Текст: Христо Донев
Карането на колело е сред любимите занимания на хората независимо от пол и възраст. Въртенето на педали освен за игра и транспорт има и своето приложение като спорт. Най-комерсиалното и популярно е шосейното колоездене.
ИСТОРИЯТА
Спортът се развива особено силно през последните години на XIX век. Колоезденето става много популярно в страните от Западна Европа, като Франция, Испания, Белгия и Италия. Някои от създадените тогава състезания днес са най-престижните в света. Това са надпреварите „Тур дьо Франс“ (Обиколката на Франция), „Джиро“ (Обиколката на Италия), „Вуелта“ (Обиколката на Испания). Първото Световно първенство се провежда през 1983 г. Колоезденето е част и от първите съвременни Олимпийски игри, проведени през 1896 г. в Атина.
ДИСЦИПЛИНИТЕ
Шосейното колоездене се дели на няколко основни вида състезания, които се провеждат под егидата на Световната федерация по колоездене. Едно от тях е Бягане по часовник. Тук колоездачите се опитват да преминат определено разстояние в рамките на зададено време. В отборното бягане по часовник тимовете се състоят обикновено от двама състезатели, като те се стремят да се движат в комплект.
И при двата вида бягане по часовник състезателите стартират по различно време, а не се прави масов старт. Втората дисциплина са етапни състезания. Тези надпревари се състоят от няколко отделни етапа, които се преминават в рамките на отделни дни. Колоездачът с най-ниското общо време е победител в състезанието. Освен победител в генералното класиране при етапните шосейни състезания се дават награди и в отделните етапи. Етапните надпревари обикновено са комбинация от бягане по часовник (индивидуално и отборно) и серии.
Победителят в серията е човекът, който първи пресече финалната линия, тъй като тук стартът е масов, а при бягането по часовник – състезателят, преминал дистанцията за най-кратко време. Крайният победител е този с най-добро общо време от всички етапи. Това означава, че за тази цел той не е задължително да спечели всички отделни етапи, а само няколко и времето в останалите да е такова, че да го изведе на първото място. Триседмичните етапни състезания се наричат „Гран Тур“, като в професионалния календар за годината те са трите най-престижни състезания – обиколките на Франция, Италия и Испания.
Третият вид на шосейното колоездене е „Ултрамаратон“. Тук състезателите подържат голяма дистанция помежду си при старта. Надпреварата е само в един етап и часовникът се пуска на старта и се спира при финиширането на отделните състезатели. Обикновено за покриването на разстоянието са нужни няколко дни, а състезателите правят почивки индивидуално в зависимост от изготвените от самите тях и от треньорите им графици. Победител е първият, пресякъл финалната линия.
Един от най-добре известните ултрамаратони в света е Състезанието през Америка, от Западния до Източния бряг на САЩ, и има дължина около 5000 км.
ТАКТИКИТЕ
По-бързото и продължително във времето въртене на педали логично дава предимство в колоезденето спрямо конкурентите. Предвид дългите дистанции обаче, тези компоненти не са достатъчни за победата и затова в този спорт се използват различни тактики.
Най-популярната е навлизането в струята на конкурента. Тактиката е базирана на аеродинамичните ползи от използването на въздушния тунел, който се образува от преминаването на предния състезател, и така на следващия не се налага да използва толкова много сила, за да преодолее въздушното съпротивление.
Карането с основната група (пелотон) може да спести над 40% от енергията на състезателя в сравнение с карането сам. Този прийом има много плюсове. Може да се използва, като се кара зад конкурент, за да се намали използваната енергия, а в същото време скоростта да е висока или да се притиска предният състезател, карайки плътно зад него, принуждавайки го да хаби много енергия и да се измори за най-важните спринтове преди финала. Влизането в струята на предния състезател е забранена тактика в индивидуалните бягания по часовник.
Откъсването от основната група пък се използва най-често от малки групи, които формират един вид „временни съюзи“. Откъсването позволява на състезателите да получават повече свобода и пространство и следователно могат да получат предимство в определени ситуации. Малките групи могат да поддържат по-висока скорост от пелотона, където състезателите не са толкова мотивирани да поддържат високо темпо. Ако откъсването не успее, то малката група се връща отново в основната.
Страничният вятър също може да се използва тактически от състезателите, особено при изпреварванията. Велосипедите с три или четири композитни спици имат по-голямо предимство при такива климатични условия. Използването на тази тактика е добра в еднодневните състезания.
Скоростта също се използва като един вид тактика. Успешните състезатели са развили до съвършенство своите умения да се движат в близост до останалите с много висока скорост. При шосейното колоездене тя достига до 110 км/ч при спусканията, а на финалните спринтове нерядко се кара с 60-80 км/ч. Тези умения трябва да са част от тактиката, за да не се стигне до тежки падания и до разочарования заради пропуснатите възможности за победа.
ЕКИПИРОВКАТА
Колелата за шосейно колездене, или „бегачи“, както са по-известни у нас, са относително скъпи, като по-качествените държат цени над среден клас автомобили, произведени преди 15-20 години. Все пак добър велосипед може да бъде намерен и за около 300-400 лева. Освен различните видове протектори за глезени и ръце другият основен консуматив е трикото и каската. Цените на шлемовете варират доста и започват от около 40-50 лева.
Професионалното облекло за колоездене се дели на зимно и лятно. Характерна черта в колоездачните клинове е дунапренова подложка, пришита от вътрешната страна на седалищната част. При горните дрехи на колоездачите пък характерна черта са задните джобове, в които колоездачите пъхат връхно яке или яке за дъжд. Тук също има вариативност в цените, като по-любителските трика в комплект (горнище и долнище) могат да се съберат за около 80-100 лева.
У НАС
България е сред пионерите в Европа и света, що се отнася до професионално колоездене. Българският колоездачен съюз (БКС) е основан на 16 август 1902 г. в Русе, като обединява няколко колоездачни дружества от различни градове в страната. Най-старото е създадено в София през 1889 г. От 1909 г. съюзът организира „Обиколката на Витоша“, най-старото българско спортно състезание, съществуващо до наши дни, а от 1924 г. и „Обиколката на България“. От 1928 г. организацията е член на Международния колоездачен съюз. През 2009 г. БКС обявява фалит и се основава Българска колоездачна федерация. В нея участват над 80 клуба от цялата страна.