Текст: Олга Георгиева

Избрахме отново тази тема неслучайно. По време на пандемия е по-важно от всякога да сме отговорни освен към себе си и към другите, да не възприемаме алкохола като „вътрешен дезинфектант”, да избираме по-внимателно каква храна „пускаме” в тялото и какви емоции – в душата си.

И избрахме да ви срещнем с двама лекари, посветили се професионално на гастроентерологията. За пътя си от дипломирането в Медицинския университет в София през специализациите и опита в болници у нас и чужбина до създаването на техен медицински център и защо храненето и начинът на живот са фундаментът на здравето ще ви разкажат от първо лице д-р Михаела Петрова и д-р Виктор Камбуров.

Кое ви накара да се насочите към гастроентерологията?

МП: Ние завършихме в едни много трудни от сегашна гледна точка години – нямаше места за специализация, нямаше места за работа. Много млади лекари започваха работа в лекарствените компании, а специализациите бяха платени. Съвсем платени – без осигуряване, без трудов стаж. Трудна работа. Аз харесвам интерната, за мен това е царицата на медицинските специалности.

След това животът ме срещна с един от най-големите в гастроентерологията и някак съвсем естествено продължих в тази специалност. Нашите научни търсения и развитието ни в специалността е под менторството на проф. Захарий Кръстев. След това продължихме в Англия, където без съмнение научихме много.

ВК: Аз работех по време на цялото следване и завърших няколко години преди Михаела, а времената наистина бяха интересни. Животът ме „бухна“ в „Пирогов“, отначало като доброволец.

Пред очите на младия лекар колегите правеха „чудеса“. Това беше спешната ендоскопия, при която овладяваш сериозен кръвоизлив и болният избягва тежка операция в лош момент. Шансът и отговорността отрано да работиш самостоятелно с реален, тежък болен, го нямаше другаде. Тази болница ме формира. Срещата с проф. Кръстев ме прати в друга орбита и така до днес.

Кои са най-честите заболявания, с които се срещате във вашата практика?

МП: Пациентите ни най-често ни търсят с метаболитни отклонения, но и с функционални смущения.

ВК: Изглежда язвената болест се завръща, по-често установяваме язви на стомаха и дванадесетопръстника. Алергични, възпалителни, автоимунни заболявания без съмнение отразяващи сегашния начин на живот. По-рядко, но за съжаление не липсват преканцерози  и тумори.

Доколко правилното хранене и разумният начин на живот могат да предотвратят някои от тях?

МП: Начинът на живот има огромно значение за организма както в здраве, така и в болест. Сърдечносъдовите заболявания, затлъстяването и наднорменото тегло, диабетът, метаболитният синдром и инсулиновата резистентност, остеопорозата и свързаните фрактури, депресията и еректилната дисфункция са последствия от начина на живот, особено при предразположени фамилно хора.

В нашата специалност и въобще храненето има огромно значение и неслучайно ние имаме фокус в тази област.

ВК: Храненето и начинът на живот за мен са фундаментът на здравето. Отделен е въпросът доколко и как му влияем, като ги променяме. Функционалните стомашно-чревни състояния, рефлуксната болест, хемороидалната болест, редица възпалителни състояния могат да бъдат повлияни с мерки за нормализиране на храненето, теглото и начина на живот (т. нар. lifestyle).

На фона на генетичните ни дадености, aко отворим темата за превенция на рака, бихме могли да говорим дълго за ролята на храненето и рисковите фактори, които са предотвратими и до голяма степен обект на (само)контрол.

Казват, че всички болести „тръгват“ от червата. Вярно ли е това?

ВК: Думите са на Хипократ и са особено актуални днес, когато науката за храненето е доста напреднала. Нарушенията на микробиома, на клетъчния интегритет са свързани с метаболитни и дегенеративни заболявания. Инсулиновата и лептинова резистентност са добър пример.

МП: Бих искала да добавя, че чревният микробиом е сложен, а заигравката с чревния имунитет може да коства здраве. Нека не се заблуждаваме, че шепа пробиотици гради здраве.

Коя храна може да бъде отрова и коя – лекарство?

МП: Темата е дълга. Една и съща храна за някого може да е отрова, за друг лекарство. Има много информация, интернет ни залива с проверени и непроверени твърдения. Нужно е да се обсъжда индивидуално.

Какви изследвания правите в МЦ „Балканмед“?

ВК: В центъра разполагаме с възможност за преобладаващата част от спектъра на гастроентерологичните изследвания – ултразвук с доплер, дихателни тестове за редица състояния, горни и долни ендоскопски изследвания. Апаратите са със сериозно качество. Доволни сме, че в амбулаторната практика имаме възможности за пълен комфорт (седация и обща анестезия) при гастро- и колоноскопиите.

При моето посещение при вас като пациент ми направи силно впечатление, че вие за разлика от много лекари, които се интересуват тясно и конкретно от здравословния проблем на пациента в тяхната област на компетенция и не разглеждат целия оранизъм в пълнота, вие направихте обстойно проучване на целия ми здравен статус. Колко важно е това за правилното лечение?

МП: Гастроентерологията е специалност с много широка диференциална диагноза. Един пример, който далеч не изчерпва всичко: язвената болест се свързва с наличието на хеликобактер пилори. Но причини за язва може да има при нарушения на калциевата обмяна, някои свръх- функции на ендокриниума, заболявания на дихателната система, някои васкулити и т.н.

Съвсем актуален пример от последните седмици – наш пациент се яви с типични за жлъчна колика оплаквания, прегледът не показа смущения в корема, ехографски жлъчният мехур беше спокоен. Оказа се базална пневмония. Ще цитирам проф. Кръстев: „Прегледът не е забранен“.

