Даниела Лазаровa
Клиничен психолог и психотерапевт, Военномедицинска академия
тел. 0887 514 284

Тревожността е свързана с функционирането на човешкия мозък и в хода на еволюцията е била част от инстинкта за самосъхранение. Тя е присъща на всяко човешко същество и може да се проявява като опасения, несигурност и безпокойство. В определени ситуации тревожността може да бъде оправдана, но когато се превърне в постоянен спътник с висок интензитет и продължителност, когато не съответства на обстоятелствата, може да се превърне в тревожно разстройство.

Засягайки човешкото настроение, мисли и поведение, тревожността може да затруднява както справянето със задълженията в дома и работата, така и социалните умения. Симптоми от тревожния спектър могат да бъдат: нервна напрегнатост, угриженост без видима причина, чувство на безпомощност, стегнатост, дифузно усещане за негативен изход на събитията, трудности при доверяване и др. Обикновено доминиращият проблем се явява чувството за невъзможност да се избягват и контролират тези преживявания.

На какво се дължи тревожното разстройство?
Приема се, че хората се раждат с генетична предразположеност към развитие на тревожни състояния. Въпреки това водещо отношение имат начинът, по който детето е било отглеждано и средата, в която то се е формирало. Т.е. за проблема имат значение био-психосоциалните аспекти на личностното съзряване.

Каква е разликата между страха и тревожността?
Страхът има отношение към оценката на стресовата ситуация като заплаха, а тревожността – към оценката на стресовата ситуация като нанасяща сериозна вреда.

Какъв тип може да бъде тревожността?
Тревожността може да се преживее с дълго траещи ежедневни симптоми, които могат да влошат цялостното качество на живот – т.нар. хронична тревожност. Или може да се изразява в кратки спорадични изблици и пристъпи на паника, известни като внезапна тревожност. Тревожността може да лежи в основата или да е съпътстващ симптом в множество други психологични разстройства. Може да се появи вследствие на различни соматични заболявания, както и самата тя да доведе до появата на такива.

Какви са симптомите?
Психологични: Очакване, свързано с опасения, усещане за обреченост; погледът към настоящите събития и бъдещето е ограничен от безпокойства и мисли за негативен изход; повишена „бдителност“, човек постоянно е нащрек; усещане за нервност и вътрешно напрежение; слаба концентрация и др.
Телесни: Мускулно напрежение, сърцебиене, главоболие, задух, изпотяване, треперене на крайниците или на тялото, стомашен дискомфорт; затруднения в уринирането или чести позиви, сухота в устата и др. Понякога телесните прояви са единствените, които човек „забелязва“. В тези случаи може да се говори за маски на тревожността – кардиологична, гастроинтестинална.
Поведенчески: Безплодно суетене, изразена психомоторна затормозеност, бурни реакции на стимули, променливо и импулсивно поведение и др.

Кой е специалистът, който може да я диагностицира?
Обикновено първият специалист, който се сблъсква с такива оплаквания, е общопрактикуващият лекар. За съжаление, недоброто познаване на тази проблематика най-често води до препращане при други специалисти, като например невролози и кардиолози. Много често е необходимо провеждането на голям набор от прегледи и изследвания, докато се стигне до заключението, че се касае за психосоматична симптоматика вследствие на повишената тревожност и е необходима консултация от психолог и психиатър.

В какво се състои терапията?
В зависимост от обостреността на състоянието има случаи, в които е необходимо провеждането на съвместна терапия от психиатър и психотерапевт. Като цяло, не винаги е задължително провеждане на медикаментозно лечение, назначено от психиатър. Психотерапията се занимава основно с откриването на причинноследствената връзка на появилите се физиологични и емоционални симптоми с начина на мислене на пациента. На практика три са основните подхода при терапията на тревожните разстройства:
Първият подход разглежда тревожността като болест, която е отслабила защитните сили на организма. В този случай лечението е насочено към овладяване и премахване на мъчителните усещания и преживявания (симптомите). Акцентът на терапевтичните интервенции се поставя върху употребата на медикаментите, които намаляват и блокират тревожността. Очаква се, че подпомогнати по този начин, собствените оздравителни сили ще възстановят предишното състояние на добро здраве. Вторият подход обръща повече внимание на самите тревожни симптоми. Тук акцентът е върху „лошо заучения урок“ – симптомите показват, че индивидът е усвоил трайни модели за справяне, които всъщност пречат на доброто му адаптиране към средата. Терапията е насочена към коригиране на тези погрешни поведенчески схеми. При третия подход акцентът е върху това, което стои под симптомите: опасения, свързани със собствената реализация или с изграждането на интимни връзки; страх от изоставяне; травматични преживявания; несъзнавани чувства (гняв, вина); тежки и неприемливи представи за себе си. Тук тревожността служи по-скоро като „входна врата“ към разбирането на несъзнаваните ни психични конфликти.

Независимо от метода на лечение, от изключително значение е и подкрепата на семейството и приятелите.

Има ли „полза“ от тревожността?
Наличието на тревожност не означава непременно, че се касае за психично разстройство. Тревожността мобилизира ресурсите за справяне в различни ситуации, подготвяйки човек за посрещане на трудности и премеждия, стои в основата на различни творчески актове. Тя се явява и ориентир за вътрешното състояние и подава сигнали за развоя на връзките ни с другите хора. Т.е. в непатологичните си варианти тревожността изпълнява важна адаптивна функция. Тревожността не е наш враг, който чака да ни навреди. Тя е по-скоро последица от нашата вътрешна неудовлетвореност, а не причина за нея. За това по-важно е да се идентифицира кое предизвиква и поддържа вътрешния дискомфорт, а не да се борим с последствията му в лицето на тревожността. В колкото по-хармонично вътрешно състояние е човек, толкова по-малко тревожността ще излиза от рамките на естествената защитна функция на организма.