Фотография: личен архив
С наближаването на топлия сезон и ваканциите пътуванията се увеличават. А когато возим малки пътници, трябва да сме особено внимателни както за пътната обстановка навън, така и за случващото се вътре в колата.
Поканихме Мартин Кирилов, автоинструктор, да ни припомни най-важните правила. Мартин е роден в София. Още от малък се увлича по техниката и спорта. В техникума по ел. транспорт става шампион по тенис на маса на градското училищно първенство, а по-късно става запален радиолюбител.
Завършва няколко педагогически специалности в Националната спортна академия и магистратура в Софийския университет. Професията „Инструктор на водачи на МПС“, придобива в колежа за преподаватели, към Техническия университет в Сливен.
Според правилника как трябва да пътуват в лек автомобил деца от 0 до 10-годишна възраст?
Много родители не се и замислят какво би станало с тях и детето им при възникване на пътнотранспортно произшествие. Всеки си казва: „На мен това няма да се случи“. Някои майки си мислят, че гушнатото в скута бебе или дете е на най-сигурното място, но не си дават сметка, че при евентуален удар, дори само с 30 км/ч, дете с тегло 7 кг ще излети от ръцете на възрастния, тъй като ще бъде изложено на сила от над 135 кг.
Да се удържи такава движеща се маса е невъзможно! Пътните инциденти се случват както на къси, така и на дълги разстояния, в градска и извънградска среда, затова децата трябва да се возят в специални столчета, които отговарят на възрастта, ръста и теглото им, инсталирани са правилно, пасват добре в автомобила и се използват правилно при всяко пътуване.
В нашия Закон за движението по пътищата е описано, че децата трябва да пътуват в подходящо за възрастта им столче за кола до достигане на 12-годишна възраст или достигане на височина 150 см.
Преди години се смяташе, че детските столчета трябва да са монтирани само на задните седалки, но редица изследвания доказаха, че превозването на бебета и малки деца на предната седалка има своите предимства. От една страна, шофиращият родител има възможност за наблюдение и реакция, ако бебето се нуждае от нещо, а от друга, самото детенце има визуален контакт с родителя и е по-спокойно.
Говорим за специално изработени бебешки кошнички или столчета, които се закрепят посредством предпазния колан на автомобила или чрез система за здраво свързване, с която стандартно са оборудвани повечето автомобили, произведени след 2006 г. Така наречената ISOFIX заключваща система накратко представлява механизми, подобни на закопчалките на коланите, чрез които лесно, бързо и много надеждно бебешката кошничка или детското столче с едно щракване се закрепят за седалката на автомобила или за друга част от купето. Детските обезопасителни столчета се избират спрямо килограмите и възрастта на детето.
Не трябва да се забравя, че при монтирането на детско столче на предната седалка е необходимо винаги преди това да се изключи въздушната възглавница (air bag). Това е символно обозначено на столчето, а често и със специална лепенка или графика в самия автомобил.
Знаем, че децата се уморяват повече на дълъг път. Какво можем да направим, за да им помогнем да се справят? На колко време например е добре да се спира за почивка и какви места да избираме, когато сме с малки деца?
Това зависи от възрастта, физическото и психичното състояние на детето, а също и от пътните условия, както и от състоянието и комфорта на автомобила. Шофьорските умения също оказват голямо влияние. На някои деца, особено на най-малките, возенето им се отразява успокояващо и приспивно, но за други може да е кошмарно, да им прилошава или да се чувстват стресирани.
За разнообразяване на обстановката и за борба с умората са много подходящи различните игри с въпроси или думи, в които могат да се включват всички в колата. Предварително подготвените записи на любима музика, на приказки или слушането на аудиокниги могат да бъдат една прекрасна добавка на фона на гледката през прозорците. Увлекателните разкази, свързани с нещо, видяно около пътя, също могат да заангажират вниманието на всички за известен период. Разбира се, един телефон или таблет могат да заместят всичко това, но аз лично бих препоръчал да използваме момента да си обърнем внимание един на друг, да разговаряме и обсъждаме различни неща.
Пътуването, особено на големи разстояния, е уморително не само за децата, но и за всички пътници, а най-вече за шофьора. Затова най-добрият вариант е по възможност двамата родители да се сменят зад волана веднага щом почувстват първите признаци на умора. Важно е предварителното планиране на пътя и местата за почивки, които трябва да са поне на всеки два часа, но с децата трябва да имаме готовност за непредвидени спирания.
