Попитахме д-р Наташа Стоилкова, която специализира и работи в Отделението по гастроентерология на МБАЛ „Света София“ в столицата. Завършва с отличие и грамота Медицинския университет-София. Член е на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози и на Българския лекарски съюз (БЛС). Интересите на д-р Стоилкова са в областта на диагностиката и лечението на горен и долен гастроинтестинален тракт, неалкохолна стеатозна болест, прилагане на контраст - усилена ехография за диагностично доуточняване на огнищни чернодробни лезии.

„ГЕРБ представлява клинична изява на ретроградно движение на стомашно съдържимо към хранопровода (рефлукс). В резултат настъпва дразнене в долната част на хранопровода, появяват се характерни оплаквания и увреждания на лигавицата – възпалителни промени. Много хора периодично страдат от появата на „киселини“, но болестното състояние ГЕРБ се определя като рефлукс, който се получава поне 2 пъти в рамките на седмица“, уточнява д-р Наташа Стоилкова.

Защо имаме „киселини“?

Защо се стига до неприятното състояние? „При нормални условия връщането на стомашен сок към лумена на хранопровода се предотвратява от правилното функциониране на гастроезофагеалната връзка. Благодарение на движението на мускулния слой на хранопровода – перисталтиката, се осъществява преминаването на сдъвканата храна от гърлото през хранопровода към стомаха. Този мускулен слой е задебелен в долната част на хранопровода (непосредствено преди връзката му със стомаха) и образува т.нар. ДЕС (долен езофагеален сфинктер). Именно неговата правилна функция  е важен елемент от антирефлуксната бариера“, разкрива младата лекарка от Отделението по гастроентерология на МБАЛ „Св. София“. „Неговото налягане нормално  е между 10 и 30 mm Hg, по-ниско през деня и след хранене. При нормални физиологични условия при достигане на хранителната хапка до сфинктера той се релаксира (отпуска) и позволява на приетата храна да премине към стомаха и след това се затваря отново. При патологични условия и нарушена сфинктерна функция липсва тази защитна бариера и киселинното съдържимо на стомаха може да се върне безпроблемно към хранопровода. При пациенти с ГЕРБ сфинктерното налягане е по-ниско от нормалното и понякога е под 10 mm Hg“, коментира д-р Стоилкова.

Бремето на килограмите

ГЕРБ е едно от най-честите заболявания на хранопровода. „Под 20-годишна възраст се установява при около 12% от населението, след 70-годишна – при около 37%. В развитите страни между 20 и 40% от хората над 40 г. имат ГЕР (гастроезофагеален рефлукс) и свързаната с него субективна симптоматика, но само 2-7% имат болест (ГЕРБ). Общо взето, в западните страни честотата е до около 25%, а в Азия – 5-10%“, дава данни лекарката.

Главните рискови фактори за развитието на ГЕРБ са:

- Затлъстяване и наднормено тегло – заради увеличеното вътрекоремно налягане, водещо до по-лесно връщане на стомашно съдържимо към хранопровода.

- Забавено стомашно изпразване – при това състояние повишеният обем на стомашно съдържимо увеличава стомашното налягане и когато превиши това в долния езофагеалаен сфинктер, настъпва рефлукс.

- Хиатална херния – нормално стомахът се разполага под диафрагмата (плоският мускул, отделящ гръдната от коремната кухина). Понякога може да се получи разширяване на отвора на диафрагмата, през който хранопроводът преминава, и част от стомаха да премине от коремната кухина към гръдната клетка. Това нарушава функционирането на долния езофагеален сфинктер и благоприятства връщането на стомашен сок в хранопровода.

- Фактори, свързани с храната и хигиенно-диететичния режим – прием на голямо количество храна наведнъж; прием на пържени, пикантни и богати на мазнини храни; прием на алкохол, кафе; тютюнопушене. Алкохолът и никотинът, освен че улесняват рефлукса, водят и до съдов спазъм на лигавицата и нарушават естествените ú защитни механизми.

„Огънят“ отвътре

Д-р Стоилкова обяснява, че причината симптомите на ГЕРБ да се обострят през есента е именно промяната в диетата. „В този период започва по-засилена консумация на обработени, консервирани, богати на подправки храни. Отчита се засилване на апетита, натрупват се повече килограми. Именно това са главните рискови фактори, които водят до обостряне на симптоматиката при пациенти с доказана ГЕРБ“, подчертава специализантката по гастроентерология.

Кои са симптомите на ГЕРБ  и кога е добре да потърсим консултация със специалист? Най-честите оплаквания са:  

- Парене зад гръдната кост – усещане за горене, което може да се разпространява към гърлото и устата. Най-често се появява след хранене, при лягане по гръб, навеждане, вдигане на голяма тежест, стягане на тялото. Може да се провокира също от мазни храни, цитрусови плодове, прием на алкохол, кафе.

- Регургитация (рефлукс) – лесно връщане на стомашно съдържимо в лумена на хранопровода и често пъти в устната кухина.

- Дисфагия – чувство на затруднено преглъщане на приетата храна.

„Освен типичните прояви от страна на хранопровода съществуват и атипични (извънхранопроводни) симптоми, получаващи се при попадане на стомашно съдържимо в гръкляна и дихателните пътища, а също и от активиране на вагусовия рефлекс“, предупреждава д-р Стоилкова. Тези оплаквания обикновено са: дрезгав глас, дразнеща кашлица, астматични пристъпи, ерозии на зъбите, отити и др.

