Трета възраст

Антоанета Новакова
Фамилен психотерапевт, педагог
Студио за вътрешна красота “Сефира”
http://sephira.alle.bg
https://www.facebook.com/dasiroditel/

Социални и демографски проучвания показват, че през последните години светът застарява с изключително бързи темпове. Според СЗО продължителността на живота се е увеличила с 5 години от 2000 г. насам. Всичко това е свързано с напредъка на медицината – т.е. профилактиката, премахването на болести, както и контрола върху процеса на стареене. Само преди около 100 години средната продължителност на живота е била около 50 г. Смятало се е, че хората, доживели 60-годишна възраст, са достигнали дълбока старост. Днес хората на тази възраст водят активен начин на живот.

Човешкото тяло расте до около 20 – 25-годишна възраст, след което започва да старее, но този процес в началото е бавен и до около 40-годишна възраст почти не се забелязва. След това постепенно се появяват най-видимите му признаци: посивяване и побеляване на косата, появяват се бръчки, рефлексите са вече забавени, намалява физическата сила и височината на тялото, сетивата губят остротата си, концентрацията и паметта отслабват. Всички тези признаци, са обаче строго индивидуални. Освен това се наблюдават и други промени като: отслабено нервно влияние върху сърдечно-съдовата система. Обратно – ролята на лимфа, кръв, жлъчен секрет и др. добива по-висока значимост в старческа възраст. Общата вода в мускулите намалява. Защитните свойства на кожата у старите хора също намалява, в резултат на което често се наблюдават инфекции. Увеличава се прагът на болката. Наблюдават се разстройства на терморегулиращите рефлекси. Често реакциите са нееднакви. Намалява отделянето на слюнка и ферментационната ѝ активност се снижава. Функционален израз на тези промени е сухотата в устата.

Не може да се твърди, че с увеличаване на възрастта се повишава заболеваемостта и намаляват възможностите, но все пак те са силно свързани с остаряването.

Според Ерик Ериксон, германски психолог, създал Теорията за психосоциалното развитие, последният стадий на човешкия живот (старост – над 65 години) се бележи от Интегритет срещу отчаяние. Ериксън смята, че това е период, чийто позитивен смисъл е свързан с интегриране на всички придобивки, получени от досегашните етапи. Този последен етап се фокусира върху възприеманото завършване или осъществяване на собствения жизнен цикъл. Последната добродетел, която трябва да възникне, е мъдростта. Мъдрият човек разбира относителната природа на познанието и приема, че собственият му живот е трябвало да протече по начина, по който е протекъл.

Ериксън популяризира широко понятието „психосоциална криза“, което не е заплаха от катастрофа, а повратна точка, критичен период на увеличена уязвимост и нарастващ потенциал. Ние се сблъскваме с възрастови сътресения и на всеки 5-10 години, когато се налага да преосмислим и преоценим живота си. Тези кризи са необходими и, ако не ги отчетем, а се опитаме да преминем нататък, без да се променим, става разрушително. Трябва да сме подготвени за това. Ако не знаем какво се случва, не сме информирани, трудно бихме се справили с неща, които изискват промяна.

Необходимо е да подложим на преоценка представата си за това какво представлява остаряването във всяка възраст, а не само в напредналата. Например, съвсем различно е да остарявате днес, когато на това да сте млад се гледа като на изключително, завидно и продължително състояние, в сравнение с 40-те години на миналия век, когато младите хора са нямали търпение да се държат и изглеждат като възрастни.

Да се приеме напредването на възрастта не означава непременно приемането ѝ, а приемане на самия процес на промяна, който се случва в жизнения ни път. Това е също толкова актуално, когато от 25 ставаме на 26 и от 59 на 60 години например. Най-добрата стратегия е да се подготвим за остаряването, приемайки промяната. Склонни сме да идеализираме младостта си, но дори вечният младеж би отказал, ако му бъде предложено да се върне в тийнейджърските години, например. Добре е да се развенчаят някои митове като – всички стари хора, които живеят сами, са самотни! Има много млади хора, които са самотни, въпреки че не живеят сами.

Изправени пред новите предизвикателства, както физически, така и психологически, които животът ни поднася, ние се променяме, дори когато оставаме същите. В това отношение старостта не е нищо по-различно от другите етапи на живота. Промените са много и са реални и не е добре да ги отричаме. Една от тях е нарасналата тревожност поради социална и междуличностна изолация, отсъствие на разнообразни стимули и интересни събития, загуба на контрол и независимост, страх от остаряване, изразяващ се в угриженост и очаквани загуби. Толкова по-важно е да се погрижим за емоционалното си здраве, отчитайки неговите характеристики:

• чувство на задоволство;
• жажда за живот и способност за смях и забавление;
• способност за справяне със стрес;
• чувство за смисъл и цел;
• гъвкавост и желание за научаване на нови неща;
• умения за баланс между почивка и активност;
• способност да поддържа пълноценни връзки с близки и приятели;
• самоувереност и високо самочувствие.

Третата възраст е онова дългоочаквано време за всички отлагани до този момент приятни занимания – хоби, пътешествия, усвояване на нови умения или доразвиване на стари.
Има благословия в остаряването и тя е, че тази възраст носи мъдрост, мир и спокойствие!