Текст: д-р Ана-Мария Младенова
Високото артериално налягане е водещ глобален рисков фактор за преждевременна смърт, следван от тютюнопушенето и високите нива на холестерол. В развитите страни най-висок индекс на телесна маса се наблюдава в САЩ, където 66% от възрастните са с наднормено тегло/затлъстяване, следвани от Великобритания и Австралия, където около 60% от възрастното население е с наднормено тегло/затлъстяване.
Затлъстяването, особено централното (абдоминално, около корема) затлъстяване е тясно свързано с хипертония и захарен диабет. Интересното е, че се наблюдават по-неблагоприятни последствия при пациенти с индекс на телесна маса (ИТМ) в норма плюс централно затлъстяване, т.е. пациенти с централно затлъстяване, но с нормално телесно тегло.
Анализ, изготвен от д-р Андрю Коутс от университета в Уорик, Великобритания, и д-р Джон Крукшанк от Оксфордския консултативен център по сърдечносъдови заболявания, има за цел да изясни влиянието на симпатикусовата нервна система (част от вегетативната нервна система), отговаряща на стресовите стимули и начина на лечение върху развитието на артериалната хипертония при млади пациенти със захарен диабет тип 2. Учените изтъкват, че развитието на високо кръвно е комбинация от взаимното влияние на генетиката (вътрешни фактори) и особеностите на средата, т.е. външните фактори.
Важен фактор за повишеното кръвно налягане е затлъстяването, особено т. нар. централен тип, поради доказаната му връзка с повишената симпатикусова активност. Накратко, мастните клетки, наречени адипоцити, произвеждат редица активни вещества, които въздействат на черния дроб и стимулират процеса на възпаление. От своя страна чернодробното възпаление води до инсулинова резистентност и до последвала повишена секреция на инсулин.
Засиленото отделяне на хормона въздейства на хипоталамуса. Това е мозъчната структура, която въздейства пряко върху повишаването на тонуса на кръвоносните съдове и на сърдечната дейност, както и на реакцията на организма при стрес, тоест спомага за появата на високо кръвно.
При млади хипертоници със захарен диабет се наблюдава силна зависимост между високите нива на стресови субстанции като адреналин и норадреналин, контролирани от хипоталамуса, и сърдечносъдова смърт. При тези пациенти зависимостта не се повлиява пряко от стойностите на артериалното налягане.
Авторите изтъкват, че в основата на лечението на затлъстяването продължава да лежи промяната на начина на живот, намаляване на приема на калории и увеличаване на физическата активност, което е трудно за осъществяване в дългосрочен план. По тази причина се прибягва до медикаментозна терапия, изискваща комбиниране на до три средства за понижаване на кръвното налягане.
Диабетиците са особено предразположени към развитие на рефрактерна хипертония, т.е. такава, при която артериалното налягане е високо въпреки лечението с три медикамента.
Изборът на лечение при млади хипертоници е диктувано от високия риск от инфаркт на миокарда, породен от голямата чувствителност на кръвоносните съдове към стимулация от централната нервна система.
Ето защо от особен интерес е доказването на ефективността на бета-блокерите, сравнено с останалите препарати за лечение на артериална хипертония. Бета-блокерите забавят сърдечната честота и намаляват натоварването на сърцето. Същевременно имат съдоразширяващ ефект, като по този начин понижават кръвното налягане.
Ако искате да следите ежедневно повече медицински и здравни новини, написани от лекари, посетете: www.medicalnews.bg