През 1950 г. съпругата на беден индиец се наранява и умира на път за най-близкото медицинско заведение, защото, за да се стигне до болницата е трябвало да се заобиколи планина и да се изминат пеш 50 километра. Девет години след смъртта на жена си Дашрат Манджи продава козите си, купува с получените пари въже, чук и длето и започва да кърти планината и да прокопава тунел, така че никога повече никой в селото му да не умре заради липсата на път. В началото всички го мислят за луд, но след като се труди 22 години, между село Галур и град Гая, където се намира болницата, се простира прав път с дължина едва един километър и ширина пет метра. Дори онези, които първоначално му се присмиват, по-късно му носят храна и му купуват инструменти. Макар да му се подигравали докато е жив, след смъртта му индийският щат Бихар му организира погребение с почести.