Народен лек за простата

Проф. д-р Радиша Янчич

Теснолистна върбовка – Chamaenerion angustifolium (L.) Scop. (fam. Oenotheraceae)
Синоним: Epilobium angustifolium L.

Съдържа танини, флавоноиди, тритерпенови киселини и слуз, а в нея е изолиран и антитуморния агент ханерол. В Германия чаят от теснолистна върбовка се ползва при доброкачествен аденом на простатата и проблеми с уринирането.

Теснолистната върбовка расте по перифериите на горите, по разредените горски площи, изгорели тревни площи  и пасищата.

Използват се тревната надземна част на цъфтящото растение (Epilobii herba) или само листата му (E. folium). Бере се по време на цъфтеж и се суши. Младите листа са вкусен зеленчук. В Гренландия теснолистната върбовка се приема като „национално цвете“ и се ползва като подправка при приготвянето на ястия с тюленова мас. В Германия от листата на растението се приготвя чай, който се ползва при доброкачествен аденом на простата и проблеми с уринирането.

Теснолистната върбовка съдържа танини, флавоноиди, тритерпенови киселини и слуз. В нея е изолиран и антитуморният агент ханерол. Растението се ползва като народен лек, а листата му – като заместител на чаените листа.

Това многогодишно тревисто растение има добре развито пълзящо коренище и достига на височина до 2 метра. Обикновено стъблото му е неразклонено, изправено, кръгло. Листата му са прости, последователни, удължено ланцетни с къси листни дръжки или с приседнали дръжки. Цветовете му са хермафродитни, събрани са във външни гроздове, отварящи се от основата на съцветието към върха. Цветът има удължени и червеникави на цвят 4 чашелистчета и 4 пурпурни на цвят венчелистчета. Има и осем прашникови торбички. Плодът е червеникава кутийка с четири капачета, които се извиват назад. Семената имат хвърчилка с дълги бели власинки. Цъфти от юни до август.

Руснаците приготвят чай от теснолистна върбовка, който в Европа и Азия традиционно се нарича руски или още по-точно копорски чай (от името на селото Копор близо до Санкт Петербург). Копорският (черен) чай се приготвя чрез цялостно или частично ферментиране на листата на растението. Той бил толкова популярен в Европа, че в средата на деветнадесети век достигнал до второ място в списъка продукти за износ от тогавашна царска Русия.

Царски лек
Гръцкият философ Теофраст (3 в. пр. н. е.), автор на „История на растенията“ в девет книги и „Произход на растенията“ в три книги също тачел теснолистната върбовка (лат. oenothera biennis). В трудовете си той обръща специално внимание и на жълтата иглика. Според него коренът от нея може да намали желанието за вино и друг алкохол. Жълтата иглика пристига в Европа през 17-ти век, а в Англия я споменават и като универсален царски лек. Северноамериканските индианци я ползвали при лечението на различни кожни заболявания и за зарастване на рани.