Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог

„Смелостта да поставим граници е свързана със смелост да обичаме себе си дори когато рискуваме да разочароваме другите.“ Брене Браун

Границите, които поставяме, ни помагат да установим къде започват и свършват нашите отговорности. Можем да поставим граници около нашето време, притежания, физическо пространство, емоции, енергия и др. Границите са пространството между вас и друг човек. Ваша отговорност е да защитите собствените си нужди, а не да внимавате дали всички останали се чувстват добре с вашите решения.

Когато поставяте граници, не е ваша отговорност да правите другите хора щастливи. Това със сигурност е приятен бонус, но ако това е основният ви фокус, всъщност не поставяте действителна граница.

Границата защитава идентичността ни и гарантира нашата емоционална и психическа стабилност. Тя ясно показва къде свършваме ние и къде започват другите. Стабилните граници носят усещане за спокойствие, сигурност и са в основата на доброто самочувствие.

Защо поставянето на граници е толкова трудно и обезсърчително? Може би защото робуваме на стигмата, че поставянето на граници изглежда егоистично. Така ли е? Разбира се, поставянето на вашите нужди на първо място включва мислене за себе си, но в това няма нищо нездравословно.

Има две стъпки за поставяне на граници: поставяне и след това твърдо заставане на нея. Понякога най-трудната част от поставянето на граница е да стоиш твърдо. Какви биха могли да бъдат пречките? Ако сме израснали в семейство с прекалено твърди или липсващи граници, били сме част от връзка с насилие или от малки сме били в ролята да се грижим за останалите, може да се окаже доста трудно да поставим своите нужди пред тези на другите.

Вината и страхът са най-мощното оръжие на този, който иска да ни попречи да поставим граници. Например, водени от „синовен дълг“, се отказваме от себе си и продължаваме да се изтощаваме в безплодни и ненужни грижи, забравяйки себе си, без дори да се запитаме има ли място за нас в тези отношения.

Липсата на граници причинява емоционално страдание, което може да предизвика тревожност, депресия, саморазрушаващо поведение и дори физическо заболяване. Но ако изградим прекалено високи и твърди стени, това може да доведе до самота и трудност да изградим връзки.

Не всеки ще ви хареса. Не можете да бъдете всичко за всички хора, включително за семейството и приятелите. И това е чудесно, защото поставянето на граници е форма на самосъчувствие. Грижата за себе си с вземане на решения, базирани на ценности, е способността да създавате преживяванията, които искате за себе си.

Освен това самосъстраданието ще ви даде способността да проявявате състрадание и към другите, укрепвайки вашите връзки и взаимоотношения. Казвайки „Спри дотук!“ и може да ограничите емоционалната болка и страданието. Как да започнем?

Определете своите приоритети

Kакво за вас не подлежи на договаряне? Какви са вашите твърди граници, правилата, които отказвате да нарушите?

Обърнете внимание на интуицията си

Нашата интуиция ни помага да обработваме несъзнавана информация, за да вземаме по-добри и по-бързи решения. С други думи, ако мисълта да зарежете ходенето на кино, за да правите компания на майка си ви изпълва с ужас, обърнете внимание на това чувство. Разбира се, понякога трябва да правим неща, които не искаме. Но ако това се случва често, означава, че може би не спазвате собствените си граници.

Поемете отговорност за вашите нужди

Без значение колко много обичате приятелите и семейството си, все пак е ваша работа да се грижите за себе си. Винаги имайте алтернативен план, който да не зависи изцяло от другите.

Упражнявайте се да казвате „НЕ!“

Да кажете „не“ на други хора често означава да кажете „да“ на себе си! Ако даването на обикновен отговор „НЕ!“ ви кара да се усещате твърде неудобно, можете да опитате един от тези варианти: „Иска ми се да можех, но…“, „Този път не мога да го направя.“

Използвайте „аз“ изявления

Те ви помагат да комуникирате вашите нужди и чувства, без да нападате другия човек. Целта не е да предизвикате вина или срам, а да отстоите вашите нужди и намерите разумно решение с някой друг.

Избягвайте твърде много да се извинявате

Не забравяйте, че твърдите граници не изискват одобрението на никой друг. Освен това извинението не променя непременно начина, по който другият човек може да се чувства към вас.

Бъдете последователни с прилагането на вашите граници

Те няма да имат голяма тежест, ако не ги прилагате. Ако хората знаят, че ще се предадете на това, което искат, може просто да игнорират молбите ви напълно. Последователността означава да следвате границите си, дори ако не искате да го направите в този момент.

Сприятелете се с дискомфорта

За съжаление може да се почувствате неудобно или дори болезнено, поставяйки границите си. Освен това някои хора може да не зачитат вашите граници. Това отблъскване може да се почувства обезсърчаващо, особено, ако не го очаквате. Но това не означава, че трябва да отстъпите. Дискомфортът може да бъде част от процеса на растеж.

Потърсете професионална подкрепа

Понякога стратегиите за самопомощ не са достатъчни. Терапията може да ви помогне да разберете бариерите, които правят границите предизвикателни. Може да усвоите здравословни умения за справяне, за да управлявате емоционалния дискомфорт, свързан с поставянето на граници.

Всъщност ние във всеки момент от живота си се учим на по-ефективни граници през опознаването на себе си и другите, да се научим да се възприемаме, обичаме и зачитаме такива, каквито сме, стремейки се към по-пълноценно и осъзнато съществуване.

Поставянето на граници може да бъде продължителен процес, понякога отнемащ години, но не се отказвайте, защото здравите граници осигуряват основа, върху което да се изграждат здрави взаимоотношения. Поставянето и прилагането на граници може да бъде трудно, но си заслужава. Дължите си го!