ТРЯВНА

Олга Георгиевa

Нищо не може да се сравни със спокойствието и уюта на малко планинско градче в мразовит зимен ден. Притихнала, като че ли извън времето, Трявна ни предлага това, което днес ценим като истински лукс – тишина. И аромат на бор, идващ от запалените камини. „Човек вижда само, което знае“, гласи мотото на световноизвестно издателство за пътеводители. Това си мисля, докато пътувам към Трявна по най-романтичния начин – с влака, минаващ през многобройните тунели на подбалканската линия. Пристигам в ранния следобед, настанявам се набързо в хотела и се отправям към площада с Часовниковата кула, вече нагизден с коледна украса. Сядам в едно от кафенетата и си поръчвам билков чай с мед. Изваждам лаптопа и решавам да ви напиша някои от детайлите, които трябва да знаете, за да „видите“ Трявна.

Трявна, Централна България. Сгушена е на северните склонове на Стара планина в долината на Тревненската река. На 227 км от София (през Севлиево), на 23 км от Габрово, на 19 км от с. Вонеща вода, прочуто с лечебния си извор. Археологическите проучвания по тези места ни връщат до епохата на траките. Впечатляващи са находките от тракийското светилище на 7 км от града, в „Елова могила“.

През Тревненския старопланински проход преминавал римският път, наричан от местните Верейски друм, който свързвал Дунава (през римските провинции Мизия и Тракия) с Бяло море и Константинопол. По-късно, през 1190 г., в този проход царете Асен и Петър разгромили войските на император Исак II Ангел при опита му отново да заличи България. В чест на победата в местността „Трѣвна“ била издигната църквата „Св. Архангел Михаил“.

Търнава. Според преданието в края на XII в. около църквата възникнало селището Търнава. Шест века по-късно храмът бил опожарен и напълно разрушен от кърджалиите. През 1819 г. тревненци възобновили църквата в настоящия ѝ вкопан вид и днес тя е важна част от композицията на стария площад.

Площад „Капитан Дядо Никола“ е единственият в България изцяло запазен Възрожденски площад – с прочутата Часовникова кула, „Славейковото школо“ (сега в сградата можете да видите възстановка на стая от взаимно училище от началото на XIX век, картини и пластики на братя Казакови, изложба от стари часовници, документална изложба; можете да се запишете на уроци по дърворезба, да сключите граждански брак или да си направите сватбена фотосесия), с храма „Св. Архангел Михаил“ и стария каменен „Гивгирен мост“ (Гърбавия мост), свързващ чаршията с площада.

Часовниковата кула. „Направи се тревненският сахат…“ – е записал през 1814 г. летописецът на Трявна поп Йовчо. А легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки е трябвало да се откажат да носят традиционния болярски накит за глава – сокай. Часовниковият механизъм е изработен и поставен през 1815 г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови.

Тревненската художествена школа. Средище на дърворезба, иконопис и оригинална архитектура, самата Трявна е музей. Къщите ѝ са запазили автентичния си вид с резбарските работилнички и дюкянчета, с покривите с каменни плочи. А хората са запазили дружелюбните си усмивки и хармонията със заобикалящата ги планина, в която живели и дедите им. Точно липсата на плодородни земи накарала тревненци да развият и превърнат в свое основно препитание художествените занаяти: иконопис, дърворезба, мутафчийство, куюмджийство, гайтанджийство, строителство и др. Занимавали се и с копринарство и розопроизводство, а стоките им достигали до най-отдалечените пазари на Османската империя, дори до Австрия, Влашко и Русия… Благодарение на икономическия просперитет, на изобилието от камък и дърво и влиянието на Търновското средновековно изкуство, тук се родила най-старата ни Възрожденска художествена школа – Тревненската. Поколения майстори-строители, резбари, иконописци оставили по цялата българска земя уникална красота – църкви, манастири, икони, къщи, училища, мостове, чешми, камбанарии…

Тревненските къщи. Те не са просто паметник на архитектурата – всяка от тях носи частичка от българската история. Славейковата, на Петко Славейков и съпругата му Ирина, където се ражда поетът Пенчо. (Предприемчивите тревненци са измислили нова „атракция“ в дома на Славейкови – „Любовна ракла“ с любовни послания в стихотворна или свободна форма). Ангел-Кънчевата, в която 22-годишният Ангел Кънчев слага край на живота си, за да не попадне в ръцете на турците. Даскаловата, в която изгарят от любов две сърца – на майстора и на калфата, сключили облог чий резбован таван ще грее по-ярко за чорбаджийската дъщеря. Райковата – богатият дом на търговеца, донесъл в Трявна първото виенско легло и роден дом на проф. Пенчо Райков – първия български химик. Даскаловата къща, Калинчевата къща, и други, и други…

Детският царски санаториум (днес Детска специализирана болница-санаториум „Царица Йоанна“) е разположен над Трявна на пътя до близкото село Веленци. През 1938 г. съпругата на цар Борис III, царица Йоанна, дарява своята зестра за построяването на детски санаториум за лечение и профилактика на белодробни заболявания. Открит е през 1943 г. и от тогава до днес, повече от 70 години, в него се лекуват деца от цяла България. Санаториумът е проектиран и построен от арх. Йордан Севов и надхвърля най-модерните за времето си германски и швейцарски медицински изисквания: с болничните си помещения, отворени на юг и остъклени изцяло в тази посока, с обширни тераси и солариуми за слънчеви бани и аеротерапия. Планинският въздух – кристално свеж, умерено влажен и не студен, липсата на мъгли и мекият през всички сезони климат, фитонцидите от боровите гори наоколо правят лечебното заведение особено ценно. Близо до него се издига красив параклис, построен също по волята на царица Йоанна. А мястото е особено, магическо.

Белгийска жива бира. В Трявна се произвежда една от марките жива бира в България – Luc’s, по белгийска рецепта. Можете да я опитате в Бирария „Трявна“ на площада до Славейковото школо. През панорамния прозорец ще видите процеса на варене на бирата – нефилтрирана, без стабилизатори, без консерванти.

Дискотека „Красный тайфун“ – съвременна атракция със символи от близкото минало. Диджейският пулт е в картечно гнездо от руските филми за революцията, до него се мъдри макет на носа на крайцера „Аврора“, стените са изписани със социалистически лозунги, а другарят Ленин зорко наблюдава от портрета. Часовникът отброява 19 часа. Време е за вечеря, ще пробвам тревненска гъбена чорба. Затварям лаптопа и си пожелавам да посетя пак снежна Трявна за романтичен уикенд за някой от зимните празници, а защо не и за Нова година? Пожелавам го и на вас!