Текст: Христо Донев
Борбата е сред най-популярните спортове в света, като техниките, използвани в нея, са в основата на повечето бойни спортове и изкуства. В нея се използват относително лесни като техническо изпълнение прийоми, което я превръща в идеален способ за самозащита.
ИСТОРИЯТА
Това е може би най-старият спорт в света. Още в пещерните рисунки отпреди 15 хиляди години има изобразени борцови схватки. Във вавилонски и египетски картини са показани техниките на борбата, които се използват и до днес. В Древна Елада борбата играе завидна роля.
Неслучайно този спорт е част от първите олимпийски игри. Тогава правилата са били много по-брутални, но римляните, които са били впечатлени от демонстрацията на сила, пренасят борбата в колизеумите, но елиминират голяма част от физическите сблъсъци и въвеждат по-строги правила. Между V и XV век борбата набира изключителна популярност дори сред аристокрацията в държави като Франция, Англия и дори в Япония.
Първите английски заселници в Америка пренасят спорта и го популяризират сред местните индиански племена. Борбата започва да се използва като метод за военно обучение, но и като средство за забавление по панаирите и на различните празници. Първият организиран турнир по борба се провежда в Ню Йорк през 1888 г., а първото участие на този боен спорт в съвременната Олимпиада е през 1896 г., още от възраждането на игрите в Атина. През 1912 г. в Антверпен, е създадена и Международната федерация по борба (FILA).
ПРАВИЛАТА
В основата си, борбата представлява физическа схватка между двама души, при която всеки от тях се опитва да вземе надмощие или да установи контрол над противника. Техниките, с които се характеризира борбата, са вкопчване, захващане, заклещване и премятане.
Тук физическата сила има доста голямо значение, като правилата могат да се различават заради разликите в стиловете борба. Официалните международни стилове са свободна, класическа и плажна борба. В класическата борба са забранени захвати под кръста, както и използването на краката за прилагане на различни хватки, хвърляния и т.н.
В последните промени в правилника се позволява да се използва по-голяма амплитуда и експлозивност при хвърлянията, което дава повече свобода на борците. В свободния стил е позволено използването на краката, както и захващането им.
Плажната борба бе категоризирана от Световната федерация като стил през 2004 г. Борбите се правят върху пясък, в кръг с диаметър 6 метра. Борците носят бански костюми, а не специалните трика за борба. Позволени са и спортни гащета за мъжете. Целта е да се събори противникът на земята, да се изкара от тепиха или да се задържат раменете му притиснати към пясъка.
По света са широко разпространени и народните борби. Те не се провеждат под егидата на FILA. Най-популярният на балканите стил е пехливанската мазна борба. Тя се нарича така, защото борците намазват телата си със зехтин или олио. Позната е в България, но е национален спорт в Турция и има общи корени с узбекските и татарските народни борби.
Дрехите тук са ръчно направени, кожени (обикновено волска или телешка кожа) панталони, които се наричат киспет. В миналото не е имало ограничение за времето на една схватка, като в някои писмени източници се споменава за срещи от по няколко дни, докато единият борец наложи превъзходството си над другия.
У НАС
Борбата е най-успешният спорт в историята на България. Родната федерация е основана през 1932 г. и от същата година е член на FILA. Нашите борци са спечелили 764 медала на големи първенства, сред които 16 златни на олимпийски игри, 63 златни на световни първенства, 140 златни на европейски първенства.
Борец е и първият роден спортист, спечелил олимпийски златен медал. Това прави Николай Станчев в Мелбърн през 1956 г. У нас първото състезание датира от 851 г. между български и византийски борци в Константинопол.
Най-прочутите български хайдути и революционери били известни като добри борци – Страхил войвода, Черньо Пехливан, Чакър войвода, Сава Бимбаши, Дончо Ватаха, Филип Тотю, поп Харитон, Стефан Караджа и дори гениалният поет Христо Ботев. В модерните времена България може да се гордее с велики борци като Дан Колов, Никола Петков, Петко Сираков, Александър Томов, Боян Радев, Петър Киров, Валентин Йорданов, Армен Назарян, Станка Златева.
Йорданов е рекордьор сред нашите борци по световни титли, като има седем и е избран за най-добър борец в категорията си за XX в. от FILA. На олимпийски игри най-успешни са Боян Радев и Петър Киров с по два златни медала. В България има близо 100 клубове по борба, където всеки желаещ може да се обучава на древния спорт.
ЛЕГЕНДАТА
Най-голяма легенда в родната, а и в много отношения в световната борба е Дончо Колев Данев, известен повече като Дан Колов. Роден е в село Сенник, близо до Севлиево, на 27 декември 1892 г. Напуска България през 1905 г., като заминава за Австро-Унгарската империя, където работи като градинар в Будапеща. През 1909 г. той среща другата наша легенда в борбата, Никола Петров, който го убеждава да емигрира в САЩ.
Започва да работи каквото намери, докато не се установява като работник в железопътното строителство. Колегите му са впечатлени от неговата сила, като той става изключително популярен с това, че може да огъне жп релса около врата си. Дори веднъж се бие с мечка по време на един ловен излет.
Легендата разказва, че Колов се бори с голи ръце в продължение над 1 час, като накрая получава шанс да убие животното с пушката си. След като се разнася мълвата, Дан Колов веднага е нает на работа в цирк „Виктория“. В началото на ХХ век свободната борба е била по-скоро под формата на днешния ММА и кеч, но без актьорската игра и мачовете по сценарий.
Ударите с ръце и крака са позволени и често бойците получават изключително тежки и сериозни наранявания. След като започва обучението си с треньор, Дан Колов много бързо напредва и става първият борец, който печели два пъти „Диамантения пояс“ от професионалния световен шампионат по борба в тежка категория.
Най-популярните му успехи са срещу Руди Дусек в Ню Йорк през 1919 г., Джики Удушвача Хеген в Токио през 1921 г., Анри Деглан в Париж през 1933 г. След мача си в Япония Колов е бил замерян с ножове от местната публика, понеже е победил любимеца ѝ Хеген. Дан Колов е и трикратен европейски шампион в тежка категория по кеч.
Българинът има изиграни между 1500 и 2000 мача, като има записани едва 72 загуби и 18 мача завършват без обявен победител, а само 3 от всички тях са в официални мачове. След 30 години по света и спечелени турнири в САЩ, Бразилия, Япония и Европа, Дончо Колев се завръща в България и е посрещнат като национален герой. През цялата си кариера той е получавал предложения да получи американско гражданство, но всеки път отговаря: „Дан Колов е българин!“.
Той помага на много свои сънародници както по света, така и тук. През годините на върха той става милионер, но дава всичките си пари за благотворителност. Първият самолет на Български пощи е закупен от него, а също така изгражда ВЕЦ в родното си село. При завръщането си у дома той непрестанно обикаля клубовете по борба и тренира младите борци, но не прекратява и своята състезателна кариера до последната година от живота си.
Организира много мачове в София и дарява всички приходи от тях. Великият българин умира на 26 март 1940 г. от туберкулоза. Неговият ковчег е бил пренесен от Девети артилерийски корпус и погребан в Сенник с лице към Стара планина по негово изрично настояване преди смъртта му. След 1944 г. БКП го удостоява посмъртно с титлата „Заслужил майстор на спорта“, а от 1962 г., българска федерация по борба организира международен турнир на негово име.