеш да пропуснеш нещо, но за щастие, що се отнася до ветеринарната колегия, винаги можеш да потърсиш второ мнение от колега.
Трудностите обаче често идват и от страна на самите собственици на домашните любимци, които много често знаят повече от нас за болестите, защото GOOGLE така казал. Да не говорим, че често и финансовите проблеми на хората не ни позволяват да извършваме пълноценни изследвания и диагностика.
Достатъчно информирани ли са според Вас собствениците на домашни любимци за спецификата на тяхната природа, отглеждане, възпитание, здравни грижи?
В съвремието ни информация да искаш, къде вярна, къде не. Хубаво е, че хората вече се научиха да отсяват полезното от баласта. В последно време идват хора, които си личи, че са мислили по въпроса, преди да си вземат домашен любимец, и са предварително запознати с много неща. Смятам, че точно затова и намаляха случаите на изоставени животни от хора, които не са в състояние да ги гледат по една или друга причина.
Вече освен много ветеринарни клиники и кабинети има и много студия за разкрасяване на кучета и котки, зоомагазини, кучешки възпитатели и психолози, които също могат да ограмотяват хората, решили да вземат или взели животинка.
Какви са правилата за посещение на ветеринар във връзка с предпазването от COVID-19?
След обявяването на извънредните мерки от 13.03.2020 г. ние продължихме да работим, като се съблюдаваха изискванията за дезинфекция. Лично аз въведох почасов прием с цел да не се събират хора на едно място, освен това исках да знам дали може да се изчака, защото голяма част от нашата работа е свързана с профилактика и не е спешна.
Могат ли животните да пренасят новия вирус на хората?
Според това, което се пише в чуждестранни статии, по-скоро не. Животинският коронавирус е по животните и засяга тях. Истина е, че има още много неизвестни около COVID-19, но дори и да имаше някои публикации, че е възможно да се пренася от животно на човек, те не добиха научна обосновка.
Няма нужда хората да изхвърлят домашните животни на улицата, това няма да реши проблема. Още повече че, ветеринарните власти са длъжни, ако има такива съмнения, да вземат мерки – а такива не се наложи да бъдат прилагани.
Вирусът ще остане с нас още дълго време. Какви са Вашите препоръки за грижите за здравето на домашните любимци занапред? Има ли нещо, което се промени след кризата?
Ние вече свикнахме да живеем с вируса, но не бива да забравяме, че той е опасен за нас, хората. Не трябва да променяме отношението си към домашните животни, те няма да ни навредят, а напротив – носят радост и разтуха в ежед-
невието ни. Просто трябва да продължаваме да спазваме нужната хигиена, редовните обезпаразитявания и ваксинации, нищо повече.