Текст: д-р Мариана Кобер, интензивен терапевт

Щитовидната жлеза е ендокринен орган, чиито хормони, тироксин и трийодтироксин, играят съществена роля в обмяната на веществата и редица ключови процеси в организма. При болестта на Хашимото се касае за т.нар. хипотиреоидизъм, клиничен синдром, при който от недостига на тези хормони се засягат много страни на метаболизма.

Причините за възникването ú може да са различни, но в най-голям процент става дума за автоимунно заболяване. При него имунната система атакува щитовидната жлеза – малка жлеза под адамовата ябълка, в основата на шията. Тиреоидната жлеза е част от нашата ендокринна система, произвеждаща хормони. Възпалението от болестта на Хашимото е известно също като хроничен лимфоцитен тиреоидит, често водещ до недостатъчна активност на щитовидната жлеза. Заболяването засяга предимно жени на средна възраст, но може да се прояви на всяка друга възраст, както и при мъже и деца. Диагностицирането му е трудно, защото няма характерни симптоми. Те са много и неспецифични: покачване на теглото, изтъняване на косата, безсъние, постоянна умора, мозък, който сякаш е „увит в мъгла“, суха кожа, чупливи нокти, притупващо сърце, студени ръце и крака, топли вълни, световъртеж, мускулна слабост, изтръпване на крайниците, звънене в ушите, отслабване на паметта, депресия и т.н. Обикновено поставянето на диагноза изисква посещение при различни специалисти, ендокринологът обаче е правилният адрес.

При Хашимото имунната система атакува щитовидната жлеза, но не е известно защо. Някои учени смятат, че вирус или бактерия може да предизвиква автоимунна реакция, докато други смятат, че може да има генетична предразположеност. Най-често се касае за комбинация от различни фактори, като наследствеността, полът и възрастта определят риска за развитие на заболяването. Рискови фактори са женски пол, средна възраст, други хора от семейството с проблеми на щитовидната жлеза или други автоимунни заболявания като например ревматоиден артрит, наличието на диабет, лупус, излагане на прекомерно високи нива на радиация в околната среда.

Ако не се лекува, неактивната щитовидна жлеза в състояние на хипотиреоидизъм може да доведе до редица здравословни проблеми като например гуша (постоянното стимулиране на щитовидната жлеза да отделя повече хормони може да доведе до увеличаване на размерите на жлезата), сърдечносъдови заболявания и др. При хора с хипотиреоидизъм се забелязва повишаване на т.нар. лош холестерол (LDH) и при липса на терапия това може да доведе до сърдечна недостатъчност. Типичен симптом  за  Хашимото е депресията, която може да се появи в началото на заболяването и да стане по-тежка с течение на времето. Тиреоидитът на Хашимото може да доведе до намаляване на сексуалното желание. Възможно е да има връзка между бременност на майката с нелекуван тиреоидит на Хашимото и вродени дефекти на новороденото,  забавено развитие, интелектуални проблеми и др.

Най-често се отива на лекар със симптоми като запек, умора и подпухнали очи. Диагнозата се основава на признаците и симптомите и резултатите от кръвните изследвания, които измерват нивата на тиреоиден хормон и TSH, произвеждан от хипофизата. Ако щитовидната жлеза е неактивна, нивото на хормоните ú е ниско. В същото време нивото на TSH е повишено, защото хипофизната жлеза се опитва да стимулира щитовидната да произвежда повече тиреоиден хормон. Тъй като Хашимото е автоимунно разстройство, причината е свързана с производството на анормални антитела. Наличието им може да се потвърди с кръвен тест.

Лечението може да включва наблюдение и употреба на лекарства. Ако се налага  да приемате медикаменти, има вероятност да имате нужда от тях до края на живота си. Тъй като необходимата ви доза може да се промени, вашият лекар вероятно ще проверява нивото на TSH най-малко един път в годината. Хората с тази болест не се нуждаят от специфична диета. Отделни специалисти препоръчват избягването на млечни продукти, месо, глутен и тестени изделия, кафе и шоколад, но за това няма научни доказателства. Прогнозата е отлична при правилно лечение, затова са много важни ежегодните прегледи и адаптиране на лечението. Без лечение хипотиреоидитът може да се влоши в продължение на годините, което може да доведе до увреждане на органи и до тежки заболявания.