ВК: Ние се стремим да осигурим достатъчно време за прегледа и в него инвестираме усилия, освен да покрием непосредствените оплаквания/очаквания, и да си изясним пациента в целостта му. Болестите по-скоро не се съобразяват с формалното делене и рядко са съгласни да остават в рамките на една медицинска специалност. Тясната специализация се е наложила и е нещо прекрасно, но не бива да ни пречи на подхода.

Кои негативни емоции допринасят за заболяванията на стомашно-чревния тракт?

ВК: Количеството нервна тъкан в корема е съпоставимо с това в гръбначния мозък. Стомашно-чревният тракт има „своя“ нервна система, това е доста проучван в последните години въпрос. Връзките между мозъка и червата, най-общо казано. Популярно е да наричаме червото „втория“ мозък. Например огромна част от серотонинът е открит именно в нервната система на червата.

Стресът се отразява в двете посоки – например диария преди изпит, както и напрежение, стрес и тревожност при болестите, протичащи с диария. Пациентите с хронични чревни възпалителни заболявания могат да получат рецидив под влияние на стресов момент. Дори и да не е самостоятелна причина за поява на заболяване, нефизиологичният стрес несъмнено е свързан с обострянето на някои заболявания. Може би нещата не опират само до невросекреция.

Как се отрази на вашето професионално ежедневие пандемията от COVID-19? Има ли процедури или изследвания, които не се извършват?

ВК: Пандемията ни затруднява много. На първо място отговорността да не заразим пациента и да не допускаме заразяване между пациентите доведе до сериозни промени на организацията ни на работа.

На практика разминаването на пациентите и осигуряването на достатъчно време за дезинфекция и проветряване между тях доведе до намаляване на броя прегледи. Доходите ни зависят изцяло от това (на фона на нарастващи разходи), но не допускаме компромис в мерките или качеството на прегледа. Засега успяваме да запазим всички възможности за диагностика.

Какво съветвате вашите пациенти с хронични или онкологични заболявания във връзка с предпазването от вируса и евентуално – по-лекото му посрещане?

МП: Covid-19 все още носи много въпросителни и като протичане, и като терапия. Известен е профилът на най-рисковите за тежко протичане пациенти – с наднормено тегло, диабет, особено с метаболитни и сърдечносъдови заболявания. Все пак ние срещаме пациенти с тежко протичане, които нямат тези рискови фактори и личното ми мнение е, че все още има неидентифицирани рискови фактори.

Смятам, че всички (независимо от наличието на допълнителни заболявания) трябва да спазват мерките за хигиена при въздушно-капкови инфекции, да слагат маски и да избягват затворени пространства. Налице е риск от кървене поради засиления прием на аспирин и други медикаменти, както и риск от лекарствени взаимодействия.

Хората приемат много и разнообразни медикаменти и добавки, някои с недотам проучена роля. Това се отнася и за групата на имуномодулиращи и имуностимулиращи средства. И бих казала особено при тях.

ВК: Докато няма ефективно етиологично лечение и/или ваксинопрофилактика ни остават главно социалните мерки. Много пъти в историята те са били единственото, с което е разполагало човечеството.

Оцелели сме за сметка на различен брой животи. Много е важно хората от рисковите групи да се пазят и сами, но и останалите да ги пазят. Епидемиите тестват солидарността. Големите в имунологията по-скоро се въздържат да се намесват, особено в непознатото.

Може би има смисъл в упованието, че все пак нещо правиш (например приемаш цинк), но „природните“ и други опити да се намесваме крият неограничени рискове при съмнителни и недоказани ползи. Все пак ми е трудно да си обясня сравнително малкото проучвания за мястото на витамин D. Основното според мен в момента е – дистанция (до самоизолация при най-застрашените), дезинфекция, спокойствие.

Какво е влиянието на злоупотребата с алкохол върху панкреаса, жлъчката, стомаха, червата? Много хора го използват за дезинфекция заради пандемията, може ли това повече да им навреди, отколкото да им помогне?

ВК: Българинът е любител на богатата на храни и напитки трапеза. Не мисля, че веселият смисъл на понятието „вътрешна дезинфекция“ е здравословен, по-скоро съветвам да се прилага за повърхности и околната среда. Алкохолът следва да се употребява разумно и в никакъв случай с идеята за лечение или профилактика.

Стремежът ни като лекари е да не поощряваме подобни практики. Идват традиционни празници с риск за обостряне на болестите на стомаха и червата. Алкохолът е токсичен, свързан е с възникването на панкреатита, увредите на черния дроб, предразполага към инфекции и според много специалисти улеснява проникване на микроорганизми през стомашно-чревния тракт.

Какви са вашите предположения за развитието на пандемията и нашата здравна система през 2021 г.?

МП: Вярвам в разума на хората да пазят другите, да са емпатични към потребностите и страданията им, както и се надявам някои непълноти и затруднения в системата да бъдат преодолени. От моя гледна точка бих казала, че „системата“ е длъжник на извънболничната специализирана помощ, която, надявам се, да е фокус на развитие в следващите години.

ВК: Мисля, че още е рано да се успокояваме, но не бива да спираме да действаме и да се надяваме. Нека видим дебюта на ваксините и ще има повече яснота. За мен солидарността и емпатията са в основата на успеха с Сovid-19, липсата им може да саботира всяко научно/медицинско постижение. Израз на солидарност например е да не се събираме (физически на закрито) много по празниците.