Текст: Христо Донев

В основата на много спортове стои символична битка между човек и природа. Алпинизъм, скално катерене, рафтинг и много други начинания изправят хората срещу природните стихии. Типичен пример за подобен спорт е и сърфирането, където тренирани атлети яхат океанските вълни, стъпили върху нестабилния борд.

ИСТОРИЯТА

Този спорт произлиза от зоната Полинезия в Тихия океан и остров Хавай. Практикувал се както от мъже, така и от жени, без значение от потеклото им и социалния ранг в тамошното общество. Ранните европейски мисионери и колонизатори са били впечатлени от уменията на първите сърфисти, когато изследват зоната през XVII и XIX век.

Впоследствие обаче новоназначените управници на островите забраняват забавлението, понеже не одобрявали постоянното смесване без никакво ограничение на лица от двата пола. В началото на XX век обаче едновременно с развитието на Хавай като туристическа дестинация сърфирането претърпява възраждане и спортът бързо се разпространява в Калифорния и Австралия.

В следващите десетилетия сърфирането се развива бързо. През последните години това е един от водните спортове, който събира най-много публика по време на състезания, а в същото време се практикува от изключително много хора на любителско ниво.

БОРДЪТ

Така се нарича дъската, върху която сърфистите се опитват да укротяват вълните. Ранният дизайн на борда възпрепятства развитието на сърфа.

Типичната дъска за сърф е била от масивно дърво, дълга 2-3 метра, широка 60 см и е тежала 45 кг. Липсва вертикален стабилизатор (перка). Сърфистите в началото само насочвали борда към брега, без да опитват да го управляват. Съвременните дъски за сърф се правят от полиуретан и фибростъкло.

Дълги са 1,8-2 метра, широки 43-48 см, дебели 5 см и много по-леки – 2,3-2,7 кг. Внимателно оформените ръбове на борда, носовете и опашките, заедно с три перки позволяват на ездачите да движат свободно плавателния си съд.

ТЕХНИКИ

Вълните са арената, върху която сърфистите извършват зрелищни маневри. Част от движенията са „пързалки“ (изтегляне на перките от вълната и позволяване на дъската да се плъзга по лицето на вълната), „плаващи“ (да се управлява бордът по върха на вълната на разбиване), „обръщалка“ (бързи промени в посоката), „360 градуса“ (завъртане на дъската през 360 градуса по лицето на вълната) и „ефири” (летящ над лицето на вълната).

Логично, практикуващите този спорт трябва да са с перфектна физическа форма, психика и рефлекси. Вълните, които яздят сърфистите, често са с височина над 20 метра и попадането под огромното количество бурна вода може да доведе до фатален край. Друга заплаха идва от фауната, като често сърфистите имат неприятни сблъсъци с медузи и по-рядко с акули.

ВЪЛНИТЕ

Най-добрите вълни се образуват, когато се получи вятър в океаните далеч от брега. Размерът на вълната се определя от силата и дължината на въздушното течение. Ветровете, които идват откъм сушата, удрят вълните в предната им част и така се получава вълновата тръба, която е любима на сърфистите.

Добрите вълни не се получават само на едно място през цялата година, а се местят в зависимост от въздушните течения. Това кара професионалните спортисти да пътуват от бряг на бряг, за да следват перфектната вълна.

У НАС

През последните 20 години сърфирането става все по-модерно по родното Черноморие. Естествено по чисто природни причини тук няма как да се образуват чудовищни вълни както в Тихия океан. Въпреки това, български и чуждестранни мераклии яхват вълните край Несебър и Бяла.

Уроците по сърфиране струват по 50-60 лева на час и нагоре в зависимост от степента на трудност. Най-евтините бордове са около 400 лева, като цената им може да е много по-висока в зависимост от качеството и марката на производителя.

Макар че сърфирането може да се практикува само по бански, се предлагат и специални трика с цени от 130-150 лева.