Текст: д-р Даниел Петков, началник на УНГ отделението в УМБАЛ Бургас
Възпалените сливици са вероятно „заподозрян №1“, когато малчуганът отсъства от градина или училище. Защо децата толкова често стават „жертва“ на ангините? Могат ли да се „израстат“ едва ли не вечните тонзилити? Колко страшна е митичната „трета сливица“? И защо понякога операцията е най-добрият изход при рецидивиращи възпаления? Всички отговори дава д-р Даниел Петков, началник на УНГ отделението в УМБАЛ Бургас.
„Тонзилитът е много често срещано заболяване, на което се дължи големият процент на отсъстващите от работа и от училище и може би една от най-разпространените патологии в обществото. Представлява възпаление на сливиците, като най-честият причинител са стрептококовите бактерии“, обяснява д-р Даниел Петков. Тонзилитът протича с висока температура, силни болки в гърлото, засилващи се при преглъщане, увеличаване на лимфните възли по шията. Оториноларингологът признава, че подобна е клиничната картина и на вирусните инфекции, които са „в разцвет“ през зимния сезон. Ето защо, не е изключено да се стигне до забавяне на диагнозата или подценяване на проблема. „В много случаи симптомите се припокриват и тонзилитът лесно може да бъде объркан“, признава началникът на УНГ отделението в бургаската болница.
Антибиотиците са „нож с две остриета“
Защо сливиците са „най-слабото място“ на повечето малчугани? Отговорът не е еднозначен. „При децата тонзилитите са по-чести. Това се дължи на много причини, някои от които са неправилното лечение, злоупотребата с антибиотици и неразвитият все още имунитет“, разкрива д-р Петков. „Зимата пък е сезон, в който имаме ръст на вирусните заболявания. Това допълнително понижава имунитета и отключва възможността за усложнени бактериални инфекции“, допълва УНГ специалистът. А крехкият детски организъм е особено уязвим.
Бърз тест „хваща“ стрептококите
Ако антибиотиците са „нож с две остриета“, кое е разковничето при лечението на инфекциите на сливиците? „Много е важно да се разграничи бактериална от вирусна инфекция. При наличие на бактериална приемането на антибиотик е задължително“, категоричен е д-р Петков. И съветва: „В момента има бързи тестове за стрептококови инфекции, които излизат за десетина минути. Когато един лекар или родител се колебае, може да посети лаборатория и да направи бърз тест, който да определи дали зачервеното гърло се дължи на бактерии или вируси“. Навременната диагноза ще намали и риска от усложнения.
Компрес – да, натривка със сода – не!
Децата, расли преди 1989 г., най-добре знаят – в епохата, когато бързи тестове за стрептококи нямаше, ангините се лекуваха с бабини рецепти. Най-често – болезнената натривка с марля, напоена с хлебна сода. Отрича ли ги напълно съвременната медицина? „Гледам положително на бабините рецепти, компресите на врата например са много полезни. Не е редно обаче гнойните налепи да бъдат премахвани със сода и с пръсти, тъй като това удължава оздравителния период и може да доведе до допълнителни усложнения“, безкомпромисен е оториноларингологът от УМБАЛ Бургас.
Честите инфекции предизвикват сънна апнея
„Много е важно стрептококовите инфекции да бъдат лекувани с подходящи медикаменти в точната дозировка и достатъчно продължително време. В противен случай много често се достига до рецидиви, т.е. до повторно възпаление, което се овладява по-трудно и това е една от най-честите причини да се стигне до оперативно лечение“, споделя богатия си опит д-р Петков.
Толкова страшна обаче ли е операцията? „Отстраняването на сливиците е една от най-честите хирургични интервенции в детска възраст и има много строги критерии за нейното извършване“, обяснява специалистът. Причините да се стигне до скалпел са различни. „Можем да ги разделим на няколко групи. Първо – чести рецидивиращи ангини, второ – усложнения като абсцеси, и трето – сънната апнея, която не се дължи на възпаления, а по-скоро на много увеличени тонзили, които пречат детето да има нормален сън“, изрежда УНГ специалистът.
Отстраняват сливиците безкръвно
Сценарият „операция“ плаши всички родители, но често хирургичната намеса е най-доброто решение. Какви са рисковете обаче? „Както всяка оперативна интервенция, така и тази може да доведе до различни усложнения. Като едно от най-честите е следоперативното кървене. За наше щастие това е сравнително рядко усложнение и не трябва да плаши родителите, тъй като последствията от това едно дете да бъде с болни сливици не са за подценяване“, успокоява оториноларингологът. И допълва, че оперативната интервенция трае едва между половин и един час. Може да бъде извършена както по класическия начин с изрязване, така и с по-щадящи методи. „Един от най-популярните и приложими от нас напоследък методи е т.нар. коблация (студена аблация) – безкръвно отстраняване на сливиците. При нея оперативните усложнения са сведени до минимум и възстановяването е много по-бързо“, разкрива началникът на УНГ отделението в УМБАЛ Бургас.
„Третата сливица“ може да изкриви захапката
Операция понякога се налага и за отстраняването на т.нар. трета сливица или аденоидна вегетация, както се нарича на медицински език. „Това е образувание, което е разположено в епифаринкса. Третата сливица започва да расте след първата година, като има различни периоди на растеж и по време на пубертета претърпява обратно развитие“, обяснява д-р Петков.
„Всяко дете има аденоидна вегетация. При едни е по-голяма, при други – по-малка. Големите аденоидни вегетации водят до затруднено носно дишане, хъркане, проблеми със слуха, неправилен растеж на лицевите кости и може да доведе до аденоиден фациес – т.нар. обратна захапка. Това се коригира трудно с времето и затова деца с уголемени трети сливици трябва своевременно да бъдат оперирани“, подчертава УНГ специалистът. При малчугани, чиято трета сливица упорито създава проблеми и е рисковано да се изчака настъпването на пубертета, обикновено се прибягва до операция. „Най-честата възраст за хирургична интервенция е между 4 и 7 години“, споделя опита си д-р Даниел Петков.