Хубавите планински обувки са най-добрият ви приятел в планината
Александър Вучкович
Планинският туризъм подразбира ходене в организирани групи, начело с водач и под ръководството на планинско дружество или клуб. Избраният преход трябва да отговаря на подготовката ви, а екипировката, водата и храната са задължителни.
Планинският туризъм е спорт, подходящ за четирите годишни сезона. Той представлява ходене пеша – изкачване и слизане в по-лесно или трудно проходими местности – горски пътеки, ливади, скали и др. В природата е много лесно да се изгубиш и затова само най-опитните планинари си позволяват да правят преходи или изкачват върхове сами по немаркиран маршрут. Дори и те носят GPS навигация, подготвят се и проучват терена предварително, а в случай на нужда звънят на Планинската спасителна служба. Инцидентите в планината не са рядкост, времето се променя за броени минути, а понякога теренът е такъв, че и малкото невнимание или загуба на концентрация могат да доведат до злополука.
Солидарност
Планинският туризъм подразбира ходене в организирани групи начело с водач, отговорен за останалите. На края на колоната винаги има някой, който следи дали всички са налице. Ако има изоставащ, останалите го изчакват или пък се праща по-опитен планинар да го търси. В планината солидарността и взаимната помощ са закон, но се предполага, че ако сте решили да отидете на подобен излет, трябва да спазвате някои основни правила.
Планински клуб
Първото правило се отнася до избора на преход. Добре е всеки да го избере според възможностите си. Начинаещите, които не са в добра кондиция, със сигурност няма да издържат някой сериозен маршрут. За тях са подходящи по-леснодостъпни местности – ходене по леки склонове или ливади. Членството в туристическо дружество или клуб ще ви е от голяма помощ. Тези организации предлагат различни преходи – еднодневни, за уикенда или няколкодневни. Освен това дават детайлно описание къде и колко се ходи, какъв е теренът и каква екипировка ви е необходима. Тези, които не са съвсем сигурни, могат предварително да се свържат с водача и да се посъветват дали са избрали подходящия за тях вариант.
Кондиция
Освен покоряването на върхове, целта на планинския туризъм е да се насладите на природата, а и на компанията. Когато неопитен, недостатъчно подготвен планинар попадне в група на изкусни алпинисти, удоволствието изчезва. Ако преходът е прекалено амбициозен за него, той започва да изостава и така разваля ритъма на останалите. Ето защо е изключително важно да изберете преход, който ви е по силите. Хубавото е, че в планината подготовката върви бързо. След няколкомесечна практика ще придобиете достатъчно опит и за по-трудни преходи. Мнозина, решили се за някой сложен маршрут, се подготвят и допълнително. Ходят на фитнес за по-добра кондиция, плуват или тичат, за да бъдат добре подготвени за целите, които са си поставили.
Екипировка
Второто важно правило е, че в планината не се ходи без подходяща екипировка. Това са на първо място здравите планински обувки с твърда подметка и добро сцепление. Освен това трябва да са водоустойчиви. Хубавите планински обувки са най-добрият ви приятел в планината. Не е чудно, че опитните и строги водачи отказват да водят неопитни планинари, тръгнали, например с плитки платнени маратонки. Качествените спортни чорапи са също незаменима част. Смъкнатите чорапи и тези, които имат убиващи шевове, могат да ви направят голям проблем, рани и мехури, защото дори при по-лесните маршрути се ходи дълго – до 15-20 км.
Дрехите трябва да бъдат на слоеве – за топло и студено. В раницата задължително трябва да присъстват резервни тениска и чорапи, както и дъждобран. В планината винаги се носят дълги панталони, а често и гети, заради мократа трева, змиите или тръните. Който може да си го позволи, може да си купи дрехи от така наречения влагоотвеждащ материал, който пропуска потта и изсъхва на мига. Много ценни са и щеките. Те са подпора при изкачване и слизане, подходящи са при хлъзгав и блатист терен, а също така спомагат за по-равномерното натоварване на ставите. Добре е да си вземете и челник илифенерче. На места теренът може да бъде непроходим и бавен, а когато се стъмни ще ви трябва светлина.
Вода и храна
В планината никога, абсолютно никога, не се тръгва без вода в раницата. Дори преходът да е кратък – два-три часа, задължително носете литър и половина до два. По-продължителното ходене изисква и повече вода, както и информация за питейните извори по пътя. От храната обикновено се взимат сандвич или сухи плодове, ядки и семки, защото дават енергия, а не заемат голямо място в раницата.
Написаното се отнася за леките преходи – по-скоро ходене по „ливади“, а не по високопланински местности, при които подготовката и екипировката са много по-сериозни и предполагат и най-различни средства за подсигуряване (карабинери, пикел, котки, въже) и др.
Психическа подготовка
Дори в ниските, проходими части на планината, времето може да бъде непредвидимо (изненадващ сняг, дъжд, мъгла или вятър). Планинарят трябва да бъде психически подготвен за подобни ситуации, да не изпада в паника и да запази спокойствие, да приеме или окаже помощ на останалите членове от групата, за да може преходът да се финализира успешно и безопасно, дори при лоши условия.
Кодекс на честта
Планинският кодекс на честта, освен всичко останало, предполага, че красотите на природата са богатство и че природата трябва да се пази. Задължение на всеки планинар е да се грижи за природата и с личното си поведение да бъде пример за държание. Планинарят никога не оставя и не хвърля отпадъци, остатъци от храна, бутилки по планинските пътеки, върхове, места за почивка и красиви гледки. Той ги събира, слага ги в раницата си или в торба, предназначена за тях и ги носи до първото сметище. Планинарят внимава да не вдига врява, да не мести камъни, които могат да застрашат живота на човек или животно, не пали огън в гората или в близост до нея, не къса цветя и клони, без значение дали растенията са защитени или не, пази планинските пасища. Планинарят знае, че тези, които ще дойдат в планината след него имат право на чиста и непокътната природа.