Повече от тениска

Мария Йоксимович

Почитателите и колекционерите на тениски, както и изследователите на културата на облеклото са единодушни, че от десет души поне девет имат по една фланелка, която никога не биха изхвърлили по сантиментални причини, независимо от състоянието ѝ – избледняла, скъсана или разтегната от много носене и пране…

Историята на моряшката тениска е дълга и славна. Въведена е през XIX век, когато френският флот провъзгласил тази синьо-бяла раирана дреха за част от униформата си. Оригиналната фланелка на мореплавателите от този период е имала 21 ивици като символ на всяка една от победите на Наполеон. Допълнителното ѝ предназначение е било да помогне при по-лесното откриване  на моряк, паднал зад борда. В битката при Трафалгар, състояла се на 21. октомври 1805 година между британския флот, начело с адмирал Нелсън и френско-испанската армия на Наполеон, войниците от военния флот на двете страни са носили раирани фланелки.

През първата половина на ХХ век и по-точно през 1917 година френската дизайнерка Коко Шанел (1883–1971), вдъхновена от моряците, представила моряшката фланелка пред света на висшата мода като задължителен детайл, който се носи в модните курорти. Няколко десетилетия по-късно, през средата на ХХ век моряшката фланелка си спечелва световна слава благодарение на холивудските филми. Мъжете по цял свят започнали да я носят, защото я видели на Марлон Брандо, който я показал във филма Wild One, и Джеймс Дийн, който я прославил в Rebel Without a Cause, а жените са подражавали на Бриджит Бардо, Мерилин Монро и Одри Хепбърн, които също не могли да устоят на чара ѝ. Съществуват голям брой снимки на славния художник Пабло Пикасо, който позира, облечен в любимата си моряшка фланелка на синьо-бели райета.

С течение на времето моряшката тениска става задължителен елемент в колекциите на славните модни дизайнери като Жан Пол Готие, Долче и Габана и Гучи, които редизайнират и си играят с кройката и раирания десен, а модната икона Кейт Мос казва, че не ляга да спи без моряшка тениска. Днес тя се носи от всички, а моделите ѝ са толкова различни, че задоволяват всеки вкус – с дълъг и къс ръкав съвсем къси до средата на корема, дълги до коленете или до глезените. Класическата моряшка тениска се съчетава с шорти или дълги панталони, затова не я забравяйте, когато тръгнете на почивка.  Разбира се модерната моряшка фланелка не трябва изобщо да бъде на синьо-бели райета, защото всяко отклонение от вида ѝ е нещо повече от шик. Създадени са и други цветни комбинации – червено-бели, жълто-зелени, синьо-розови и др.

Фланелка за свободни мъже
Модните съветници казват, че ако не знаете какво да облечете, а искате да се чувствате добре, обикновената бяла памучна тениска с кръгло деколте в комбинация с дънки, може да бъде вашият избор. Тъкмо такава фланелка е била задължителна част от униформата на американската армия през Втората световна война. Мъжете са я носили и като цивилно облекло, и като част от долното си бельо до момента, в който пленила сърцата на такива филмови звезди като Марлон Брандо и Джеймс Дийн, на когото е стояла толкова добре, че бързо се превърнала от бельо в култова модна дреха.

През тази година фланелката, която светът нарича тишърт, празнува 113-тия си рожден ден, защото точно преди толкова години американската компания Cooper, специализирана за бельо, е представила рекламата си за бельото на мачовците, с която известява за производството на фланелки с къс ръкав и кръгло деколте. Като лице на рекламата е използван мъж, гледащ срамежливо настрана, защото фланелката му е нямала копчета, които той неумело бил заменил с безопасни игли. До него стоял мустакат мъж, истински левент, с цигара в устата, който доволно носи новото ,,изобретение” – фланелка къс ръкав, достатъчно еластична, за да може да се облече и през главата. ,,Без безопасни игли, без копчета, без конци и игли за шиене”, така гласяла рекламата, защото преди 113 години мъж без жена, която да му зашива откъснатите копчета, е изглеждал жалко – по това време е било немислимо мустакатият мъж от рекламата да държи игла и конец в ръката си. Фланелката ,,без копчета” е приета радушно и от армията, както и от милиони мъже, които веднага разбрали колко е практична разтягащата се фланелка с кръгло деколте, през което главата ,,минава лесно”.

Ако долната памучна фланелка може да се нарече един вид ,,баща на тениската”, то моделът с дълги ръкави и неизбежните копчета е негов ,,дядо”. Това класическо долно бельо се е носело през XIX век и в Западна Европа, а модните дизайнери го трансформирали, като му махнали ръкавите, а после и копчетата. Революция е предизвикало и разтегливото деколте около врата, което се носи и днес в много варианти. Тишъртите не са изминали безпроблемно своя път от бельото до обикновената горна дреха. В началото на ХХ век в някои среди се е смятало за неприлично появяването по бельо. В Хавана например на работниците е било наредено да идват на работа, облечени с ризи с копчета, с дълъг ръкав и в никакъв случай с фланелка, която в началото се наричала и памучен пуловер.

Свободно падащи или тесни
Според Оксфордския речник думата тишърти пръв е употребил писателят Франсис Скот Фицджералд около 1920 година. Само за две десетилетия фланелките пленяват сърцата на мъжете и жените в целия свят. Според статистиката на САЩ производителите на фланелки променят на всеки десет години номерата на дрехата, тъй като американците стават все по-високи и едри, а мнозина от тях и по-пълни, затова много се търсят свободно падащите модели. Тесните тениски влизат или излизат от мода и се предпочитат от жени и мъже, които искат да покажат тялото си. Едноцветна или не, с дълъг или с къс ръкав, с голямо или малко деколте, украсена с някакъв духовит надпис или с картинка на известен герой, за памучната фланелка наистина може да се каже, че е най-демократичната дреха защото се носи от всички – от деца и възрастни, през всяко време на денонощието и през всеки сезон.

Фланелки поло
Въпреки че компанията Cooper отхвърлили копчетата на своите фланелки, факт е, че те все пак са неизбежен детайл на т.н. модел  поло, чийто дизайнер е Рене Лакост (1904 – 1996). По това време този вид фланелки били известни и като фланелки за голф и тенис. Те са били бели, с къс ръкав, имали са яка и три копчета. През 1926 година Рене Лакост, френски бизнесмен и тенисист, спечелил седем титли на Големия шлем, носи фланелката, създадена от него, на Открития шампионат на Америка. Оттогава полото или тениските стават неизбежна дреха, която има спортен, служебен и вечерен вариант. Освен белите, модерни са и тези в пастелен цвят. Това, което модните дизайнери не препоръчват, са крещящите или шарени фланелки. Ако имат някакъв надпис или лого, те трябва да бъдат дискретни и малки.

За всякакви случаи
До Втората световна война тениската се носи не само от мъжете, но и от учениците и спортистите, а в много училища става част от задължителната униформа. Почти по това време тя започва да се украсява с различни послания – мотивиращи, духовити или съвсем лични. Някои от тях стават легендарни и се търсят на аукционите и то най-много заради това, че са ги носили славни личности. Например оригиналният модел на фланелката, създадена от компанията „Fillmore West”, която се свързва с името на Франк Запа, е продадена за 1500 щатски долара.