Текст: доц. д-р Георги Ангов, отоневролог от УМБАЛ „Александровска“
Симптом, а не болест. Световъртежът е бреме, с което мнозина живеят. И макар да не е непременно плод на опасно заболяване – „ограбва“ качеството на живот на пациентите.
Къде най-често се корени проблемът? Кога се провокира от стрес? Предизвикателство ли е поставянето на точната диагноза? И какви са ефективните терапии? Отговорите дава доц. д-р Георги Ангов, Специалист по нервни болести и отоневрология от УМБАЛ „Александровска“. той е един от най-опитните български лекари в диагностиката и лечението на световъртежа и нарушенията в равновесието.
„Световъртежът, замаяността и нестабилното равновесие са едни от най-честите оплаквания в медицинската практика. В голяма част от случаите тези състояния не са симптом на потенциално опасни заболявания“, успокоява доц. Георги Ангов.
Той обяснява, че най-честата причина за световъртеж са заболяванията на вътрешното ухо. Като пример се дават доброкачественият позиционен световъртеж или Мениеровата болест. Те са почти напълно лечими състояния.
Предизвиква депресии и паникатаки
„Немалка част от случаите представляват функционални вестибуларни разстройства – при тях вестибуларният апарат няма структурно увреждане, но не функционира нормално. Те също са лечими при болшинството от пациентите. Въпреки това значително влошават качеството на живот“, признава отоневрологът.
„Освен самия световъртеж и усещането за загуба на контрол, качеството на живота се влошава допълнително от развитието на реактивна психична симптоматика – най-често тревожност, панически атаки или депресии. Винаги отчитаме този факт при вземане на решение за терапевтично поведение при тези пациенти“, изтъква специалистът от „Александровска“.
Замайването е много чест симптом
Световъртежът се дефинира като илюзия за движение, обяснява доц. Ангов. „Най-често се касае за усещане за въртене на предметите, откъдето идва и наименованието. Но има много различни видове световъртеж – например като чувство за потъване или чувство за люлеене и наклони на тялото. Често е налице и симптомът замайване. При него пациентът е замаян и нестабилен, без да има усещане за въртене на предметите. Това са най-честите оплаквания, с които се срещаме в нашите практики“, споделя опита си отоневрологът.
Стресът провокира вестибуларни кризи
Най-честата причина за световъртеж са заболяванията на вестибуларния апарат. „Но с него могат да се проявят заболяванията на почти всеки орган или система в човешкото тяло. Стресът също може да причини вестибуларен проблем. Например, когато човек е под силно напрежение, имунната система отслабва поради отделяне на големи количества кортизол от надбъбречната жлеза.
Това създава условия за активиране на инфекция във вътрешното ухо и възникване на вестибуларна криза. Освен това стресът може да изостри вече съществуващ или отминал проблем с вестибуларния апарат“, предупреждава доц. Ангов.
Трябва да се „изключи“ инсулт
Предизвикателство ли е поставянето на точната диагноза при световъртеж? И кои сериозни състояния е нужно първо да се изключат? „Поставянето на диагноза винаги е предизвикателство за лекаря, защото точната диагноза е абсолютно необходима за провеждане на адекватно лечение.
Когато за първи път се сблъскваме със симптома световъртеж, особено ако е остро настъпил, първото нещо, което трябва да направим, е да изключим потенциално опасни и животозастрашаващи състояния. Ако се установи такова – например мозъчен инсулт, следваме определен диагностичен и терапевтичен алгоритъм. Ако се отхвърли потенциално опасна причина за световъртеж, тогава разполагаме с време да направим по-задълбочени изследвания и да установим точната диагноза“, споделя специалистът от „Александровска“.
Революция в диагностиката
Иновациите в медицината обаче са „верни съюзници“ на лекарите. „По отношение на методите на изследване, през последното десетилетие се наложиха два теста, които позволяват обективно изследване на всичките компоненти на вестибуларната система – вестибуларни евокирани потенциали (VEMP) и video Head Impulse Test (vHIT). Няма да е пресилено да кажем, че тези два теста доведоха до революция в диагностиката и лечението на пациенти със световъртеж и нестабилно равновесие“, изтъква доц. Ангов.
Тревожността трябва да се овладее
„Лечението на острия световъртеж не е лесна задача, тъй като, освен него, са налице и вегетативни симптоми, като гадене и повръщане и психически симптоми, най-често интензивен страх. В острия стадий използваме т.нар. вестибуларни супресанти, които изглаждат дисбаланса във вестибуларната система по време на вертижна атака и по този начин облекчават състоянието на пациента“, обяснява отоневрологът. Понякога е нужно да се изпишат и медикаменти против гадене и повръщане, както и да се вземат мерки за рехидратация – поради загубата на течности.
„В много случаи се налага да прилагаме анксиолитици (медикаменти за лечение на тревожност), които, от една страна, изчистват тревожността и – от друга – подсилват действието на вестибуларните супресанти. Когато отмине острата фаза, се прилагат медикаменти, които ускоряват мозъчния кръвен ток и метаболизма на вестибуларната система“, уточнява специалистът от „Александровска“.
Вестибуларната рехабилитация е решение
Вестибуларната рехабилитация също заема основно и централно място в лечението на уврежданията на вестибуларния апарат, подчертава доц. Ангов. „Налице са много сериозни научни доказателства, че тя наистина ускорява лечението на този тип разстройства. Може да бъде приложена и адаптирана при абсолютно всеки пациент с проблем с вестибуларния апарат“, подчертава отоневрологът.
Рядко се стига до „скалпел“
В много редки случаи се стига и до оперативна намеса. „Например при Мениерова болест, при която има свръхнатрупване на течност във вътрешното ухо, понякога се налага поставянето на шънт и отвеждането на тази течност. Но пак подчертавам, че много рядко прибягваме до хирургична интервенция“, казва специалистът от „Александровска“.
Профилактика срещу пристъпите
Превенцията обикновено е „кауза пердута“ при световъртеж. „Не може да има профилактика на този симптом. По-скоро, след като поставим точна диагноза на вестибуларното нарушение, тогава се извършва профилактика на последващи пристъпи. Но трябва да имаме диагноза“, подчертава отоневрологът.
„Например, когато поставим диагнозата „вестибуларна мигрена“, едно изключително често страдание, започваме профилактична терапия, за да разредим и намалим тежестта на следващите пристъпи. По същия начин е и с останалите вестибуларни диагнози“, казва в заключение доц. Георги Ангов.