Текст: д-р Симеон Узунов, алерголог в УМБАЛ „Александровска“
Доживотно ли е бремето на сенната хрема? Защо е важно диагнозата да дойде навреме? Какви са възможностите на съвременната терапия? И превръщат ли се алергиите в епидемия? Разговаряме с алерголога д-р Симеон Узунов, който е част от екипа на УМБАЛ „Александровска“ в столицата.
„Сенната хрема – или алергичният ринит – представлява алергично възпаление на носната лигавица в резултат от контакт с различни алергени. Бива сезонен, провокиран от полени – дървесни, тревни, плевели, и целогодишен – към акари на домашен прах, домашни любимци, плесени“, изяснява д-р Симеон Узунов. Засяга около 18-20% от хората в света, като в някои страни достига до 30%.
„Тенденцията е към повишаване всяка година поради много и различни фактори – околна среда, замърсявания, генетични фактори. Все по-голямото откъсване от природата води допълнително до увеличаване на заболяването“, отбелязва алергологът от „Александровска“.
Има риск да прерасне в астма
Сенната хрема може да се „отключи“ по всяко време. „Няма конкретна възраст на възникване на заболяването. Изключително важно е ранното диагностициране на ринита. Особено в детска възраст – за да се предприеме адекватно лечение и да не се допусне преминаването към белия дроб, респективно развитие на бронхиална астма“, подчертава специалистът.
Бъркат го и с инфекции
Типичните симптоми на алергичния ринит са:
- бистри секрети от носа;
- запушване на носа;
- сърбеж;
- кихане.
„Често се наблюдава и комбинирано засягане на очите, като риноконюнктивит със сълзене, зачервяване и сърбежи. Диагностиката става с кожно-алергични проби на съответните съмнителни алергени, серологични (кръвни) изследвания, когато кожните проби са неубедителни при типична клиника, както и провокационни проби директно в носните ходове“, уточнява д-р Узунов.
Алергологът не крие, че понякога сенната хрема погрешно се лекува като инфекциозно заболяване. „Изписват се излишно антибиотици, дори по 2-3 различни, които не само че не помагат, но и задълбочават състоянието“, обръща внимание специалистът от „Александровска“.
Пациентите не са обречени
Диагноза за цял живот ли е алергичният ринит? „Хронично заболяване е. Това обаче не означава, че човек е обречен. В наши дни е възможно провеждане на адекватно лечение, което ефективно освобождава пациентите от симптомите“, успокоява д-р Узунов. „По световни и европейски препоръки медикаментите, които се ползват, са локални и системни антихистамини, кортикостероиди и антилевкотриени за симптоматично лечение.
Препоръчително е назначаването на специфична (алергенна) имунотерапия, която действа директно на причиняващия алерген, като създава чувство на толерантност към него у пациентите. Изписва се след консултация с алерголог и надлежно тестуване и установяване на причинителите“, обяснява алергологът.
Имунотерапията се прилага между 3 и 5 години
Имунотерапията обаче няма мигновен ефект. „Провежда се в рамките на 3-5 години, като се започва преди сезона на цъфтеж на съответния алерген, бива начална и поддържаща и продължава със застъпване на цъфтежа“, допълва специалистът от „Александровска“.
Сенната хрема не е безобидна. „Недобре лекуваният алергичен ринит може да доведе до развитие на бронхиална астма, сериозно да увреди общото състояние на пациентите – личен и професионален живот, учение, както и да има доста сериозни финансови загуби“, откровен е алергологът.
Отвореният прозорец като враг
Пациентите не бива да подценяват и превенцията. „Необходимо е по възможност избягване на алергена. При алергичен ринит от домашни любимци за съжаление е необходимо отстраняването им. При полени и акари това практически е невъзможно. Затова пациентите трябва стриктно да спазват назначеното им лечение, включително – провеждане на специфичната имунотерапия.
В сезона на цъфтеж е препоръчително да се ограничи проветряването на жилищата, като по този начин се ограничи навлизането на полени вътре“, препоръчва д-р Узунов.
Всеки втори ще е с алергия до 2030 г.
Алергиите се превръщат в епидемия, алармират от години специалисти. Защо? И има ли „застраховка“ срещу тях? „За съжаление няма! Сухата статистика предвижда до 2030 година 50 на сто – или всеки втори от популацията – да имат някакво алергично заболяване“, откровен е лекарят от „Александровска“. Място за тревога обаче няма.
„Замърсяването и стресът обективно могат да отключат или усложнят едно алергично заболяване, понякога вирусна инфекция също. Въпреки това пациентите не са обречени, консултацията с алерголог, навременната диагноза и лечение могат в голяма степен да облекчат състоянието и качеството им на живот“, категоричен е д-р Симеон Узунов.
Поленов календар за 2023 г.
Всяка година експертите подготвят т.нар. поленов календар. Той дава ориентировъчна информация за продължителност-
та и интензитета на цъфтеж на най-важните алергизиращи растителни видове в България. А именно – сем. Брезови, сем. Житни, плевели и др. Ето и тазгодишния календар, изготвен от Мариела Христова-Савова, която е биолог в лаборатория „Алергенни препарати“ към БУЛ БИО-НЦЗПБ в София.