Текст: полк. доц. д-р Георги Попов, началник на Катедрата по инфекциозни болести на Военномедицинска академия-София

Кога наглед баналният грип се превръща в „хладнокръвен убиец“? Кои са най-честите усложнения, които предизвиква вирусът? И защо е опасно да го караме „на крак“? Отговорите дава полк. доц. д-р Георги Попов, началник на Катедрата по инфекциозни болести на Военномедицинска академия-София.

„Болните от грип са като рохки яйца“, предупреждава доц. Георги Попов. Вирусът „срива“ защитните сили на организма в значителна степен и „отваря вратата“ към различни вторични инфекции. „Ако заразеният си почива и се лекува вкъщи 3, 5 или 7 дни, с голяма вероятност болестта ще премине без усложнения. Но когато го кара „на крак“ – работи в офиса, пътува с метрото или с автобусите, посещава училище или детска ясла, има възможност да се насложат вторични бактериални инфекции, които могат да влошат състоянието му“, обяснява специалистът по инфекциозни болести.

Диабетици и некърмени бебета са в риск
Най-голям е рискът от усложнения при малките деца, възрастните над 65 години и хората с хронични заболявания, напомня специалистът от ВМА. За съжаление, при тях грипът може да доведе до тежки последствия – сценарий, който за щастие много рядко се разиграва при млади и здрави хора. Особено уязвими са недоносените и некърмените бебета, както и децата, които ходят на ясли или градина, уточнява доц. Попов. В рисковата група още са диабетиците, пациентите с бъбречни, белодробни, сърдечни и чернодробни заболявания. „На този „разкалян терен“ усложненията могат да са тежки и да завършат фатално“, признава началникът на Катедрата по инфекциозни болести във ВМА.

Поразява от мозъка до бъбреците 
„Грипът слезе надолу“ – с това оплакване пациентите най-често търсят лекарска помощ. „Вирусът „коси“ трахео-бронхиалното дърво и върху нарушения строеж на епитела бързо се наслагват бактерии“, обяснява доц. Попов. Трахеит, бронхит и пневмонии – това са най-честите усложнения от грипа. Последните могат да се причинят както от самия грипен вирус – хеморагични, с тежко протичане, така и от вторична бактериална флора, уточнява инфекционистът.

На второ място по честота се нареждат неврологичните усложнения. Коварното е, че менингитите обикновено са характерни за кърмачетата и децата, напомня специалистът от ВМА. Грипът може да „порази“ и периферната нервна система – да предизвика полирадикулоневрити, мононеврити, неврити на черепно-мозъчните нерви.

Нерядко усложненията засягат сърдечносъдовата система. „Миокардитите и ендокардитите обикновено се получават при хора, които работят активно и особено – навън“, разкрива доц. Попов. Често страдат и бъбреците – стига се до глумеронефрити и остри възпаления на пикочно-половата система. Грипът може да „отключи“ и тежки системни заболявания като лупус, псориазис или ревматоиден артрит.

Атакувайте вируса до 72 часа
72 часа – толкова имате, за да атакувате вируса и да „туширате“ опитите му да ви повали сериозно. „Човек в повечето случаи знае точния час, когато го е застигнал грипът. Симптомите не могат да се сбъркат – температурата се повишава, мускулите, главата, очите започват рязко да ви болят, чувствате се много отпаднали“, категоричен е доц. Попов. Ако през първите няколко часа до 3 дни вземете антивирусен препарат, предписан от личния лекар или специалист, ще стопирате вирусната инфекция и ще предотвратите усложнения. Инфекционистът препоръчва на пациентите от рисковите групи да заложат на такъв тип медикамент също и като профилактично средство – при епидемиологична обстановка или при контакт с болен с грипоподобна симптоматика. „В случай че става дума за млад и здрав човек, достатъчно е постелен режим за 3 до 5 дни, антипиретици, витамини и добра хидратация“, споделя специалистът от ВМА. Самолечението с антибиотици не е препоръчително – защото вирусът въобще не се повлиява от тях. Приемът им обаче е задължителен, ако се стигне до вторична бактериална инфекция, подчертава доц. Георги Попов. 

Вземете си болничен 
В случай че се заразите, непременно си вземете болничен и останете у дома за седмица, съветва доц. Георги Попов. „Много по-лошият вариант е да се правиш на герой и да разболееш колегите си“, категоричен е инфекционистът. И напомня, че в студеното време хигиената в офиса или в обществените сгради е изключително важна. „Климатиците трябва да се поддържат чисти, защото „завъртат“ вирусите и създават предпоставки за разпространението им“, предупреждава началникът на Катедрата по инфекциозни болести във ВМА.

Пазете ръцете безупречно чисти
Чистите ръце могат да ни опазят от болести не само през лятото, когато върлуват ентеровируси, но и през зимата. „Заразяването с грип става не само по въздушно-капков път, при близък контакт, но и чрез контакт със замърсени с вируса повърхности“, алармира доц. Георги Попов. Особено уязвима е конюнктивата на очите, през която вирусът прониква много лесно. Ако докосваме носа и устата си с мръсни ръце, също рискуваме да се заразим, напомня специалистът. Затова съветва: заредете се с дезинфектант с вируцидни свойства. А ако сте решили да пазите себе си или околните от грипа с маска, непременно я сменяйте през 2 часа – иначе е безполезна.