Доброто познаване на крайпътните места за престой, някои местни забележителности, исторически паметници и дали там има обособени детски площадки, на които децата да се разнообразят, би облекчило и обогатило пътуването на цялото семейство. Важно е да предвидим достатъчно вода за пиене и миене, малко храна и плодове, мокри кърпички и др. хигиенични средства, както и торби за боклук.
Какви са действията, които трябва да предприемем при лек пътен инцидент, така че да не се разстройва детето, возещо се в колата?
Преди всичко трябва да запазим спокойствие и да се убедим, че всички са добре и нямат травми. Ако има и други участници в инцидента (водач и пътници от други автомобили, пешеходци, животни), да се убедим, че и те са добре. Да сме възможно най-смирени и сдържани в тези първи моменти. Един пътен инцидент, колкото и да е лек той, представлява огромен стрес за всички участници в него.
Именно в такива ситуации си проличават качествата на един човек, на един родител. Дали ще успее да овладее негативните емоции, гнева, омразата, агресията, или ще „си изпусне нервите“ пред останалите, зависи от характера, темперамента и възпитанието на всеки. Не трябва да забравяме, че тези първи наши реакции ще останат дълбоко в паметта на детето и ще са негов пример за подражание или за отрицание.
Какви са спешните действия, които се предприемат при по-тежък пътен инцидент?
При по-тежък пътен инцидент е важно, доколкото е възможно, най-бързо да се отървем от първоначалния стрес, за да може да вземем трезви и адекватни решения. Трябва да започнем с преценката на ситуацията – излизайки от автомобила, да се убедим, че пострадалите хора и превозни средства не са застрашени, както и те самите не представляват опасност за останалите участници в движението.
Ако има пострадали, да преценим тяхното видимо състояние и ако са в съзнание, да се опитаме да ги успокоим и с въпроси да разберем дали имат някакви болки или вътрешни травми. Тук много важно е да споменем, че всеки кандидат-шофьор преминава задължителен курс на обучение за оказване на първа помощ на пострадал към БЧК. Съветвам всички да положат усилие и сериозно да се запознаят, а и запомнят възможно най-много от тази информация.
Един ден, благодарение на тези знания, вие може да спасите живота на свой близък или непознат, и то не само при пътен инцидент, но и при всяка друга животозастрашаваща ситуация, в която случайно бихте попаднали.
Защо е важно да се сложи незабавно триъгълник след катастрофиралия автомобил?
Обезопасяването на мястото на пътния инцидент е едно от най-важните и първи действия, които трябва да се предприемат. Много хора под влиянието на първоначалния стрес започват да се чудят какво първо да направят – дали да помогнат на пострадал, дали да си търсят телефона и да звънят на 112, и не осъзнават, че се намират на средата на оживен път и отсреща към тях се задава бързо движещ се автомобил. Затова е необходимо бързо да се сигнализира мястото на произшествието, за да не се получи верижна катастрофа.
Светлоотразителният триъгълник е едно от средствата, с които задължително трябва да разполагаме, а и рискуваме глоба, ако ни спрат от КАТ за проверка и такъв не е наличен. Другото задължително е да облечем светлоотразителния елек и с други ярки предмети да обозначим възможно най-добре мястото на произшествието, така че да ни забелязват от възможно най-далече.
Защо е опасно да се оставя само дете в колата?
Опасностите за само дете в колата са много. От една страна, то може да се опита да си играе на „шофьор“ и неволно да приведе автомобила в движение. Дори да не „подкара“ колата, малчуганът може да си играе с механичното повдигане и сваляне на стъклата, при което може да си прещипе пръст или ръка. А може и да отвори неволно вратата и да изпадне на пътя.
Много родители, освен че оставят детето само в колата, оставят и двигателят включен. Примерно зимата, за да е топло вътре, а лятото заради охлаждащия климатик. Не са редки случаите, когато крадци виждат, че колата е със запален двигател, но без шофьор и решават да се възползват, като не виждат, че отзад има дете. Така родителите рискуват освен колата да загубят и най-ценното си.
От друга страна, оставено само дете в колата, може много бързо да бъде доведено до прегряване през лятото или да премръзне само в колата през зимата. Самичко дете в колата може също да бъде изплашено от минаващ шумен автомобил или мотоциклет, непознат човек или животно.
Какви други съвети бихте дали на родителите?
Важно е да знаят, че според Закона за движението по пътищата слизането и качването на деца до 12 години от и в автомобил, спрял на пътното платно, се извършва откъм страната на тротоара или банкета.
Също според този закон бременните може да не слагат колан. Но според последни научни изследвания бременни без колан биха претърпели много по-големи травми при евентуален сблъсък. Така че най-добре е те да ползват колан, поставен по правилния за тяхната ситуация начин.