Текст: Д-р Вероника Делчевa

Тонзилитът е остро възпаление на сливиците, предизвикано от вирусна или бактериална инфеция. То засяга най-често децата между 3 и 7-годишна възраст и е силно заразно. Ако не се лекува навреме, може да се наложи хирургично отстраняване на сливиците. За да предпазим околните от разболяване, е добре да приучим детето да мие редовно ръцете си и да прикрива устата си, когато кашля.

По какво се различава острият от хроничния тонзилит при децата?
Острият тонзилит при децата се разделя на два вида според причинителя – вирусен или бактериален. Според характера на възпалителния процес различаваме катарален, хеморагичен, некротичен и фибринозен тонзилит. В 97%  от случаите при децата острите ангини имат вирусен произход. Началото е остро, с висока температура, болки в гърлото при преглъщане и хранене, подуване на шийните лимфни възли.

Някои вирусни ангини имат по-характерно протичане и може да се отделят като самостоятелно заболяване.

Херпангина. Причинява се от коксаки вируси и засяга децата основно през летния сезон, като се характеризира с болезнени мехурчета в гърлото, висока температура и коремни болки. След спукването на мехурите обикновено остават ерозии.

Гингивостоматитис херпетика с причинител херпесния вирус. Протича със силни болки в гърлото, обилно слюноотделяне, отказ от храна и висока температура.

Фарингоконюнктивална треска. Протича епидемично и се причинява от аденовируси. За нея характерна е триадата температура, катарална ангина и конюнктивит.

Счита се за нормално дете, което посещава детско заведение и живее в градска среда, да има до пет разболявания от остра катарална ангина годишно.

Как се поставя диагнозата тонзилит?
Хроничният тонзилит е диагноза, която по правило се поставя от специалист УНГ. При децата от 3 до 7-годишна възраст се наблюдава физиологично увеличение на целия лимфоиден гърлен пръстен. За хроничен тонзилит може да се мисли при ливиден цвят на тонзилите и ограничена подвижност. Когато при натиск от криптите излиза гной и е налице лентовидно заделение на предните дъги, това вече означава хронично възпаление.

Кои са рисковите фактори?
Рисковите фактори за разболяване от тонзилит се наблюдават още в ранна детска възраст. Децата, които приемат недостатъчно пълноценна храна, са по-податливи на вирусните инфекции. Отглеждането на дете в непроветрени и задимени помещения също оказва влияние върху имунитета и здравословното му състояние. Важна роля играят още пропуските в имунизационния статус на детето – липсата на ваксини или наличието на такива, които обаче са поставени в разтегнат интервал от време и това е довело до изработването на недостатъчно напрегнат имунитет.

Какви са симптомите на заболяването?
Тонзилитът протича с остро начало, с болки в гърлото, постоянни и режещи при преглъщане, обложен език, повишена температура, обща отпадналост, главоболие.

Силно заразен ли е тонзилитът и как да се предпазим?
Заболяването се предава по въздушно-капков път чрез кихане, кашлица, при допир, целувка, пребиваване дълго време в затворено помещение със заразоносител.

Какво лечение препоръчвате?
Лечението на тонзилита е редно да се проведе от лекар – общопрактикуващ (ОПЛ), педиатър или УНГ. След обстоен преглед и определяне на причинителя на заболяването лекарят предписва противовирусен препарат или антибиотик, антипиретик, общоукрепващи средства и витамини.

Какви усложнения може да настъпят, ако тонзилитът не се лекува?
Понякога се срещат усложнения, които може да имат сериозни последици като гломерулонефрит на бъбреците, перитонзиларен абсцес, остър ревматизъм, пневмония и други.

Кога и защо се прилага тонзилектомия?
Решението дали да се приложи тонзилектомия се взема от специалист УНГ и съответно родителите на детето. В тези случаи влизат в съображение неконтролирани стрептококови тонзилити, гломерулонефрит на бъбреците, обструкционен фарингеален синдром и други. Специалистът ще избере най-подходящия момент за оперативното лечение на детето.