Старият Несебър

Олга Георгиева

Това, което днес познаваме като Стария Несебър, е само една трета от древния град Месамбрия. Останалите две трети се намират под вода и представляват ценно историческо наследство. Вдъхновена от него, една млада българка, арх. Диляна Икономова, подготвя мащабен проект за архeологически разкопки на морското дъно и експонация на подводния град. Ако проектът ѝ „Потъналата Месамбрия“ бъде реализиран успешно, северното ни Черноморие ще привлече туристи, археолози и историци от цял свят.

Някои твърдят, че Черно море е мястото, където пристигнал Ноевият ковчег след Великия потоп. Едно е сигурно – възникнал преди повече от 3200 години, Несебър е един от най-старите градове на Европа. Обявен е за архитектурен и археологически резерват и е в списъка на
ЮНЕСКО за световно културно наследство. Преди много години Старият Несебър бил остров. Вследствие на теченията на морската вода бил свързан със сушата чрез естествена пясъчна връзка. А върху нея бил прокаран път.

Детски спомен
Кой не се е разхождал като малък по каменните перила на пътя, свързващ стария и новия град, блажено дъвчейки варена царевица или хапвайки сладолед? Слушайки вълните, призива на гларусите и наслаждавайки се на вятъра, носещ силния аромат на Черно море. Пътешествието започваше от вятърната мелница в единия край на пътя и свършваше пред портата на крепостната стена в другия. Или обратно. Един спомен ми се е запечатил особено силно. Павилионът с прясна риба на пристанището, пред който се вие дълга опашка. Баща ми, който носи два книжни плика – един с току-що уловена и веднага изпържена цаца, и още един – с топъл хляб. Удоволствието да сме заедно цялото семейство и да хапваме, приседнали някъде, от тези страшно вкусни рибки, взирайки се в лодките в малкото пристанище. Щастливото детство, когато нямаше толкова много заведения, но имаше чиста истинска храна. Всъщност, и много повече от истинските неща…Като например готовността, с която татковците помагаха на хазяина Цецо да довърши последния етаж от къщата си в стария град, а пък той за благодарност събираше всички ваканционни наематели на вечеря в градината и приготвяше уловена от него прясна риба…

Минаха години
Минаха години, Слънчев бряг се презастрои с огромни хотели и хотелски комплекси, а също и Влас, новият Несебър и Равда. Слънчев бряг стана място за бурен нощен живот, привличайки туристи от цяла Европа (за съжаление главно all inclusive и low cost). А също и доста чужди купувачи на недвижими имоти. Старият Несебър постепенно се превръщаше повече в базар със сергии, отколкото културна и историческа забележителност. Въпреки това продължаваше да бъде единственото място в района, което не се презастрои и не се превърна
в разностилна изложба на архитектурните умения и идеи на родните
архитекти и строители. И в символ на жаждата за бърза печалба. В стария Несебър почти всички къщи запазиха своя облик, калдъръмените улички – своя чар, площадчетата – своя дух,
белязан от стативите на художниците и техните картини. Е да, изникнаха много нови ресторанти, семейни хотели и заведения. Промяната е единственото постоянно нещо…

Старият Несебър днес
От осем години не бях ходила в любимия ми стар град. Тази година, макар и само за два дни, прекъснах „раздялата“. Освен че бяха дни за лична несъзнателна равносметка на отминалото време, те ми показаха едно ново лице на стария Несебър. Благодарение на различни източници на финансиране всички исторически паметници
са добре реставрирани и поддържани. Градинките са приятни, сергиите са ограничени и някак по-спретнати. Около целия полуостров е изграден насип и е прокаран „околовръстен“ път. Построено е ново яхтено пристанище вляво от провлака, а в другия край е оформен нов залив. Някои от къщите са се сдобили с по още един етаж. До новото пристанище има голям и удобен нов паркинг, от
който няколко стълбища водят направо вътре в града. Гларусите, както и преди, са много и гръмогласни, както твърдеше убедено преди години една руска туристка: „А у нас чайки так не кричат!“…Но морето, за съжаление, е все по-мръсно (дано проектите за нови пречиствателни станции променят положението). Дааа, така видях днес Несебър от моето детство и луди младежки години.

