АДРЕНАЛИНОВО СЪСТЕЗАНИЕ СЪС САМИЯ СЕБЕ СИ

Александар Вучкович

Изключително взискателен спорт, който изисква прецизност и сила, самодисциплина и търпение, кураж и хладнокръвие, както и преминаване на собствените физически и психически граници, защото колкото по-сурови са условията за катерене, толкова по-голям е успехът на катерача

Легендата разказва, че още през 327 г. пр.н.е., когато Александър Македонски поискал от планинска крепост по северния „Път на коприната“, близо до днешния Самарканд да се предаде, отговорът бил: „ще се предадем, когато войската ти се научи да лети“. Тогава Александър Македонски избрал 300 опитни доброволци, които били готови да се покатерят по стръмните стени. Воините започнали изкачването през нощта, при което 30 катерачи загинали, но 270 от тях се изкачили до върха на крепостта.

Както в далечното минало, така и днес смисълът и целта на спортното катерене е покоряването на колкото може по-тежки участъци чрез свободна техника, със силата на собствените си ръце и крака, използвайки естествените хватки (пукнатини и издатини по стената), без каквито и да било помощни средства и специален инвентар, освен катерачни еспадрили и магнезий, който служи за увеличаване на триенето между ръцете и хватките. Цялата екипировка, която се използва в тази спортна дисциплина (карабинери, сбруя, френдове, клинове и др.), всъщност служи за подсигуряване на катерача срещу падания на земята. Иначе паданията се смятат за неразделна част от катеренето и поради осигурителната екипировка са контролирани, т.е. трябва да завършват безопасно, във въздуха.

Трябва да се има предвид, че катеренето е потенциално много опасно занимание, а последствията в случай на травма могат да бъдат трайни или фатални. Задължително е да се спазват правилата за безопасност, които на жаргона на катерачите се наричат „осигуряване“, а неспазването им се смята за непрепоръчително и неразумно решение, както и рискованото катерене извън границите на собствените възможности, защото по този начин катерачът застрашава не само собствения си живот, но и живота на други хора.

В дисциплината свободно катерене (free climbing) катерачът се състезава със самия себе си и се стреми да надмине собствените си физически и психически граници. Това е изключително взискателен спорт, който изисква прецизност и сила, самодисциплина и търпение. Смята се за спорт с голям калориен разход, защото само за един час катерене по стените се „стопяват“ около 2000 калории.

Катеренето е индивидуален и отговорен спорт. След като определи посоката на придвижването си, катерачът поставя на върха на маршрута т. нар. „котва“ (опора), като пробива най-малко два отвора в стената един до друг и вкарва в тях анкерни болтове. Към тези болтове се прикрепват метални планки или халки, към които се закопчават карабинери и колани. От жизненоважно значение е котвата да бъде направена изключително внимателно, защото тя остава на мястото си за постоянно. От нея зависи животът на катерачите, които ще я използват по-късно.

Съвременното спортно катерене, както и терминът free climbing, възникват в средата на миналия век, около 1950 г., в Йосемитския национален парк в калифорнийския дял от планинската верига Сиера Невада („Снежна планина“ на испански). Йосемитският национален парк и едноименната долина са известни с прекрасните си гори от секвоя и стръмни гранитни гребени, най-прочут от които е скалният монолит El Capitan, висок 1100 метра и много популярен сред алпинистите. В подножието на монолита се намира великолепно езеро, а потоците, стичащи се по отвесните стени на El Capitan и други гребени формират най-големия водопад в Северна Америка с височина 739 метра.

ЛЕДЕНО КАТЕРЕНЕ
През зимата, когато водопадите замръзнат и станат достатъчно здрави да издържат теглото на катерача, те се превръщат в специално адреналиново предизвикателство за любителите на този екстремен спорт. Леденото катерене, или ice climbing, изисква като екипировка катерачна седалка, универсални ледокопи, клинове и каска с предпазен визьор.

Освен естествените има и изкуствени ледени водопади, популярно наричани „ледопади“, или катерене по импровизирани ледени участъци, което се нарича dry tooling, или „сухо катерене“. Трудността на леденото катерене зависи от много фактори, а английската скала за определяне на степента на трудност е адаптирана от шотландската система. Впрочем шотландците са известни като отлични катерачи, тъй като природата им е подарила множество заледени водопади, или „ледопади“ по стръмните брегове на Шотландия, а има и прекрасно ръководство за всички любители на този екстремен спорт („An Ice Climber’s Guide to Northern New England“), с автори Рик Уилкокс и Питър Люис.

