Таекуондо

Саша Ковиянич-Димич

Учителите по таекуондо казват, че „майсторството се усъвършенства с прилежност, а се губи от мързел“ и препоръчват: „тренирай и усъвършенствай не само тялото, но и ума си“…

Таекуондо е бойно изкуство, създадено в Корея след Втората световна война, на среща, проведена през 1955 година, когато представители на школи за изучаване на традиционни стилове бойни изкуства се договарят да ги обединят в едно. Новото бойно изкуство получава името си от съчетаването на думите „тае“ (удар с крак), „куон“ (удар с ръка) и „до“ (път или начин), тоест, в свободен превод „таекуондо“ означава „бой с ръце и крака“. Привържениците на таекуондо обаче настояват, че не става дума само за съвкупност от физически умения, с помощта на които се побеждава противник, а че таекуондо е и начин за духовно развитие и напредък на личността.

Като демонстрационен спорт таекуондо се появява за първи път на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г., след това в Барселона през 1992 г., а от Олимпийските игри в Сидни през 2000 г. става официален олимпийски спорт.

ДЕЦА: През последните години таекуондо става много популярна спортна дисциплина при децата, а все повече и сред възрастните, независимо дали се занимават с него само като форма на отдих, или се подготвят за състезания. Изборът на спорт, с който детето да се занимава, не е лесна задача, особено ако се има предвид фактът, че във възрастта, когато би трябвало да си избере спорт, детето все още няма ясна представа за това, какво точно представляват отделните спортове. Затова винаги трябва да се има предвид, че сред причините, поради които децата се занимават със спорт, първото място заема развлечението, на второ са учението и развитието на уменията, на трето – създаването на приятелства и социализацията и чак на четвърто е стремежът към победа. Таекуондото е една от дисциплините, които, благодарение на динамиката и разнообразието на движенията, напълно съответстват на правилата за насърчаване на спорта като дейност със здравословно въздействие върху психофизическото развитие на децата.

ОБУЧЕНИЕ ЗА САМООТБРАНА: Голямата разлика между бойните изкуства и отборните спортове е в това, че няма да ви се налага да обяснявате на детето си защо не е в първия отбор, или защо трябва да играе на позиция, която не харесва или която не му пасва. В бойните изкуства успехът се измерва с индивидуалните качества и всички имат равен шанс да се представят добре и да се развиват. По този начин децата се учат, че всеки успех зависи от труда и всеотдайността им. Йерархичната подредба според коланите дава допълнителна мотивация и насърчава трениращите постоянно да се усъвършенстват. Освен това, липсата на разделение по пол дава възможност и синът ви, и дъщеря ви да тренират заедно, а в много клубове се допуска в тренировките да се включват и родители, което може да бъде особено интересно.

Едно от най-големите предимства на бойните изкуства при всички положения е обучението за самоотбрана. Всеки родител иска детето му да бъде в състояние да защитава себе си и околните, ако се стигне до нежелани ситуации.

Статистиката показва, че около 25% от децата се включват в спортни програми под силния натиск и влияние на родителите си и че около 50% искат да сменят спортната дисциплина или да престанат да тренират поради неправилния подход на родителите или треньора. Неправилният подход най-често се изразява в принуда и натиск от страна на родителите, които забравят, че спортът трябва да служи на децата, а не обратното.

ПРАВИЛА: Степените в таекуондо се разделят на десет ученически (keup-gup-kup) и десет майсторски (dan-DAN). Новите ученици започват от десетата степен, keup-kup-gup (гуп, бял пояс), докато стигнат до майсторските степени дан (черен пояс). Тренировките по таекуондо включват пет групи техники:

Основите (Kibon) включват упражнения на позиции, блокове на удари с ръце и на удари с крака. Целта на изучаването на основите (базовите позиции) е да се развиват правилни техники, да се използва цялото тяло и да се пазят традициите на таекуондо.

Формите (Poomsae) са комбинации от движения, позиции, равновесие, сила, дишане и бойна техника – защита, блокове, удари ръка-крак, захвати. Формите са хореографски систематизирани двубои за отразяване на нападение на въображаем противник, които трениращият изпълнява сам, с цел да усъвършенства чувството си за равновесие и основните бойни техники.

Самоотбраната (Hosinsul) се състои от удари с ръце, крака, лакти, колене, захвати и ключове на ръцете и краката, техники за душене и хвърляне. За разлика от останалите елементи на таекуондо, самоотбраната не е стандартизирана и зависи от инструктора.

Чупене (KyokPa) – Демонстрациите с чупене са проверка на силата и прецизността. Чрез прецизно нанесени удари състезателят чупи предмети като дъски, керемиди и тухли. Демонстрациите с чупене се изпълняват основно като част от презентации на таекуондо и по повод на присъждането на по-високи степени (колани).

Двубоят (Kyorugi) е последният и според мнозина най-важният елемент от таекуондо. Може да разделим грубо тази категория на уговорени двубои (двубои с една, две или три стъпки и тренировъчни двубои със или без предпазител), и свободни боеве (със или без предпазител). В таекуондо двубоите се използват техники с удари с ръце и крака, но не и хвърляния, блокове или душене, които са характерни за самоотбраната. Най-популярният вариант на таекуондо са именно свободните боеве. В случая на олимпийските състезания по правилата на WTF става дума за двубои по правилата за фул контакт с предпазители.

ФУЛ КОНТАКТ: Според правилата на WTF двубоят включва 3 рунда от по 2 минути по правилата за стил „фул контакт“. Двубоят приключва с нокаут, предаване, дисквалификация или преброяване на точките в края на мача. Ако не бъде излъчен победител се провежда допълнителен рунд на принципа на „златната точка“. Ако и след допълнителния рунд резултатът продължава да бъде равен, съдията посочва победителя, като решава кой е бил по-добър.

Позволените техники са удари с ръце в тялото и удари с крака над кръста (ударите могат да се нанасят и със завъртане). Удар в тялото носи една точка, удар в главата – три точки, а ако е изпълнен със завъртане – четири точки. За непозволени похвати се отправя предупреждение (kyonggo), а две предупреждения носят наказателна точка (gamjeom). Четири наказателни точки водят до дисквалификация.

ГРУПИ ЗА РАЗВЛЕЧЕНИЕ: В много клубове по таекуондо има групи за развлечение. Оказва се, че хората реагират добре на коктейла от упражнения, съчетаващи упражнения за сила и за кондиция с удари в тренировъчни ръкавици и чували. Освен стандартните упражнения се изучава и самото бойно изкуство, като за полагане на изпит за степен (пояс) са задължителни и техниките за чупене. Много от трениращите за развлечение по-късно се включват в състезанията по техническите дисциплини или стават съдии.

През последните години WTF (Световната федерация по таекуондо) полага усилия да привлече към таекуондото и хората с увреждания, като насърчава националните федерации да си сътрудничат с параолимпийските комитети на съответните страни. От няколко години започнаха да се организират световни първенства по пара-таекуондо. Целта е през 2020 г. таекуондото да бъде включено в редовната програма на Параолимпийските игри.