Текст: д-р Явор Асьов, дм, ендокринолог в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Александровска“-София

„Затлъстяването води до 200 усложнения! Скъсява живота с 10 години! Предизвиква 13 вида рак!“ – тези стряскащи заглавия четем всяка година в навечерието на 4 март – Световния ден за борба със затлъстяването.

За жалост те не са преувеличени. Защо затлъстяването е толкова коварно? Как ни разболяват натрупаните килограми? И „мисия възможна“ ли е битката с тях? Попитахме д-р Явор Асьов, дм, който е главен асистент в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Александровска“ в София и през 2021 г. бе сертифициран като национален експерт за лечение на затлъстяването от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO).

Близо 60 на сто българите имат излишни килограми. А страната ни се нарежда на челното 8-мо място сред 57 страни в европейския регион по честота на наднормено тегло и затлъстяване. Тези тревожни данни от последния доклад на Световната здравна организация (СЗО) през 2022 г. цитира д-р Явор Асьов. Кога килограмите се превръщат в болест? И къде е вододелът между наднормено тегло и затлъстяване?

„За лесна и обективна оценка използваме няколко клинични параметъра. Най-достъпен безспорно е т.нар. индекс на телесна маса (ИТМ). Той се изчислява, като разделим килограмите на ръста в метри на квадрат. Ако получената стойност е над 30, тогава е налице затлъстяване, а между 25-30 – наднормено тегло. Затлъстяването приемаме като болест. То е признато като такава от множество международни федерации. Дори притежава свой код в международната класификация на болестите“, подчертава ендокринологът.

Гените и жлезите също влияят

„Затлъстяването е сложно заболяване, развиващо се вследствие на взаимодействие между фактори на средата и генетични такива. Безспорно основно значение за развитието му заема начинът на живот – преяждането и липсата на физическа активност. Същевременно нерядко като първопричини за покачването на телесното тегло се установяват и различни ендокринни заболявания – например на щитовидната, надбъбречната или хипофизната жлеза“, разкрива д-р Асьов.

„Що се отнася до генетичната компонента – такава се установява при 40-70% от лицата със затлъстяване, като съвременното разбиране е, че заболяването най-често се развива вследствие на множество генетични дефекти – т.нар. полигенно заболяване“, уточнява ендокринологът.

Тип „ябълка“ е рисков за диабет

Специалистът от „Александровска“ отбелязва, че съществуват различни класификации на затлъстяването. Според най-популярната сред широката публика, то се дели на гиноидно (тип „круша“) и андроидно (тип „ябълка“). Д-р Асьов обяснява, че при първото излишните килограми са разпределени преимуществено около ханша и подкожно, а при „ябълка“ – основно около талията.

„Вторият тип – или т.нар висцерално затлъстяване – крие значително по-голям риск за пациентите. Мастната тъкан, намираща се в областта на талията и около вътрешните органи, е патологична, с променена биологична функция и се свързва с отделяне на множество вредни за организма молекули, които, в крайна сметка, повишават индивидуалния риск от захарен диабет и сърдечносъдови заболявания“, предупреждава ендокринологът.

Лечението изисква ежедневна борба

Д-р Асьов изтъква двете основни причини, поради които затлъстяването е толкова коварно. „Първо, макар диагностиката му да е изключително лесна, реална диагноза и научно доказано лечение се стартира десетки години по-късно, отколкото трябва. Причината за това е, че заболяването не боли, а пациентите търсят лекарска помощ за настъпилите вследствие на затлъстяването усложнения – например диабет, сърдечно заболяване или ставна болест“, споделя опита си специалистът от „Александровска“.

Второто сериозно предизвикателство се оказва лечението. „То изисква изключителна мотивация в дългосрочен план, работа в екип между лекар и пациент и предполага ежедневна борба срещу собствената физиология, която всячески се мъчи да възвърне загубените килограми“, не крие ендокринологът.

Забравете думата „диета“

Че битката с килограмите е изтощителна и нерядко – с променлив ефект – ще потвърдят и хората, попаднали в омагьосания кръг на затлъстяването. Диетата „до живот“ и двигателният режим ли са „разковничето“ за спечелването ú? И към какъв режим на живот трябва да се придържат? „На първо място, пациентите трябва да забравят думата „диета“, ако искат да постигнат траен успех в битката с килограмите.

Това, което трябва да се случи, е да се придържат към балансиран и индивидуализиран хранителен режим, изграден от специалист с опит в храненето и диететиката. И не на последно място – да бъде достъпен, така че да може да се спазва от конкретния пациент за дълго време“, категоричен е д-р Асьов.

Кога се намесват медикаментите?

Кога „на помощ“ идват и медикаментите? „Съвременните препоръки постулират, че за лечение на затлъстяването следва да използваме медикаменти, ако е документиран поне един неуспешен опит за намаляване на телесното тегло с режим на хранене и физическа активност“, обяснява ендокринологът. „В България разполагаме с пълната палитра такива медикаменти, но изписването на всеки от тях трябва да бъде съобразено с индивидуалното здравно състояние на пациента при внимателна оценка на съотношението полза-риск“, напомня специалистът.

Операцията като спасение

„Александровска“ е пионер и в бариатричната хирургия, която напоследък шумно се рекламира от доста болници. За кои пациенти е „спасение“ тя и крие ли рискове? „Бариатричната (метаболитна) хирургия включва различни оперативни интервенции, които чрез намаление в обема на приетата храна или влошаване на усвояването на приетите макронутриенти, целят трайно намаление на телесното тегло. Тя влиза в действие при неуспех от поведенческата и медикаментозната терапия и е най-ефективният метод за лечението на това сериозно заболяване“, обяснява д-р Асьов.

„Показанията за такива операции значително се разшириха напоследък. Но за болшинството пациенти се приема, че те са показани, ако имат ИТМ над 40 (или над 35) и са налице свързани със затлъстяването заболявания“, допълва ендокринологът. Резултатите са обещаващи. „При болшинството пациенти със свръхзатлъстяване ползите от една такава оперативна интервенция не просто значително надхвърлят рисковете, ами се оказва единственото спасение за трайно подобрение на здравето и удължаване на живота“, подчертава специалистът, който е част от първия у нас Център за борба със затлъстяването, акредитиран от EASO през 2019 г.

В него рамо до рамо работят хирурзи, ендокринолози, пулмолози, психиатри, кардиолози. Мултидисциплинарният екип комплексно води грижата преди и след такива бариатрични интервенции. За тези години през Центъра не само преминаха множество пациенти, но и ги проследяваме системно за дълъг период на време“, доволен е от резултатите д-р Явор Асьов.