Понастоящем е главен асистент в Катедра „Дерматология и венерология“ към Медицинския университет–София и завежда отделението по „Дерматохистопатология“ в клиниката по Кожни болести на Александровска болница. Координира ежегодната кампания за превенция на рака на кожата „Евромеланома“.

Активен член е на Българското дерматологично дружество, Европейската академия по дерматология и венерология, Международната лига по кожни лимфоми и Международното дружество по дерматохистопатология.

Старателната дезинфекция, на която подлагаме кожата си всеки ден, за да се предпазим от заразяване с коронавирус, съчетана със студеното време през зимните месеци, представлява сериозно предизвикателство за кожата, особено при хора с хронични проблеми. В този брой ще се допитаме до специалист как да намерим правилния баланс.

Д-р Матеева, ще споделите ли най-напред как се насочихте към дерматологията?

Няма да излъжа, ако споделя, че дерматологията беше детската ми мечта. Имах досег до професията чрез моя баща, доц. Гриша Матеев, и като дете рисувах своеобразен ореол около работата му. Струваше ми се много загадъчно да бродя из коридорите на клиниката по време на неговите дежурства, да се занимавам с отглежданите по това време животни във вивариума за лабораторни цели, да разглеждам восъчните модели и дори се опиянявах от специфичната миризма в клиниката, която съществува и до днес.

Това е лиричната страна. А днес считам, че съм намерила мястото си, чувствам се пълноценно и се радвам на предизвикателствата, с които тази изключително богата специалност ме среща ежедневно. И, разбира се, се гордея, че продължавам семейната линия и любовта към дерматологията.

Кои са най-честите кожни заболявания, с които се срещате във Вашата практика?

Пациентите, с които се срещам при работата ми в университетската клиника, се различават от тези, които виждам в личния си кабинет. В клиниката се срещат най-много болни с псориазис и разпространени форми на дерматит, с някои сериозни инфекции на кожата.

В кабинета случаите са по-леки, много често напоследък се срещат пациенти с оплаквания от поява или влошаване на кожни заболявания в областта на защитната маска – като акне, розацея, себореен или периорален дерматит. Също така са чести екземите на ръцете в студените месеци, още повече в настоящата ситуация, когато се налага по-честа хигиена и дезинфекция, които увреждат кожната бариера.

Старателната дезинфекция доведе ли до нежелани алергични и кожни заболявания?

Честото миене на кожата със сапун и използването на дезинфектанти на спиртна основа действат синергично и водят до разграждане на водно-липидната мантия, която обгръща здравата кожа и я предпазва от навлизането на алергени и болестотворни микроорганизми.

Проучване сред здравни специалисти показва, че за последната година случаите на контактен дерматит вследствие на повишената хигиена са се увеличили над 10 пъти. В риск са не само работещите в сферата на здравеопазването, а практически всички хора в настоящата пандемия. При спазване на предписанията за намаляване на разпространението на вируса ръцете следва да се мият най-малко по 6 пъти на ден.

Като се знае, че на защитната мантия на кожата са й необходими два часа след всяко миене, за да се възстанови, това практически означава, че кожата ни е незащитена от външните въздействия през целия ден. Това води и до много честото развитие на дерматит (екзема).

Как да използваме сапуните и дезинфектантите, без да рискуваме здравето на кожата?

Препоръчва се избягване на всички видове сапуни (в тесния смисъл на думата) при признаци на дерматит. Все пак, за да се намали рискът от разпространение на вируса, може да се извършва миене на ръцете на два етапа – първо с обикновен сапун, за да се убие вируса, и второ – с измивно средство без сапун.

Последните са продукти на медицинската козметика, разпространяват се в аптеките и имат измивно, защитно и възстановяващо действие върху кожната бариера. След всяко измиване на ръцете се препоръчва нанасяне на възстановяващ крем, който да омазни кожата и да възстанови естествената й защита.

Специално място имат и бариерните кремове, които веднъж нанесени, могат да защитят кожата при няколко последващи измивания.

Какви са Вашите съвети за предпазване на кожата през студените месеци?

Защитете кожата си чрез използване на подходяща медицинска козметика, като я поддържате добре хидратирана и здрава. При признаци на дерматит (екзема) на ръцете, когато състоянието не може да бъде овладяно само с медицинска козметика и влияе негативно върху качеството на живот, е необходима консултация с дерматолог.

По негова преценка може да се започне лечение с локални кортикостероиди, а в някои случаи е подходящо да се направи алергологично тестуване за контактна алергия, която може да поддържа дерматита.

Какво бихте препоръчали да спазват хората с хронични кожни заболявания?

Пациентите със склонна към атопия кожа са изложени на по-висок риск от развитие на екзема на ръцете. Тяхната кожа се характеризира с дефект в бариерната функция и с готовност на имунната система към развитие на алергични реакции. Поради тази причина атопиците са много склонни към развитието и на екзема на ръцете и всички препоръки се отнасят с още по-голяма сила за тях.

Поддържането на кожната бариера с емолиенти и бариерни кремове, както и използването на подходящи щадящи измивни средства с ограничаване на употребата на дезинфектанти, са основна грижа за този тип кожа. При пациентите с псориазис кожата също е суха и залющена, като интензивната хигиена засилва тези симптоми. Освен това на мястото на травма се изостря болестта, поради което грижата трябва да бъде деликатна с използване на подходящи емолиенти.

Трябва ли и през зимата в планината при излагане на слънце да ползваме слънцезащитен препарат?

Ниските температури ни „подвеждат“, че можем да стоим дълго време на зимното слънце, без да рискуваме изгаряне на кожата. Това усещане е лъжовно, тъй като ултравиолетовите лъчи са достатъчно силни, особено в планината, на по-голяма надморска височина и при наличие на пресен сняг, който ги отразява подобно на огледало.

Съществува понятие, наречено UV-индекс, който се изчислява ежедневно и зависи от надморската височина, на която се намирате, и показва какъв е интензитетът на лъчите. Според този индекс може да се изчисли максималният безопасен престой на слънце, както и какъв е минималният SPF-фактор (показва степента на защита от ултравиолетовите В-лъчи (UVB), който е необходим за защита на кожата.

Подбирайте слънцезащитни кремове, които предпазват не само от UVB, но и от UVА-лъчите, които проникват в дълбочина и увеличават риска от преждевременно стареене на кожата и развитие на рак.

С едно изречение: слънцезащитата е задължителна при хубаво време, при дълъг престой на открито, особено във високата планина и при наличие на сняг.

Истина ли е, че слънцезащитните кремове пречат на образуването на витамин D в организма, така нужен за предпазване от Covid-19?

Няма нищо вярно в този мит. Витамин D се синтезира в кожата дори и при излагане на минимални участъци на слънце за кратко време. Източник на витамин D са и някои храни като рибата и морските дарове. При установени ниски стойности на витамин D в кръвта, той може да се приема на капки по определена схема, за да се възстановят нормалните нива.