Олга Георгиева

Понякога обичам да се разхождам като турист в родния си град. Особено през пролетта. Опитвам се да видя София с очите на чужденец, дошъл за първи път в източноевропейската столица с име на жена. Опитвам се да не се дразня от сивите познати сгради. И всеки път едно и също нещо неустоимо привлича погледа ми. Старите софийски къщи! Те превръщат разходката ми и в пътуване във времето.  

Всеки град има свой символ. Париж – Айфеловата кула. Милано – Дуомо. Лондон – Биг Бен. Барселона – Саграда Фамилия. Символът на София е православният храм „Св.Александър Невски”. Тръгвам точно от него. Запалвам свещ на сутрешната литургия, а после се отбивам за кроасан с масло и кафе на ъгъла на Докторската градина. Понякога с мен идват и приятели чужденци, които обичат да слушат историята на София и да разглеждат малкото нейни запазили се стари къщи. Спускаме се по ул. „Кракра” и в края й, на пешеходната алея на бул. „Цар Освободител”, стигаме до първата от тях – къщата на Сърмаджиев.

Къщите на Грюнангер
Великолепната къща на адвоката и дипломат д-р Харалампи Сърмаджиев е построена през 1903г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Дело на австриеца са и къщата на Яблански (срещу Софийския университет), сградите на Православната духовна академия (на пл. „Св. Неделя”) и на Централната синагога (ул. „Екзарх Йосиф”). Както и  много други, които ние за съжаление не сме могли да видим, защото са били съборени или унищожени от бомбардировките. Талантливият архитект, завършил виенската Академия за изящни изкуства, представител на късния историзъм, на еклектичния стил и на виенския барок и сецесион, е направил много за облика на София. Къщата, пред която сме застанали, е най-добре запазената му работа в столицата. Бисерче сред обикновени мъниста, носещо духа и блясъка на отдавна отминала епоха. Винаги гледам ъгловата й кула с плосък покрив и терасата. Представям си как там пият кафе дами с дълги рокли и чадърчета и наблюдават минаващите карети. Въпреки че историята на семейство Сърмаджиеви е тъжна… Харалампи и Елена имат четирима синове и една дъщеря. Между 1895 и 1902г. Сърмаджиев е дипломатически агент в Белград и Виена, през 1902г. се връща в София като адвокат на частна практика. Тогава среща Грюнангер и му поръчва да построи представителен дом. Но семейството живее в него само пет години. През 1908г. Харалампи умира и оставя Елена вдовица, а малко след това умира и единствената им дъщеря. През 1914 г. г-жа Сърмаджиева напуска красивия си дом заедно с четиримата си синове, а къщата е наета от турското правителство за резиденция. Дааа… Къщите имат своя история, пазят спомени за  много човешки съдби. Продължаваме покрай Университета и в подлеза пресичаме по диагонал, за да разгледаме другото произведение на австрийския архитект – дома на финансиста Димитър Яблански. Дълги години гледахме с нескрита тъга занемарената сграда, бившо китайско посолство. За първи път след сто години, благодарение на реставрация, струваща милиони евро, къщата блести в близък до оригиналния си вид. Днес тя е частен клуб – The Residence Exclusive Club. Смесеният българо-австрийски екип от реставратори, скулптори, художници и консултанти е свършил добра работа. Грижливо са възстановени и най-малките детайли, барокови елементи, корнизи, орнаментни фигури, вази, балюстради. Днес сградата отново е собственост на български финансисти.

Легациите на Австрия и Италия
Продължаваме по „жълтите павета” в посока  към Руската църква. Вдясно виждаме сградите на парламента и на БАН, зад тях – храмът „Св. Ал. Невски”. Вляво е паметникът на Цар Освободител. И реставрираната къща на кмета на София Димитър Моллов (пл. „Народно събрание” 10), построена през 1909г. от известния български архитект Никола Лазаров. Няма как да я пропуснем – бледожълта, с бели красиви орнаменти сецесион, еркер и красива метална козирка на балкона над него. Само след няколко крачки по булеварда ще се обърнем надясно, за да видим двете превъзходни сгради на австрийската и италианската легация. Първоначално Кралство Италия  е било собственик на зданието, построено в периода 1905-1910г. в неорененсансов венециански стил по проект на арх. Енрико Бовио,   където днес е австрийското посолство. След преговори между двете легации през 1925г. сградите се разменят и днес италианското посолство се помещава в къщата, сътворена от арх. Петер Пол Бранг.

Военният клуб
Продължаваме още напред, до кръстовището на бул. „Цар Освободител” и ул. „Г.С.Раковски”, където се издига сградата на Централния военен клуб, една от иконите на София. Строена е по проект на чешкия архитект Антонин Колар в стил неоренесанс, завършена е от Никола Лазаров през 1907г. Концертната зала в клуба побира 450 души, а към него работи и Централна армейска библиотека с над 120 000 тома. На отсрещната страна на „Раковски” блестят златните кубета на руската църква „Св. Николай”.

Домът на Москва
Завиваме надясно и започваме да се „изкачваме” по стръмното към Дома на Москва (на ъгъла на „Г.С.Раковски” и „Московска”). Отвън сградата не представлява такова зрелище като къщите, които разглеждахме досега, строена е в стил, типичен за периода след Освобождението. Истинският й разкош обаче е интериорът й. Сградата е построена през 1880г. за Руското дипломатическо имперско агентство. До 1977г. в нея се помещават посолствата на Русия и на СССР. Под сградата има противоатомно скривалище и според някои – подземен тунел до Двореца. Тук са разглеждани съдбовни за България въпроси. Можем да влезем в западното й крило, където се намира клуб „Пушкинъ”, и да си поръчаме по един фреш. Клубът има 6 зали, всяка една наречена на гениален творец на руската култура, свързан с България.

Къщата с ягодите
А сега да се върнем пак до Докторската градина и да отидем на ул. „Сан Стефано” 6 пред познатата на софиянци красива призрачна къща. С три тераси и три входа, един от които със специална широка порта за карети. Пет спални, салони за приеми, подиум за музиканти, просторен кабинет, стаи за прислугата и подземна изба. Собственост на банкера Димитър Иванов, през 1944 г. национализирана, днес на Васил Златев (директор на „ЛУКойл България”). Къщата „разбуни духовете”, защото е красноречив пример за изоставянето на ценни паметници на културата. Може ли да бъде реставрирана? Необходимо ли е да се разрушава и да се изгражда в предишния вид? Или планът е на нейно място да се издигне поредния безличен офис или търговски център?

Това далеч не са всички „столични красавици”, има и още: двете къщи-близнаци с готическите кули на братята индустриалци Юлиян и Иван Парушеви на ул. „Евлоги Георгиев” и „Оборище” (дело на арх. Никола Лазаров). Къщата с двата купола на ул. „Мальовица” 6, домът на Георги Семерджиев на ул. „Оборище” 12, къщата на Губиделникови на ул. „Иван Шишман” 12 и много други. Макар по-голямата част от тях да не са в добър вид, до една носят духа на стара София, предават на поколенията историята на отминалите времена. Искрено се надявам в наше време да ги запазим от разрушаване и да върнем загубения им блясък.

4