[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1617185891431{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: д-р Силвена Цветанова и д-р Велина Праматарова, специалисти гастроентеролози в Отделението по гастроентерология на УМБАЛ-Бургас
Очаквате пролетта с нетърпение? Същото не може да се каже за стомаха ви. Какви предизвикателства поставя сезонът пред гастроинтестиналния тракт? Кои заболявания се обострят? Колко време е нужно на стомаха ни, за да се адаптира, и как да му помогнем? И защо не бива да прибягваме до самолечение, както и да „залитаме“ към строги диети?
На всички тези въпроси отговарят д-р Силвена Цветанова и д-р Велина Праматарова, специалисти гастроентеролози в Отделението по гастроентерология на УМБАЛ-Бургас.
„През пролетта гастроинтестиналният тракт (ГИТ) страда основно заради смяната на вида преобладаваща храна – преминаване от твърди, консервирани храни, месо, тестени храни към плодове и зеленчуци, които съдържат по-големи количества целулоза, фибри, плодова захар и киселини“, разкрива д-р Силвена Цветанова.
Промяната в менюто обаче не е единствената причина стомахът да среща трудности. „За чувствителността на ГИТ съществуват и други фактори – това са пролетните вируси (ентеровируси), бактериалните инфекции, обострянето на други придружаващи заболявания, свързани със сезонността. През пролетта стомахът става по-чувствителен, защото се променя чревната флора, променя се и начинът на смилане на храната“, допълва гастроентерологът.
Пробиотиците помагат
Колко време му е нужно да се „настрои“ обаче? „Адаптацията на организма към новите условия на хранене, свързани със сезонните промени, отнема около месец. Толкова време е необходимо, за да може организмът да свикне с настъпилите промени в хранителния режим и с ритъма на живот след зимата.
В началото на пролетта организмът не е адаптиран към засиления прием на листни зеленчуци, които ферментират по-силно и отделят повече газове, и затова се налага прием на някои медикаменти (например пробиотици)“, обяснява д-р Цветанова.
Мъчат ни киселини, тежест и подуване
Най-често през пролетта се обострят гастритите и гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ), колитите и жлъчнокаменната болест, споделя опита си специалистът от УМБАЛ Бургас. „Сред най-срещаните неприятни симптоми са тежест и подуване на корема, промяна в ритъма на дефекация, епигастрален дискомфорт, киселини, парене зад гръдната кост“, изрежда характерните за сезона оплаквания д-р Цветанова.
И уточнява, че освен хронично болните, е възможно и напълно здрави хора да получат стомашни оплаквания за първи път именно през пролетта. „Това се дължи предимно на включването на повече сухи храни в менюто, но и на честото започване на различни режими за отслабване. Също така налагането на масови и „модни“ диети може да навреди на здравето, вместо да помогне за пречистването на организма след зимния сезон“, предупреждава гастроентерологът.
Диетите могат да „избодат очи“
Че драстичните режими, на които мнозина се подлагат, за да се освободят от натрупаните през зимата излишни килограми, могат „вместо да изпишат вежди – да избодат очи“, потвърждава и д-р Велина Праматарова.
„Балансираното хранене е най-доброто за организма, подлагането на крайни диети не е полезно за тялото. Режими, които включват еднообразна храна, която се консумира продължително време, могат да доведат до отключване на гастроентерологични заболявания при последващо захранване и приключване на диетата“, категоричен е гастроентерологът.
„Включването на всички видове храни е най-доброто, като се има предвид както количеството, така и качеството. Трябва също да се внимава и със самото им приготвяне. Да се избягват пърженето и ползването на повече пикантни храни, тъй като могат да обострят вече налични гастроентерологични проблеми“, препоръчва д-р Праматарова.
Копър и спанак са полезни за червата
„През пролетта е желателно да се захранваме със сезонните продукти постепенно и да не преминаваме към крайности. В този преходен период много хора превключват хранителното си меню основно към плодове и зелени салати, а стомахът все още не е готов. Това е причината да се обострят хроничните заболявания или отключи нова симптоматика“, смята и д-р Силвена Цветанова.
Иначе е категорична – „забранени храни няма“. Просто трябва да се избягват пърженото, газираните напитки, ястията с много подправки, както и еднотипното меню с еднообразна храна.
За по-лесна адаптация на организма гастроентерологът от УМБАЛ-Бургас препоръчва да се консумират:
Д-р Цветанова препоръчва и прием на пробиотици в помощ на по-бързата адаптация, както и спазването на следните правила:
Кога да потърсим гастроентеролог?
Нуждата на стомаха от време за адаптация обаче не бива да ни подвежда – не е желателно неприятните оплаквания да се подценяват като безобидни. „Поначало, неглижирането на симптоми като киселини, тежест и подуване, нередовен стомах, не е правилно.
Появят ли се такива оплаквания, пациентите трябва да се обърнат към гастроентеролог, за да се диагностицират и дадат правилни насоки за лечение. По този начин може да се предотврати по-нататъшно усложнение на състоянието на болните. Пациентът трябва да бъде отговорен за своето здраве“, отбелязва д-р Велина Праматарова.
Самолечението усложнява гастрита
Друг риск е самолечението – с „бабини рецепти“, хранителни добавки и лекарства без рецепта, което мнозина си позволяват. Защо е опасно? „Приемането на медикаменти без рецепта от лекар крие големи рискове, както и ползването на т.нар. бабини рецепти, тъй като могат да доведат вместо до подобрение, до засилване на оплакванията“, предупреждава д-р Праматарова.
И дава редица примери. „Прекомерната употреба на пробиотични препарати може да доведе до запек и подуване на корема. Ползването на инхибитори на протонната помпа повече от необходимото намалява или води до липса на производство на солна киселина в стомаха, което от своя страна предизвиква засилване на гастритните изяви, образуване на атрофичен гастрит, по-трудно и по-бавно смилане на храната, което допълнително води до засилване на симптомите“, подчертава гастроентерологът от УМБАЛ- Бургас.
ДИАГНОСТИКАТА
Ендоскопските процедури не са страшни
Гастроентерологията е една от специалностите, в които съвременната ендоскопска диагностика е утвърдена от години. Има ли страх обаче у пациентите да се подлагат на изследванията, които – макар и минимално, са инвазивни?
„Съвременната ендоскопска диагностика е на много високо ниво. И ако има страх, то той трябва да е минимален. Тя е най-доброто средство за доказване на заболявания на хранопровода, стомаха и червата, с възможност за вземане на материал за биопсия и поставяне на точна диагноза. А поставената навреме точна диагноза е най-голямата стъпка и гаранция за добро лечение и поведение“, категорична е д-р Велина Праматарова.
„Поначало ние, гастроентеролозите, съветваме пациентите при необходимост от провеждане на ендоскопски процедури, да не се страхуват, а да ги правят навреме. Чрез тях се следи за появата и на по-тежки заболявания, които могат да се установят в начален стадий и да се приложи спешно нужното лечение“, напомня специалистът от УМБАЛ-Бургас.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]
