Текст: Олга Георгиева и доц. Йордан Йорданов

Водолечението по българските земи има хилядолетна история. Стотици археологически разкопки, антични руини и аязма край светилища доказват уникалността на разнообразието на лечебни води – едно от най-големите съкровища на българите за всички времена. В този брой ще ви разкажем за него.

Нашите предци – траките, след тях прабългарите, славяните, римляните и османските турци, са ползвали водните богатства на тази територия и са оставили следи, които говорят за антична и средновековна водолечебна традиция и познания за уникалността на палитрата и лечебните свойства на всяко находище. Асклепий и Хигия, Орфей и Спартак, Боян Мага и Василий Врач, Петър Дънов и Петър Димков, Преподобна Стойна и Ванга – всички те са знакови имена в линията на времето, по която върви знанието за нашите води и техните божествени свойства да лекуват тялото и душата на човека. Константин Велики – тракиецът, построил в резиденцията си Скретиска (днес край град Костинброд) бляскав дворец с басейни и джакузи система за лични и приятелски възстановителни сеанси във водна среда. Точно от своята водолечебница той изградил Улпия Сердика, споделяйки с гостите си от близо и далеч, че заради този воден разкош Сердика е неговият Рим! Римляни, готи, келти, ромеи и османски турци – всички тези завоеватели прозрели ценността на българското водно съкровище и оставили своя принос в историята на водолечението по нашите земи.

Балнеосанаториумите след Освобождението
През първото десетилетие на ХХ век в нашата страна се появили първите водолечебни практики, организирани от завръщащи се българи, учили в Европа за лекари по физикална или балнеомедицина. Нашите медици, последователи на курортологията на Германия, Австрия, Чехия и Русия като медицинска практика, създали кабинети, профилакториуми, санаториални и болнични заведения в курортни зони на страната. Те получили поддръжката на държавата най-вече в периода на княз Фердинанд и по-късно на сина му цар Борис III до началото на Втората световна война. Наред с балнеологията, климато- и билколечението станали важни сектори на физикалната медицина в България благодарение на проучванията на българските медици и екипи специалисти в тези области. Немски и австрийски архитекти и медици през 30-те години на миналия век помогнали за съграждането на десетки балнолечебни комплекси – край София (Горна баня, Овча купел, Банкя, Княжево и Панчарево), балнеологични сектори във Вършец, с. Баня (Карловско), Костенец, Долна баня, с. Ягода (Старозагорско), Кюстендил, Сапарева баня и други. Те били консултирани от водещи експерти от страните с развита курортология и балнеомедицина в онези години.

От 60-те до 80-те г. на миналия век
В този период нови партньори на медиците балнеолози стават хидрогеолози, биолози, социални работници и архитекти. Социалистическа България стимулира на институционално ниво тази интердисциплинарна общност, за да се превърне България в атрактивна дестинация за балнеотуризъм. 70-те и 80-те години на ХХ век са периодът на най-успешно развитие на т.нар. автентична българска балнеологична школа. За около 30-40 години България става предпочитана зона за рекреация и рехабилитация на наши и чужди граждани в т.ч. от страни като Финландия, Полша, Франция, Германия, Русия и други, които си имат свои балнеомедицински практики. Българските „Интертравълсървиз“ и „Балкантурист“ през 80-те са брандове, имали десетки балнеотуристически  и хотелски обекти във вътрешността на страната и по черноморското крайбрежие. Те привличат целогодишно стотици хиляди клиенти от чужбина, сред тях корпоративни и организирани от туроператори като Некерман, Новотел, ТУИ и Томас и Кук, Лома Матка, Дертур, Инторист и много други от Европа и Азия, които оперират и понастоящем.

Балнеотуризмът днес
Днес изворите и сондажите, включените в списъците на Министерството на околната среда и водите, са над 100 – от регистрираните повече от 1000 каптирани водни ресурси в различни региони. Постепенно, благодарение на активното пазарно развитие и иновативния подход на туристически организации, страната ни отново е на картата на Балканите и Европа в сектора на профилактиката и рехабилитацията чрез хидротерапевтични програми за български и чужди граждани. Голям принос има „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, което разполага с балнеохотели в различни краища на страната (Банкя, Костенец, Хисаря, Баня, Велинград, Стрелча, лесопарк Родопи, Бургаски, Сливенски и Старозагорски минерални бани, Тетевен, Вършец, Габрово, с. Минерални бани, Павел баня). Наследили традиции, професионален опит и уникални съчетания на природни фактори, тези балнеохотели превръщат в приоритет превантивната медицинска дейност. Повече от 15 години в тях се предлага програма за осигурени лица, която осигурява на работещите хора възможност да подобрят здравето си или да организират термалната си почивка на много достъпна цена.

Как да изберем балнеокурорт
България има всички предпоставки да се превърне в предпочитана дестинация за здравен (балнео и СПА) туризъм през четирите сезона на годината. Според характеристиките си и физико-химичните си показатели минералните води в различните курорти са показани при различни заболявания. Например водите в Банкя са подходящи за лечение на сърдечносъдови и неврологични заболявания, функционални разстройства на половата и ендокринната система, за профилактика и лечение на остеопороза, климакс, състояния след преумора, възстановяване след операции. Водите в Костенец и Велинград са посочени при заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, на дихателната система, при кожни и гинекологични заболявания. Велинградската вода смекчава нарушенията при климакс при жените и мъжете. Хисаря се препоръчва при заболявания на отделителната система, стомашно-чревния тракт, жлъчно-чернодробната система, опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, женската и мъжката полова система. Водата в Павел баня се слави с действието си при заболявания на ставите и гръбначния  стълб, при остеопороза, травматични, ортопедични и заболявания на мускулите и връзките. Бургаските минерални бани – при детска церебрална парализа, дисменорея и стерилитет при жените, заболявания на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Водата във Вършец е целителна при интоксикации с олово и други токсични вещества, за заболявания на нервната, сърдечносъдовата и ендокринната  система. Град Баня се препоръчва при множествена склероза, след исхемичен мозъчен инсулт, след операции на дискови хернии, фрактури, тазобедрени и коленни стави.

Съчетанието от лечебни води, чист въздух, професионални физиотерапевтични процедури и пълен релакс прави термалната почивка незаменима както за лечение, така и за профилактика на множество заболявания и за общо укрепване на здравето.