Tекст: д-р Весел Кантарджиев, началник на Клиниката по дерматология във Военномедицинска академия (ВМА) в София
Свикнали сме да я слагаме в графата „алергия“, но истината е, че принадлежи към голямото „семейство“ на уртикариите. При това е втората по честота сред тях. Могат да я провокират от мразовит вятър, през контрастен душ, до уиски с лед. Има ли спасение от т.нар. студова алергия? Попитахме д-р Весел Кантарджиев, началник на Клиниката по дерматология във Военномедицинска академия (ВМА) в София.
Студова алергия – такова понятие в медицината не съществува, обяснява д-р Весел Кантарджиев. Истината е, че сърбящите, зачервени петна, които избиват по кожата на чувствителните към ледените вятър, вода и питиета хора, всъщност са белег на едно от 12-те състояния, обединени под знака на „уртикарията“. Зад този „етикет“ се крият заболявания, различни и като прогноза, и като лечение, обяснява дерматологът. Обединяват ги два общи симптома – сърбеж и поява на уртики. С тази диагноза се сблъскват до 30% от хората в даден етап от живота си, обяснява специалистът от ВМА. А студовата уртикария е втора по честота – наблюдава се в 31 на сто от случаите на т.нар. копривна треска. При това „предпочита“ жените и децата, допълва д-р Кантарджиев.
Направете си и кръвен тест
Мразовит вятър, ниски температури, студена вода и ледени напитки – това са „обичайните заподозрени“ за отключването на този тип уртикария. Зад нея обаче се крие сложен механизъм. Дразнителят – в случая студът, причинява дегранулацията на вид бели кръвни клетки – мастоцити. Разрушавайки се, те отделят медиатори на възпалението, които от своя страна предизвикват зачервяването, подуването, сърбежа и болката, разкрива д-р Кантарджиев.
Най-лесно студовата уртикария се доказва с т.нар. провокационни тестове, обяснява дерматологът. Класическият е елементарен – кубче лед, завито в целофан например, се поставя върху кожата на предмишницата за десетина минути. Пробата се отчита на два пъти – на 20-тата минута и на 2-рия час. При наличие на „студова алергия“ върху мястото се наблюдават типичните подути, зачервени, парещи и сърбящи уртики, обяснява д-р Кантарджиев. Разбира се, вече съществуват и по-модерни тестове, които се извършват с апарати. В България обаче засега не са навлезли масово. „Базирани са на Закона на Пелтие и позволяват да се определи коя е праговата температура, която причинява появата на уртиките“, уточнява дерматологът. Оказва се, че тя е индивидуална при всеки пациент.
Независимо дали апарат или кубче лед са доказали, че сте „жертва“ на студова уртикария, задължително е да си направите и кръвен тест. Необходимо е да се изключат системни заболявания на съединителната тъкан като криоглобулинемия или инфекции като лаймска болест“, подчертава д-р Кантарджиев.
Превенцията е най-доброто лечение
Превенцията – оказва се, че тя е ключът към справянето със „студовата алергия“. Пациентите трябва да са винаги нащрек да избягват „опасностите“ – ниски температури, ледени питиета и контрастни душове. Д-р Кантарджиев препоръчва винаги да са подсигурени и с т.нар. анапен – доза адреналин. Причината е, че няма гаранция, че хора, години наред чувствителни само на студен вятър, няма да направят остра реакция спрямо питие с лед и да се стигне примерно до оток на ларинкса.
Антихистаминовите медикаменти също са добър вариант за контрол, обяснява дерматологът. Препоръката на специалиста от ВМА е да се приемат тези от 2-ро и 3-то поколение. Предимството им е, че не предизвикват сънливост, не се влияят от алкохола и при тях не се наблюдава ефектът на тахифилаксия – засищане на организма и нужда от увеличаване на дозите.
На кремове при тази диагноза не може да се разчита. Да, хидратацията и омазняването спомагат за изграждането на „защитен филм“ върху кожата, но той не е достатъчно силен „щит“ срещу атаките на студа, предупреждава д-р Кантарджиев.