д-р Ана-Мария Младенова,
www.medicalnews.bg
След 80 години клиничен опит за антибиотиците се знае много. Но част от информацията е неточна. Ако перифразираме Ослер, половината от всичко, на което са ни учили, е грешно. Проблемът е – коя половина? Ето три от митовете за антибиотиците и резистентността към тях.
Мит 1: Неправилната употреба на антибиотици води до развитието на резистентност
Този мит често се повтаря, като се смята, че ако бихме могли да елиминираме неуместната употреба на антибиотици, то вече няма да се развива резистентност. Приемът на всички антибактериални средства обаче причинява селективен натиск чрез унищожаване на бактериите.
Правилната употреба е асоциирана със същия селективен натиск, както и неправилната. Разликата е, че можем и трябва да прекратим неуместното използване на антибиотици, тъй като то не води до никакви ползи. Правилното приложение на антибактериални средства е необходимо за понижаване на заболеваемостта и смъртността от бактериални инфекции.
Последствия от развенчаването на този мит: Приемаме, че винаги ще се наблюдава възникване на резистентност от неправилна употреба на антибиотици, но ползите от правилното им приложение за пациентите и обществото като цяло превишават общите вреди.
Мит 2: За превенция на резистентността пациентите трябва да довършат всеки предписан им антибиотичен курс, дори и след като се чувстват по-добре
Смята се, че този мит е от 40-те години на миналия век. Въпреки че това твърдение е широко разпространено, няма доказателства, че продължаването на приема на антибактериални средства след преминаване на признаците и симптомите на инфекция води до понижаване на антибиотичната резистентност.
В клинични проучвания многократно е установявано точно обратното – по-кратките терапии е по-малко вероятно да доведат до антибиотична резистентност, което съответства на принципите на естествения подбор.
Във всяко рандомизирано клинично проучване, в което някога е сравнявана краткосрочната с по-продължителната терапия, при най-различни видове остри бактериални инфекции, е демонстрирано, че по-краткосрочните терапии са също толкова ефективни. Също така се оказва, че по-краткосрочното лечение води до по-ниска честота на резистентност.
Последствия от развенчаването на този мит: Този мит трябва да бъде заместен от новия антибиотичен постулат: „По-кратко е по-добре!” На пациентите трябва да им бъде обяснено, че ако се чувстват значително по-добре, с обратното развитие на симптомите на инфекция, те трябват да се свържат с лекаря, за да се информират дали антибиотичното лечение може да бъде спряно по-рано.
Клиницистите от своя страна трябва да бъдат отворени към този подход и да не се страхуват от адаптиране на продължителността на терапията.
Продължаването на приема на антибактериалните средства след преминаването на симптомите на остра бактериална инфекция (но не на хроничните инфекции като остеомиелит, туберкулоза или актиномикоза) не предлага никакво предимство за пациента и вероятно допринася за развитието на антибиотична резистентност.
Мит 3: Антибиотичната резистентност обикновено е следствие от нови мутации на мястото на инфекцията
Този мит вероятно произлиза от правилното схващане, че резистентността при туберкулоза възниква в мястото на инфекция поради спонтанни мутации. Туберкулозата обаче има специфични особености, които я отличават от повечето остри бактериални инфекции.
Не съществува природен резервоар за туберкулоза и бактерията не е част от нормалната флора на човека. Следователно, резистентност може да се развие само в мястото на инфекция в тялото.
Туберкулозните кухини се характеризират с много висока плътност на микобактерии (над 1012 на грам), което предразполага към възникването на резистентност при провеждането на монотерапия, на базата на статистическата честота на спонтанни мутации към дадени медикаменти.
В повечето случаи резистентност настъпва не в мястото на инфекцията в хода на лечението, но по-скоро сред бактериите в гастроинтестиналния тракт или върху кожата в резултат от генетично споделяне на съществуващи преди това механизми на резистентност.
Последствия от развенчаването на този мит: В повечето случаи не осъзнаваме кога се развива резистентност при пациентите. Фактът, че инфекцията преминава без необходимост от продължителна или ненужно широка антибиотична терапия, не означава, че сме избегнали индуцирането на резистентност.
Точно обратното – много вероятно е след експозиция на антибиотици да се стимулира растежът на щамове от нормалната флора, които са резистентни към антибактериални средства. Тези щамове могат да причинят бъдещи инфекции или да се разпространят към други хора в обществото или в болнична среда.
Ако искате да следите ежедневно повече медицински и здравни новини, написани от лекари, посетете: www.medicalnews.bg