Според скалата за определяне на трудността на катеренето има пет основни категории:
1. Лесен маршрут по лед с малък ъгъл на наклон, който се изкачва само с осигуровка с въже, без ледокопи;
2. По-труден маршрут по лед с малък ъгъл на наклон, който се изкачва с котки с 10 зъба (метални шипове за катерачни обувки, предпазващи от подхлъзване върху леда);
3. Стръмен лед, при който се използват ледокопи и спорадично се поставя осигуровка;
4. Труден маршрут по непрекъсната вертикална ледена стена, при който е необходима по-честа осигуровка с клинове;
5. Заледени водопади, или ледопади с вертикален наклон от около 90 градуса.

Колкото по-трудни са условията за катерене, толкова по-голям е успехът на катерача. Например, заледените Ниагарски водопади спадат към петата, най-тежка категория „ледопади“. Миналата година заледен Ниагарски водопад беше изкачен от канадеца Уил Гад, който стана първият човек в света, постигнал това. „Това беше мисия за цял живот, която смятах за неосъществима“, казва той и обяснява, че „дебелината на леда непрекъснато се мени“ и изисква голяма предпазливост.

ТРАВМИТЕ
Начинаещите в свободното катерене не трябва в никакъв случай да се впускат в тази авантюра без опитен треньор или без да изкарат специализиран курс, каквито се организират периодично от различни алпинистки дружества, както и без да разполагат с нужната екипировка за осигуряване срещу падания.

Освен от „падане“ от стената вследствие на прекомерно усилие, което мускулите или сухожилията не могат да издържат, до травми може да се стигне и с течение на времето, в резултат на чести и интензивни натоварвания. Най-честите травми са разтягане на сухожилията и мускулите, контузии на ставите, а може да се стигне и до деформиране на определени части на тялото дори при най-опитните алпинисти. Прочутият френски катерач Ален Робер, известен като „Спайдърмен“, е достигнал 66% инвалидност заради контузиите, получени при практикуването на този екстремен спорт. Негова специалност е незаконното изкачване на най-високите сгради в света, което се нарича buildering, или катерене на строителни обекти.

СВОБОДНО КАТЕРЕНЕ НАД ВОДА
Така нареченото „свободно (соло) катерене над вода“, или deep water, е предпочитан вид свободно катерене в различни части на света, където има високи скали, издигащи се над морето. Впрочем, макар да се смята (погрешно), че падането във водата не може да предизвика сериозни наранявания, трябва да се знае, че големите вълни и падането от височина над 10 метра могат да бъдат смъртоносни.

РЕЧНИК НА СВОБОДНОТО КАТЕРЕНЕ
On lead (водач) – първият катерач, който определя маршрута и закачва междинните осигуровки и въжето в спитовете;
Top-rope (горна осигуровка) – свободно катерене с осигуряване през опора (котва), използва се в школите по катерене;
Red point (редпойнтинг) – катерачът преминава свободно маршрута, който вече е преминал с катерене;
Соло катерене – катерене без поддръжка от партньор, но с екипировка за осигуряване;
Solo integral – катерене без никаква осигуровка и без партньор; изключително опасно;
On sight (он-сайт катерене) – катерачът преминава свободно маршрута, който изкачва за първи път, без никаква предварителна информация за него;
Flash (флаш) – катерачът преминава свободно маршрута, който изкачва за първи път, но има информация за него;
Jo-jo (йо-йо катерене) – катерене чрез спускане (от спит до спит) и престой (почивка) в седалката.

ИЗКУСТВЕНИ СТЕНИ
Катеренето на изкуствени стени и в спортни зали е идеално за начинаещи катерачи, защото се осъществява под строгия надзор на треньори и квалифицирани инструктори. Въпреки това, липсата на опит в осигуровката срещу падане, както и ентусиазмът на новаците да надминат по-бързо собствените си граници, могат да доведат до контузии на мускулите и сухожилията. Иначе на жаргона на катерачите изкуствените стени се наричат „пластики“.