Когато детето е алергично към глутен

д-р Радмила Косич, педиатър

Целиакията е пожизнено заболяване и изисква доживотно лечение – безглутенова диета. Това означава, че всички продукти, съдържащи дори и следи от пшеница, ечемик, овес и ръж, трябва да се изключат. Спазването на безглутеновата диета води до пълно възстановяване, но дори и една трохичка хляб предизвиква рецидиви.

Целиакията, наричана още глутенова ентеропатия, е хронично заболяване на тънкото черво вследствие на трайна непоносимост към глутен. Тя представлява имунна реакция (алергия към глутен), в резултат на която чревните власинки се увреждат трайно и губят единствената си функция – да усвояват хранителни вещества от храната.

Заболяването се наблюдава от гастроентеролози (защото засяга тънкото черво), имунолози (заради силните локални алергични реакции и появата на антитела в кръвта) и генетици (от него заболяват само генетично предразположени хора). То често е наследствено и се появява в общности, в които се консумират много зърнени храни, съдържащи глутен. Симптомите се разпознават най-често през втората година след раждането, но понякога протичат бавно и се явяват в зряла възраст.

ГЛУТЕНЪТ е сложен белтък, съдържащ се в зърната на някои житни култури (пшеница, ечемик, овес и ръж). При генетично предразположените към този вид алергия, още преди навършването на една година – когато в менюто всекидневно се включва някоя от тези житни храни, се отключва неправилен имунен отговор, който уврежда чревните власинки. Тези власинки се намират по стените на тънкото черво и са покрити със специален епител, който има невероятни всмукателни сили и голяма повърхност.

Увреждането им води до промени в нормалния изглед и функциите на тънкото черво – усвояването на хранителни вещества спира, а организмът започва да страда. В началото детето се храни нормално, като постепенно отслабва, а след това губи апетит. Липсата на мазнини и въглехидрати забавя развитието, а подкожните мазнини се топят. Мускулната маса намалява, заради липсата на протеини, а недостигът на витамини води до анемия, лоша кожа и коса, разстройства в поведението. Наблюдава се честа остра диария, съпътствана с обилно повръщане – състояние, което може да доведе до колапс на кръвообращението (целиачна криза) и да застраши сериозно живота.

КЛИНИЧНАТА КАРТИНА обикновено е налице в края на първата година. Първите симптоми са загуба на апетит, забавяне на растежа, по-редки екскременти, периодично повръщане. С времето диарията става все по-честа, екскрементите – воднисти. Забавят се наддаването на тегло и растежа на височина, а подкожните мазнини се топят. Заради слабата мускулна маса, детето започва да се изморява бързо и губи интерес към игри. Коремната стена става тънка и опъната, а тялото придобива характерен изглед – слабо дете с голям корем. Заболелите малчугани са без настроение, раздразнителни са, нямат апетит, а психомоторното им развитие не отговаря на нормалното за възрастта им. Косата е тънка и чуплива. Кръвната картина показва наличието на анемия и ниски нива на протеини, а екскрементите съдържат повишени количества неабсорбирани мазнини и белтъчини. С времето диарията става все по-честа, а здравословното състояние се влошава.

НЕТИПИЧНИТЕ ФОРМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО се появяват в късното детство под формата на нисък ръст и анемия, която не се повлиява от обичайното лечение, а стомашни проблеми почти не се наблюдават. Късен пубертет, честа болка в корема, нарушен зъбен емайл, повтарящи се възпаления на лигавицата на устата (афти), промяна в апетита и поведението – това са нетипичните симптоми, които могат да бъдат показателни за родителите.

Понякога не се наблюдават никакви симптоми, но генетичното предразположение може да се докаже. Смята се, че най-типичните форми на целиакия са само върхът на айсберга – на всеки един пациент с обичайните симптоми се падат десет, при които няма индикации за това заболяване. Всеки, който е наследствено предразположен или има нетипични симптоми, трябва да се изследва и да бъде наблюдаван от специалисти, които да назначат подходящ хигиенен и диетичен режим и терапия.

ДИАГНОЗАТА се поставя въз основа на клинична картина, генетични изследвания, биопсия на тънкото черво и лабораторни изследвания. Златното правило е да се установи, има ли атрофия на чревните власинки. Това се прави посредством хистологично изследване на тъканна проба, взета по време на биопсия. Кръвната картина може да покаже наличието на няколко вида антитела, което потвърждава алергията към белтъчините, съдържащи се в посочените житни култури. Анемията, ниските нива на витамини и протеини затвърждават диагнозата. Процедурите не са кратки, нито приятни, но са необходими, за да се открие същинският характер на заболяването. Изгледът на чревните власинки и нивата на антитела в кръвта се изследват чрез съвременни гастроентерологични подходи.

ЛЕЧЕНИЕТО започва веднага след установяване на диагнозата. Целиакията е пожизнено заболяване и изисква доживотно лечение – безглутенова диета. Това означава, че всички продукти, съдържащи дори и следи брашно от пшеница, ечемик, овес и ръж трябва да се изключат. Спазването на безглутенова диета гарантира пълно възстановяване, но дори и една трохичка хляб предизвиква рецидиви. Това е много добър пример за това как храната може да бъде отрова и лекарство.

В острата фаза на заболяването се налага да се компенсират водата, минералите и витамините. Анемията се лекува с добавки, съдържащи желязо и фолиева киселина.

В основата на този специален хранителен режим стоят оризът и царевицата без глутен. Съществен проблем представлява т. нар. „скрит глутен“, който не е обозначен на етикета или е попаднал в тестото случайно (повърхностите в мелниците и пекарните често са в контакт с тези видове брашна). По тази причина трябва да се ползват продукти с означение „без глутен“ от проверени производители. Поставянето на диагнозата целиакия винаги води до големи промени. Членовете на семейството трябва да се ангажират изцяло с набавянето и приготвянето на подходяща храна, както и да подготвят детето, че трябва да спазва диетата. По-възрастните пациенти са наясно със сериозността на състоянието и лесно приемат промените в менюто. Разбира се, за да се обясните на едно малко дете, защо неговото меню винаги се различава от това на връстниците му и защо тортата за рождения му ден е толкова специална, трябват много време и търпение.

Правилното лечение и стриктното придържане към безглутеновата диета гарантират пълно възстановяване. Детето ще навакса забавянето на ръста и психомоторното развитие. Известно е, че дори някои от най-добрите спортисти дължат доброто си здраве на рано поставена диагноза и съответстващо на състоянието им правилно хранене без глутен.