Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог
Живеейки във време на несигурност, ние се тревожим. И това е нормално, защото тревогата има за цел да ни помогне да се мобилизираме, да бъдем разумни, предпазливи и да потърсим добри стратегии за справяне.
Но отвъд умерената тревожност се срещаме с крайни реакции – отричане на опасността: “Мечка страх, мене – не”. Тогава не ползваме предпазни средства, срещаме се с много хора. На другия край е: “Страх лозе пази” – никакви контакти, непрестанно миене на ръце и ползване на дезинфектанти от всякакъв род. Въпреки че често се лутаме и сме склонни да бъдем импулсивни в решенията си, както и в други ситуации, важна е златната среда.
Никога досега не сме се сблъсквали с подобна опасна и дълго продължаваща ситуация и това естествено е плашещо. При криза може да чувстваме страх, безпокойство, объркване и силен страх в отговор на заплахата. От една страна, това може да ни мотивира да предприемем необходимите действия, но и може да бъде изтощително преживяване, което да ни накара да замръзнем в страх, несигурност и тревожност, а те от своя страна да доведат до неподходящи реакции и действия.
Реакциите ни към опасността зависят много от начина, по който я възприемаме, от това какво сме научили в миналото, на какъв стрес сме били подлагани, какви предварителни схващания имаме за това какво е опасно, каква е системата ни от вярвания.
Но при всички случаи ни завладяват страх, безпокойство и объркване и ако не се погрижим за тях, най-вероятно те ще нараснат безконтролно и ще започнем да се усещаме безнадеждни и безпомощни. И оттам – по-малко мотивирани и способни да предприемем действия, с които да си помогнем.
Вместо да си забраним преживяването на емоциите, по-добре е да се ориентираме към действие, за да възстановим усещането за контрол. Ако можем да контролираме поне някои области от живота ни, това ще ни помогне да намалим усещането за страх, ще бъдем по-спокойни.
Как обаче да си помогнем? Придържайки се към поговорката “Страх лозе пази”, нека вземем пример от пилотите. Колкото и да са компетентни или квалифицирани, когато става въпрос за извънредни ситуации, те трябва да могат да следват процедури, без да се налага да мислят за това. Те не се раждат свръхестествено спокойни пред опасността, а просто са тренирани да следват спешните процедури толкова много пъти, че те изглеждат почти рутинни.
Никой не обича изненадите, но може да се подготви за тях. Подобно на пилотите можем и ние да си направим процедура за действие при критична ситуация, която, ако се наложи, просто да следваме. Например: избягване на събития с голямо струпване на хора; редовно миене на ръцете с вода и сапун; да си набавим най-необходимите медикаменти; да си напишем телефона на лекуващия лекар на видно място; самоизолация и наблюдение на температурата, ако се разболеем.
Да не забравяме обаче, че прекаленото мислене за най-лошия сценарий е нож с две остриета, тъй като идва момент, когато това може да влоши качеството ни на живот. Не можем да контролираме всеки риск, който ни се изпречи на пътя, и в същото време да водим смислен, разумен и продуктивен живот. Това е несъвместимо с оцеляването. И затова – „Мечка страх, мене – не“.
- Да вземем всички необходими предпазни мерки, без да надценяваме заплахата. Нека не забравяме, че сме по-притеснени, когато сме изправени пред нещо, което не можем да сравним с позната ситуация. Тревогата, която причинява това, прави нещата още по-ужасни за изживяване.
- Да не подценяваме собствените си умения за справяне и адаптация.
- Нека оставим мислите, чувствата и физическите усещания за безпокойство да ни завладеят временно и да приемем, че тревожността е неразделна част от човешкия опит.
- Добре е да разказваме за това си преживяване на другите; да не забравяме, че не сме уникални в това и не сме сами.
- Да започнем да практикуваме приемане на несигурност – да отидем на кратка екскурзия, без да проверим прогнозата за времето, или да приготвим ястие, без да сверяваме с рецепта. Чрез увеличаване на толерантността ни към несигурността можем да увеличим нивото си на увереност и оттам да бъдем по-спокойни.
- Да практикуваме техники за релаксация и отпускане, медитация. Добре е да си осигурим време за достатъчно сън и спорт.
- Хората, които вече страдат от тревожност и свързани с това разстройства, са особено склонни да изпитват повече психологически затруднения по време на коронавирусната криза. Ако е необходимо, да потърсим професионална помощ.
Трудностите и кризите не са само източник на негативни и тежки преживявания. Животът в трудни условия ще ни награди с облекчение и възторг, с ново разбиране за управление на ресурсите ни, с обновено усещане за общност, с разбирането за растеж.
Справянето с плашещи ситуации ще допринесе за по-добрата ни самооценка, за усещането ни, че можем, справяме се, силни сме!