Назад в историята
Траките го наричали „Мелсамбрия“ – „град на Мелса“, основател на селището. Месамбрия също имала две пристанища – южно и северно (където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове). В края на VІ век пр. н. е. тук дошли първите гръцки заселници, дорийци. Градът се разраснал, построени били храмове, училище, театър и масивна крепостна стена. Основният занаят бил обработката на метал. Месамбрия започнала да сече собствени монети от сребро и бронз, а през 3 в. пр.н.е. – и от злато. Търгувала с полисите на Черно море, Егейско море и Средиземноморието. Находките, които виждаме в археологическия музей в стария Несебър, говорят за един богат живот през този период – икономически, културно и духовно. През І век, без никаква съпротива, градът станал част от Римската империя. Римляните го нарекли Месемврия. Останал важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия. След преместването на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия били построени нови
християнски храмове – базилики. Били изградени крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми.

За пръв път градът станал български през 812 г. (завладял го хан Крум). В него се заселили славяни и българи, а славяните го нарекли Несебър. Оттогава градът преминавал ту в пределите на българската, ту в тези на византийската държава. Според един надпис, около 860 г. пак бил византийски. След това, по време на царуването на цар Симеон Велики – отново български. През ХІІ и ХІІІ в. Несебър търгувал със земите от Средиземноморието и Адриатика, с княжествата на север от р. Дунав. Тогава били построени и стенописани църквите „Св. Стефан“ (ХІ в.) и „Св. Йоан Кръстител“ (ХІ
в.). Те станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от ХІІІ-ХІV в. Несебър играл съществена роля в политическата история на България и Византия, когато на трона били българските царе Калоян, Иван Асен II, Константин Тих. Тогава били построени църквите „Св. Параскева“ (ХІІІ в.), „Св. Теодор“ (ХІV в.), „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ (ХІV в.). В това време Несебър търгувал активно с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник… После, за почти 40 години, Несебър отново минал под византийска власт. А през 1304 г. по времето на цар Теодор
Светослав – пак в пределите на българската държава. По времето на цар Иван Александър станал един от важните центрове на българската държава и преживял истински разцвет. Но през 1366 г. Несебър бил превзет от рицарите на граф Амедео ди Савоя (Зеленият граф), а по-късно бил преотстъпен на византийския император.

Несебър бил нападнат и разрушен от турците за пръв път през 1396 г. Окончателно паднал в ръцете на Османската империя през 1453 г., заедно със столицата Константинопол. През годините на османско владичество пристанището на Несебър продължило да бъде главен външнотърговски център на Черно море. От периода на Възраждането са запазени много къщи (с долен етаж, граден от камък, и горен, обкован с дъски и еркери), църкви (но ниски и примитивни), вятърни мелници, обществени бани и чешми. След Освобождението Несебър бил малко рибарско градче…

Ветровете на вечната промяна
Стоя и гледам морето, зад мен е това, което е останало от неосветената църква „Свети Йоан Алитургетос“. Тук вятърът се усеща постоянно. Това е църквата най-горе на голямото стълбище (срещу морската гара). Считат я за най-красивата от множеството великолепни несебърски църкви. Построена е през ХІV в. По време на строежа ѝ загива един от работниците и тя остава неосветена. През 1913 г. Чирпанското земетресение почти я разрушава. Сега, съвсем наскоро, е реставрирана и санирана (със средства, предоставени на Община Несебър от американското посолство), за да бъде предпазена от свлачищните процеси под нея. „Свети Йоан Алитургетос“ е част от романтична пътека, по която минават младоженците, избрали да се венчаят в стария Несебър. Колко ли хора са стояли на същото това място и са наблюдавали морската пяна, нетрайна колкото един човешки живот на фона на вечността?