Текст: Антоанета Новакова, фамилен психотерапевт, педагог
Прибирате се вкъщи със свито сърце, водите живот, който не желаете, усещайки страх и безизходица. И това се повтаря отново и отново, сякаш до безкрай!
Морален тормоз – когато насилието е невидимо и белезите са не върху тялото, а върху душата. Отделно взети, подробностите изглеждат безобидни, но съвкупността им ги прави разрушителни. Всяко унижение или неглижиране, всяко поставяне на другия в зависима позиция, всяка проява на неуважение е НАСИЛИЕ.
Без съмнение моралният тормоз е травма, причиняваща неимоверно страдание. Но когато човек намери сили да се вгледа в раните си и признае страданието си като достойна за уважение част от личността му, ще престане да се крие. Тогава мъчителният житейски опит ще го направи по-силен и изискващ уважение към себе си, тогава агресията придобива стойност на посвещаващо изпитание.
Как да го разпознаете?
Когато дълги години сте били под напрежение дали няма да сбъркате нещо, когато не се усещате сигурни с партньора си и не знаете какво ще го ядоса пак и какво ли ще измисли, за да не се прибере навреме и този път, а се страхувате да попитате, защото ще срещнете гневен изблик, когато обикновено търсите вината в себе си, вие започвате да дебнете всеки най-малък знак за внимание, надявате се, че може отново да се сближите, защото помните време, в което това се е случвало и сте се усещали обичани, защото мислите, че някъде дълбоко в него има нещо добро. Това жадувано сближаване се случва за малко, след което отровният цикъл отново се повтаря.
В позицията на морален насилник може да е не само мъжът в двойката, а и партньорката. Общите черти са:
- липса на поемане на отговорност;
- липса на желание за интимен контакт;
- липсата на любов се отрича на думи, но се потвърждава с действия;
- лъжа – в началото по-скоро сбор от неизречени и подразбиращи се неща, в по-късен етап лъжата се разминава с всяка правдоподобност;
- сарказъм, подигравка, презрение – враждебността е ясно доловима, но скрита зад шега;
- парадокс – жертвата се усъмнява в мислите и емоциите си, губи чуство за връзка с реалността, което води до вътрешно омаломощаване. Всичко това се извършва на две нива: на думи се казва едно, а с действия – обратното;
- налагане на власт – понякога това се проявява неусетно, дори под маската на доброта и благоразположение. Насилието се извършва подмолно.
Най-общо в моралния тормоз има две фази:
Прелъстяването е период на неустоимо привличане, усещането, че си срещнал единствения, единствената. Състоянието се различава от влюбването по това, че откъсва жертвата от реалността, поставя я под влияние. Тя отначало се подчинява, за да повдигне самочувствието на партньора си, да му достави удоволствие, и по този начин си въобразява, че става значима в неговите очи. По-късно се подчинява от страх. Покорството е начин да задоволи потребността си от признание и е за предпочитане пред изоставянето.
Открита агресия – тогава омразата става явна. За край най-общо има два сценария: когато жертвата се осъзнае и каже „Стига!“ или когато агресорът си е намерил нов партньор и се опитва да отстрани първия.
Особено важно е жертвата да усеща себе си виновна за това, което се случва. В този случай тя изпитва безпомощност, гняв и унизителен срам от това, че не е обичана, че е търпяла унижението, че го е понасяла. Тогава стига до извода, че раздялата е за предпочитане пред всекидневното страдание.
Трудността идва от това, че отвън не се вижда нищо или почти нищо, а вътре става дума за студено насилие, за привидно безобидни, повтарящи се, непрекъснати агресивни действия с безмилостен разрушителен ефект.
Как да се спасите?
Необходимо е да осъзнаете случващото се и като начало да разберете, че каквито и чувства да изпитвате, не трябва да подценявате опасността. Потърсете съдействие от трето лице, най-добре психотерапевт. Започнете да действате, за да го принудите да свали маската си. Кризата е единственият изход от ситуацията. Пазете се от съвети на роднини и приятели, които не могат да бъдат неутрални и тъй като са дезориентирани, може да се поддадат на манипулациите на агресора и да отправят упреци към вас.
Може да живеем сами, но няма да оцелеем без емоционална подкрепа. От люлката до гроба имаме нужда от емоционална привързаност, имаме истинска нужда от своя Петкан, защото не можем да оцелеем без връзка, но здравословна връзка, в която любовта, уважението и сигурността са за всички.