ЦИСТИТ

Едно неприятно възпаление
Циститът е най-разпространеното и често срещано заболяване на пикочния мехур. То представлява възпаление на лигавицата му, но инфекцията може да ангажира и  други части на отделителната система. Засяга предимно жените (поради анатомията на женския организъм) и мъжете над 50-годишна възраст (поради увеличаването на простатата в по-късна възраст), но се среща и при деца. Циститът е свързан с изключителен дискомфорт и е необходимо да се лекува правилно, за да не се превърне в хроничен.

Симптоми
Симптомите са силни и ясно забележими: чести непреодолими позиви за уриниране; болки и парене при уриниране; силен и неприятен мирис на урината, която понякога може да е мътна, а в 10% от случаите – кърваво оцветена; болка над срамната кост; рядко може да има неразположение и леко повишена температура. Честото ходене до тоалетна може да доведе до нездрав сън, умора, депресия, главоболие и понижен имунитет. Циститът не позволява сексуална активност, докато симптомите не отзвучат.

ПРОЯВИТЕ НА ЦИСТИТА СА ТОЛКОВА НЕПРИЯТНИ И БОЛЕЗНЕНИ, ЧЕ ХОРАТА С ОСТЪР ЦИСТИТ ЧЕСТО НЕ МОГАТ ДА ИЗЛЯЗАТ ОТ ВКЪЩИ. ТОВА ВОДИ ДО ДОПЪЛНИТЕЛНИ СОЦИАЛНИ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ.

Причинители
Най-честият причинител на острия цистит са бактерии от гастро-интестиналния тракт, т.н. Coli-бактерии. В около 70-95% от случаите това е Escherichia Coli, по-рядко Staphylococcus saprophyticus и други. Може да бъде причинен и от вируси – аденовирус, грипен вирус тип А, човешки папиломен вирус. Гъбичните инфекции (Candida albicans) най-често причиняват цистит вторично – след продължително антибиотично лечение или срив в имунната система. При жените циститът често е свързан с възпаление на влагалището или нарушение на вагиналната микрофлора. Циститът може да бъде и неинфекциозен – вследствие на лъчетерапия на тумори на тазовите органи или след химиотерапия. Съществуват и някои фактори, които благоприятстват появата на цистита. Това са: простуда, понижен имунитет, темпераментен секс, прекалена или не добра интимна хигиена, недостатъчен прием на течности, захарен диабет, запек, разстройство, хемороиди, бременност, климакс, дълго присъствие на уретрален катетър. Атрофията на лигавицата на влагалището и уретрата, която често настъпва след менопаузата в резултат на намаленото количество на естрогените, може да увеличи склонността към инфекции на пикочния мехур.

Диагностициране
Симптомите на цистита са много типични и често са достатъчни за поставяне на диагноза. Препоръчва се изследване на урината за наличие на бактерии, левкоцити, нитрити и кръв. Може да се направи и микробиологично изследване на стерилна урина (особено при рецидивиращ цистит), което позволява да се идентифицира конкретния причинител. При липса на ефект от лечението е необходимо да се изследват кръвни показатели и да се направи ехография на коремните органи. При липса на патогенни микроорганизми в стерилната урина са наложителни и изследвания за хламидии, микоплазми, гонорея, трихомоназа и туберкулоза.

Лечение
За консултация и лечение на цистита можете да се обърнете към личния си лекар,  но най-добре е да потърсите уролог, особено ако епизодите с цистит рецидивират. Хроничният цистит е най-честото усложнение и една от основните причини за появата му е именно неадекватното лечение на острия цистит. Не бива да се самолекувате с антибиотик, особено ако не е установена инфекция. Лекар ще определи това с изследване на стерилна урина  и ще прецени вида и времетраенето на лечението, като е добре да се приемат и пробиотици, които възстановяват бактериалното равновесие в червата. За облекчаване на симптомите през първите дни могат да се приемат болкоуспокояващи средства.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ:
Много полезно при лечението и профилактиката на цистита може да бъде включването на някои билки или лекарства на билкова основа с доказан ефект. Такива са комбинацията от червен кантарион, розмарин и девесил, както и червената боровинка, брезовите листа, царевичната коса, глухарчето и др.

Профилактика
Има някои прости правила, чието спазване би намалило риска от появата на цистит или превръщането му в хроничен. Пийте достатъчно вода (колкото повече вода се приема, толкова по-кратко бактериите престояват в мехура). Пазете се от прекомерно охлаждане и простуда. Включете в хранителния си режим целина, магданоз и диня (те имат диуретично и очистващо действие). Ограничете приема на люто, кисело, солено и мариновано. Избягвайте алкохола, газираните напитки, кафето, шоколада, прекалено преработените храни, захарта. Не допускайте запек. Движете се достатъчно. Ако водите заседнал начин на живот, на всеки час ставайте и правете упражнения. Носете памучно бельо, избягвайте изкуствените материи, стягащото бельо, тесните панталони. Преобличайте се веднага след плуване, не стойте с мокър бански костюм. Не използвайте ароматизирани душове, тампони, дамски превръзки и тоалетна хартия. Поддържайте добра интимна хигиена, сменяйте редовно тампони и дамски превръзки по време на цикъл, уринирайте веднага след секс (за да елиминирате бактериите, попаднали по време на акта в пикочния мехур), избягвайте травмиращи и анални сексуални контакти, използвайте презервативи.
И не на последно място – спазването на добра лична хигиена е едно от най-важните условия за профилактика на инфекциите на пикочните пътища.