Текст: Олга Георгиева
Фотография: личен архив

Д-р Ивайло Николов е роден в София през 1990 г. Завършва ГПЧЕ „Петър Богдан“ в гр. Монтана през 2009 г. и започва през същата година обучение по медицина към Медицински Университет – София.

През 2016 г. се дипломира като лекар и половин година по-късно започва специализация по Педиатрия към
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. Придобива специалност по Педиатрия в края на 2021 г., а в периода 2020-2021 г. е лекар в Инфекциозното Ковид отделение на Александровска болница. От тази година работи в детското Ковид отделение към УМБАЛ „Александровска“.

В началото на пандемията от Ковид-19 децата не се разболяваха, но с новия щам боледуват много по-често. Обърнахме се към д-р Ивайло Николов, педиатър, с молба за повече информация относно първите мерки и протичането му при малките пациенти.

Д-р Николов, как избрахте медицината и защо се насочихте към педиатрията?

Изборът ми да уча медицина е следствие на плодотворните взаимоотношения в гимназиалните години с преподавателите ми по химия и биология, които породиха у мен желание да се занимавам сериозно с това начинание.

Тук смятам, че е мястото да спомена техните имена, защото те го заслужават, а именно: Диана Иванова, Иванка Вацкичева и Бисерка Луканова. Интересът ми към педиатрията възникна още в началните години на образованието ми по медицина, когато започнах работа като санитар, а след това и като сестра в Детска сърдечна реанимация към НКБ София.

Това и до днес е най-доброто място за обучение на лекари, проявяващи интерес към интензивното лечение на деца. След дипломирането си започнах да доброволствам в Детска клиника към УМБАЛ ”Александровска”, която е с насоченост белодробни болести при децата, и имах щастието след 6-месечен период да започна работа там и така до днес.

Според Вас какви качества се изискват, за да бъде един лекар добър педиатър?

На първо място, за да стане един човек добър лекар, той трябва да може да слуша и анализира, да задава правилните въпроси както на своите пациенти, така и на техните близки. В България разполагаме с отлични лекари и специалисти във всички области на медицината.

В работата с деца се изисква малко по-особено отношение – повече търпение и умение за предразполагане на пациентите. Също така трябва да споменем и контакта с родителите. От изключителна важност е от самото начало на родителите да бъдат обяснени различните форми на развитие на заболяването, терапевтичното ни поведение, възможните усложнения и времето, необходимо за възстановяване на пациента.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате в детското ковид отделение?

Ако разделим трудностите на организационни и такива, свързани с лечението на децата, то бих казал, че нямаме организационни трудности. Александровска болница осигури всичко, от което имаме нужда като консумативи, условия и персонал.

Създаде се структура, в която се работи спокойно, уверено и успешно. Организационният процес за създаване на това отделение се случи за кратко време още преди високата заболеваемост сред децата, което говори за перспективно мислене и действие.

От медицинска гледна точка трудностите в лечението на децата се наблюдават най-вече при тези, които са с хронични и придружаващи заболявания – затлъстяване, диабет, хронични белодробни заболявания.

Какви са Вашите съвети към родителите за действия при първите симптоми?

С новия щам децата наистина боледуват доста по-често. Това, което бих посъветвал родителите, е да не започват самостоятелно лечение, а да потърсят помощ от общопрактикуващите лекари и в звената, в които се осъществява лечение на децата с ковид инфекция. Детската клиника на Александровска болница е едно от местата за това.

Как протича обикновено заболяването при децата?

Заболяването при децата обикновено протича леко. Наблюдават се хрема, фебрилитет в рамките на 2-3 дни и проява на инфекция на горните дихателни пътища. Своевременно започнатото лечение дава добър резултат в кратък период от време.

По-особено внимание трябва да се обърне на децата с хронични белодробни заболявания, например тези с бронхиална астма, тъй като има повишен риск за обостряне на придружаващото заболяване и еволюция до вентилаторна недостатъчност. С повишен риск са и децата със затлъстяване, диабет, сърдечни и други хронични заболявания. Затова още от самото начало на инфекцията е препоръчително тези деца да бъдат проследени от лекуващите лекари.

Колко опасни са децата като преносители на коронавирус?

Децата са също толкова опасни, колкото и възрастните. Разликата е, че те прекарват повече време в затворени колективи, в които вирусът активно циркулира. Другият фактор, който предразполага  по-лесното предаване на инфекцията, е голямата близост, която те имат със семейството и близките си.

Отделно от коронавируса има и случаи на вирусна или бактериална пневмония в детска възраст. По какво се различават симптомите им?

В началния етап на заболяването симптомите са почти идентични. За щастие при децата с Ковид инфекция в повечето случаи не се стига до засягане на белодробната тъкан, а оттам и до развитието на пневмония. Затова обръщаме особено внимание на децата с хронични заболявания, за да сведем до минимум възможността за такава еволюция на болестта.

Възможна ли е превенция на пневмонията?

Превенцията на пневмония, предизвикана от Ковид инфекция, е възможна, когато се започне своевременно лечение от лекуващия лекар при проява на първи симптоми.

Променили ли са се обикновените грипни щамове? Могат ли да доведат до усложнения при децата?

Грипът при децата, респираторно-синцитиалният вирус (RSV) и останалите респираторни вируси винаги крият риск от възникване на усложнения и затова трябва да сме особено внимателни.

Конкретно за грипната инфекция при деца в последните две години мога да кажа, че се доказва доста по-рядко, отколкото преди появата на Ковид-19. За този феномен съществуват медицински хипотези, които са тема на множество дискусии.

Влияят ли приемането на витамини, спортуването и закаляването на организма за протичането на вирусните инфекции, включително Ковид -19, при децата?

Влияят позитивно без съмнение. Изграждането на едно здраво общество както във физически, така и в духовен аспект, е един продължителен процес на проактивно здравеопазване, добро образование и редовна физическа активност не само при децата, но и при хората от всички възрасти.