Tекст: доц. Васил Яблански, ръководител на Отделението по ортопедия и травматология в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда

Съществуват ли научни доказателства за зависимост между климатичните условия и обострянето на болките в ставите, кои са негативните фактори, които водят до влошаване на ставните проблеми и можем ли да ги ограничим с профилактика? На тези и други интересни въпроси отговаря доц. Васил Яблански, ръководител на Отделението по ортопедия и травматология в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.

„Не е известна научно доказана зависимост между метеорологичните промени и появата на ставните болки. Някои проучвания разглеждат връзката между влошаването на атмосферните условия и състоянието на пациентите, страдащи от проблеми със ставите.

Различни публикации в международни научни списания анализират причините за засилването на мъчителните ставни болки при смяната на времето. Въпреки че резултатите са противоречиви и не дават категорични аргументи за съществуването на взаимовръзка, те дефинират три фактора, които могат да окажат влияние върху ставния апарат – влажността, застудяването и атмосферното налягане. Така става ясно, че при застудяване или увеличаване на влажността хората със ставни заболявания имат по-ясно изразени клинични оплаквания.

Това са фактори, които оказват влияние и върху двигателните способности. При застудяване се движим по-малко, избягваме да ходим пеша и спортуваме по-рядко, докато при затопляне сме по-жизнени и по-активни“, обяснява доц. Яблански. И допълва, че не бива да се подценява и чисто психологическият ефект. Лошото време води до по-скептичен поглед върху живота при някои пациенти – фактор, който допълнително засилва оплакванията им.

Ограничете рисковите фактори!
Ставните заболявания представляват широка група, която включва системни заболявания, каквито са артритите. Най-разпространени са т.нар. артрози, при които увреждането на ставния хрущял е естествен дегенеративен процес, свързан с възрастта и с износването на хрущялния слой, покриващ ставните повърхности.

„Често пациентът идва при лекаря, едва когато вече има изявени симптоми на ставно заболяване. Обикновено при остри болки в ставите се предписва симптоматична лекарствена терапия, назначава се противовъзпалително средство, за да се успокоят болките, а в по-дългосрочен план на такива пациенти се препоръчва да съобразят начина си на живот със състоянието, в което се намират. Препоръчително е да избягват тежки физически натоварвания, носенето на тежки предмети, добре е още да оптимизират двигателния си режим“, обяснява доц. Яблански.

„Друг фактор, който може да повлияе негативно на ставните болки, е наднорменото тегло. Колкото по-малко натоварваме една става, толкова по-бавно се уврежда тя. Хората с наднормено тегло са с по-голям риск да развият дегенеративни ставни заболявания, особено на долните крайници. Затова ги съветваме да редуцират килограмите”, допълва специалистът от „Токуда“.

Неутрализирайте болките!
При обостряне на ставните болки през зимата първото средство за лечение, което предписват специалистите, са нестероидните противовъзпалителни препарати, чиято цел е да спрат възпалението и да тушират болката. Приемат се краткосрочно до настъпване на обективно подобрение на състоянието. В допълнение към лечението могат да бъдат включени различни видове мазила и гелове с противовъзпалителен ефект.

След отшумяване на острата симптоматика на пациентите обикновено се предписват подходящи хранителни добавки. Една от най-популярните съставки, които повечето от тях съдържат, е глюкозамин. „В стандартната медицина няма представителни проучвания, които да са категорични, че добавките подобряват или лекуват артрозните заболявания. Най-вероятно ги забавят, но при много от пациентите усещането за подобрение по-скоро е субективно. Препоръчваме ги, стига да водят до подобряване състоянието – психоемоционално или физическо, с напомняне, че ставите изискват грижа,“ пояснява доц. Яблански.

„Друг начин, по който можем да повлияем на едно ставно състояние, е медикаментозно – с апликация на вътреставни инжекции с хиалуронова киселина, които са по-смислен и съзидателен подход. Геловете, които в повечето случаи са противовъзпалителни, са в групата на симптоматичното лечение и са ефективни за моментите, в които имаме обостряне на състоянието. В такива случаи пациентите се повлияват добре и от физиотерапия, рехабилитация и санаториално лечение. За жалост, появили се веднъж, тези заболявания с течение на времето прогресират. В немалко случаи достигат до състояния, в които наистина ставата силно затруднява и влошава качеството на живот на пациента“, алармира специалистът от „Токуда“.

„При наличие на симптоми, които ви притесняват, е задължително да се обърнете към специалист, който да ви прегледа, и ако е необходимо да направи образни изследвания и съответно да отдиференцира заболяването. Образните изследвания включват рентгенография, а при по-млади хора – ядрено-магнитен резонанс на засегнатата става. На базата на тези изследвания специалистът може да направи диференциална диагностика, или казано с други думи – означава да потвърди или изключи дадено заболяване. Когато износването се локализира в областта на тазобедрената става, говорим за коксартроза, а когато се наблюдава в областта на коленната става –  за гонартроза. При потвърдена и поставена диагноза е добре пациентът периодично да прави консултации със специалист“, категоричен е доц. Яблански.

Щадящо оперативно лечение
„С напредване на заболяването, когато медикаментите стават все по-неефективни, а болката е толкова силна, че наистина влошава качеството на живот на пациента, се налага да се пристъпи към хирургично лечение – допълва специалистът. – Оперативното лечение при артрози и други заболявания на ставите не изисква незабавно, а планово изпълнение. И въпреки че не е животозастрашаващо състояние, прекалено продължителното изчакване може да затрудни лечението и възстановяването на пациента.“

Съвременните хирургични методики са изключително щадящи за пациентите. През последните години златен стандарт при лечението на подобни заболявания е ендопротезирането – поставянето на изкуствена става. И ако назад във времето разрезите са били по-големи, тенденцията е те да стават все по-малки. Използват се хирургични техники, при които няма излишно прерязване на сухожилия, мускули или кости. В съвременната медицина самите импланти и инструменти са се развили технологично дотолкова, че са по-удобни за поставяне, по-щадящи са и са много по-издръжливи в сравнение с тези от преди 20 години.