Текст: Олга Георгиева
Посрещнахме и тази есен с обичайните промени – тези на природата и в менюто на трапезата ни, с мъгливото и влажно време навън и прекарването на повече време на закрито, и за съжаление отново с притеснения за поредната пандемична вълна.
В този брой говорим с гастроентеролога д-р Николай Кацаров за храните и напитките, които да избягваме, и защо не трябва да се отказваме от профилактичните прегледи и да избягваме изследванията.
Д-р Николай Кацаров е гастроентеролог и специалист по вътрешни болести с повече от 25 години опит. Професионалните му интереси са към заболяванията на дебелото и тънкото черво и нарушенията на функциите на храносмилателната система.
Извършва горна и долна ендоскопия (оглед на хранопровод, стомах и черва), премахване на полипи от дебело черво, стомах, хранопровод и се занимава с лечение на заболявания на стомашно-чревния тракт.
Д-р Кацаров е началник отделение по гастроентерология на болница „Здравето“ в София.
Д-р Кацаров, как избрахте гастроентерологията като Ваша специалност?
Привлякоха ме разнообразните заболявания в гастроентерологията и ендоскопските изследвания, които във времето сериозно се развиха.
Каква информация дават ендоскопските изследвания (гастроскопия, колоноскопия)?
Ендоскопските изследвания дават много точна информация за заболяванията на стомаха и дебелото черво и все още колоноскопията е златен стандарт за диагностика на рак на колона. При тези изследвания се извършват и лечебни процедури, например премахване на полипи, които са преканцерози.
Кои заболявания са най-чести в практиката Ви?
От заболяванията на дебелото черво най-често хронични възпалителни промени (неспецифични колити) и полипи, които се отстраняват с ендоскопска полипектомия. При стомаха и хранопровода най-често се срещат гастрити, рефлукс езофагити и по-рядко язви, като много често се налага лечение за хеликобактер пилори, бактерия, причиняваща хроничен гастрит и повишаваща риска от рак на стомаха.
Кои грешки в начина на живот и хранене водят до повечето от тях?
Най-честите причини за връщането на киселини (рефлукс езофагит) е бързото хранене, без добро сдъвкване на храната, късното вечерно хранене, преяждането, храненето с много консервирани храни, пушени храни, приемът на много напитки с кофеин, както и пиенето на малко вода.
Оказват ли влияние психическото състояние и стресът върху храносмилателната система?
Стресът и постоянното притеснение и тревожност оказват негативно влияние върху цялото тяло и също върху храносмилателната система, например увеличават рефлукс езофагита, променят нормалните хранителни навици, което дава отражение върху цялата храносмилателна система.
Кои са хранителните продукти, които бихте поставил в „черния списък“?
Напитките, съдържащи кофеин и таурин, като „енергийните напитки“, кока-кола и подобните напитки, както и ограничаване броя на кафетата дневно. Повечето консервирани храни с голяма трайност като „сокове“ в кутии, пакетирани „сладкиши“, които на етикета нямат консерванти, но на практика имат месеци или години трайност.
Безобидни ли са киселините?
Честото, особено ежедневно връщане на киселини по хранопровода, парене в стомаха водят до трайни промени, които в зависимост от продължителността на оплакванията, могат до доведат до сериозни последици.
Препоръките за предпазване от Covid-19 включват много лимон, джинджифил, витамин C, Е, D, а допреди няколко месеца усърдно се препоръчваха и цинк, и селен. Кои от тях не могат да използват хора със заболявания на храносмилателната система?
Пациентите с язвена болест, хроничен гастрит с хеликобактер пилори могат да имат усилване на оплакванията от лимони, много витамин С и при съчетаване с аспирин да се стигне до усложнения. Препоръчва се да приемат лекарства за намаляване на стомашната киселинност и да се проведе лечение за изчистване на инфекцията, причинена от хеликобактер пилори.
Какви са Вашите наблюдения, Вашите пациенти изкарват ли по-тежко Covid-19? И от друга страна, тежко изкаран, може ли да доведе до увреждания на органите от храносмилателната система (панкреатит, гастрит, мезентериална тромбоза и т.н.)?
Все още се натрупва информация за постковид заболявания, които могат да са временни (месеци) или при тромбози да оставят трайни последици. Честотата и продължителността на уврежданията от Covid подлежат на проследяване. За съжаление локдауните и страхът от заразяване карат хората да отлагат изследванията и това води до късна диагноза на рак на дебелото черво.
Кой е най-важният съвет за здравето, който бихте дали като гастроентеролог на нашите читатели?
Живейте нормално, без преяждане, пийте достатъчно вода.