Имитира и болка в сърцето

„ГЕРБ е най-често срещаната болест на хранопровода, която причинява болка в гърдите, имитираща болка в сърцето (в такива случаи е необходим преглед при лекар, за да се изключи сърдечен произход на болковата симптоматика)“, подчертава младата лекарка от МБАЛ „Св. София“. И уточнява, че когато се касае за ГЕРБ, оплакванията обикновено са придружени от други типични симптоми от страна на хранопровода (парене, рефлукс, дисфагия). Болката обичайно започва след хранене и в легнало по гръб положение. Характерно е, че се успокоява след прием на лекарства за киселини, като може да продължи часове или дни, без да настъпва влошаване на сърдечната функция.

„Всички пациенти, които изпитват описаните симптоми (повече от 2 пъти седмично) или приемат антиацидни (понижаващи киселинността) лекарства повече от 2 пъти в седмицата, трябва да проведат консултация със специалист гастроентеролог“, категорична е д-р Стоилкова.

Гастроскопията е най-информативна

Специализантката по гастроентерология в МБАЛ „Св. София“ обяснява, че диагнозата може да се постави с висока степен на вероятност дори само въз основа на добре снетата анамнеза, но ендоскопското изследване е най-информативният метод за доказване на ГЕРБ. „Тя е обективен метод за локализиране на възпалителни промени по лигавицата на хранопровода и дава възможност за вземане на биопсичен материал (при усложнени форми на болестта). Гастроскопията също така установява наличие или отсъствие на придружаващи състояния (например хиатална херния) и спомага за разграничаване от други болести в същата област (например язва или тумори на хранопровода)“, изтъква д-р Стоилкова. Младата лекарка изрежда и другите диагностични методи, като:

- езофагеална манометрия – измерване на налягането, което мускулите на хранопровода оказват при покой и при преглъщане;

- двойно контрастно рентгеново изследване – серия от рентгенови снимки след преглъщане на контрастно вещество. Използва се при пациенти, които имат проблем с преглъщането и съмнение за стриктури (стеснени участъци в хранопровода).

„С времето при неправилно поставена диагноза и поддържане на хроничен възпалителен процес в дисталната част на хранопровода може да се появят редица усложнения: стриктури (стеснения), язвени дефекти, преканцерозни промени в лигавицата на хранопровода (Баретов хранопровод) и  др.“, алармира лекарката от екипа на Отделението по гастроентерология.

Вечеряйте рано, спете на лявата страна

Д-р Стоилкова коментира, че терапията при ГЕРБ има няколко основни цели: редуциране на субективните симптоми, лечение на възпалителните промени, постигане и поддържане на ремисия, предотвратяване на нови пристъпи и лечение на настъпили усложнения. Пътят към постигането им минава през промяна в начина на живот и диетата. И, разбира се, медикаментозна терапия. „Медикаментите са основно 3 групи: антиациди, H2-блокери и инхибитори на протонната помпа (PPI), които се обединяват в групата на т.нар. антисекретори. Важно е да се отбележи, че приемът им стартира след проведена консултация със специалист гастроентеролог“, подчертава лекарката. И успокоява, че 80% от пациентите имат рецидивираща, но непрогресираща форма на ГЕРБ, която е напълно лечима медикаментозно. „Останалите прогресиращи 20% могат да стигнат до езофагит, стриктури, предракови промени – Баретов хранопровод“, не крие специализантката по гастроентерология.

Наред с медикаментозното лечение изключително важни са хранителният режим и начинът на живот. Ето и правилата и препоръките, които трябва да спазват пациентите с ГЕРБ:

- Хранете се често по малко, 4-5 пъти дневно.

- Планирайте вечерята си поне 3 часа преди сън.

- Не напълнявайте, отслабнете, ако имате свръхтегло, и поддържайте нормален индекс на телесна маса.

- По възможност спете на лявата страна с повдигната горна част на тялото под наклон.

- Не пушете.

- Забранени храни и напитки – газирани напитки, кафе, цитрусов и доматен сок, пържени ястия, лук, лютиви и пикантни, както и мазни храни.

- Избягвайте пристягащи дрехи и колани, не практикувайте тежък фитнес, вдигане на тежести.

„Най-често хигиенно-диетичният режим и медикаментозната терапия са достатъчни за лечение на леките форми на ГЕРБ. При тежките, както и при усложнено протичане, може да се наложи провеждане на ендоскопски методи за лечение (например разширяване на стеснения, изгаряне на предракови учатъци). Много рядко се стига до необходимост от хирургична операция. В случаите, когато главната причина за поява на ГЕРБ е голяма хиатална херния, може да се наложи оперативна корекция“, споделя опита си д-р Стоилкова.

Симптомите се обострят при всеки трети

Есента е „критичен сезон“ за около 30% от пациентите с ГЕРБ, хроничен гастрит и язвена болест, признава на финала младата лекарка. „Промяната в хранителния режим и ритъма на секреция на солната киселина, както и приемът на по-калорична храна водят до засилване и обостряне на симптомите им. От друга страна, по-малкото количество дневна светлина през есента наред с промяната в регулацията на биологичния часовник и хормоните оказват пряко влияние върху всички органи и системи, включително и храносмилателната. Независимо че посочените заболявания имат т.нар. сезонност, правилното хранене и следването на лекарските препоръки помагат на пациентите да се справят лесно и успешно с този период на обостряне на симптомите и клиничната картина“, категорична е д-р Наташа Стоилкова.