Текст: Христо Донев

На повечето места по света думата „футбол“ се свързва с най-популярния спорт в света, който през вековете е прославял звезди като Пеле, Марадона, Меси и Роналдо.

Не така стоят нещата в САЩ, където се практикува доста по-различна игра – американски футбол. Това е най-популярният спорт в щатите, като финалният мач на местното първенство – Супербол, е най-комерсиалното спортно събитие в света, като през последните години генерира над 400 млн. долара приходи само от реклами.

Освен това американският футбол е изключително брутален спорт и състезателите редовно получават тежки контузии при сблъсъците помежду си независимо от големия брой протектори, с които са екипирани.

ИСТОРИЯТА

Любимият спорт в Новия свят произхожда от ръгбито. Първият мач в историята се провежда на 6 ноември 1869 г. между колежанските отбори на „Рутгърс“ и „Принстън“. Тогава са се използвали смесени правила между ръгбито и класическия футбол.

Чак през 1880 г. правилникът се променя благодарение на Уолтър Камп, известен като Бащата на американския футбол. Създават се концепцията за броя на играчите в отборите и тази за преминаването на определен брой линии (даун). По-късно се добавят правилата за пасовете напред и специфичната форма и размера на топката.

ПРАВИЛАТА

Двата отбора се състоят от по 11 човека, като броят на смените е неограничен. Всеки тим си има свое поле и врата и крайна зона, които защитават. Игралното поле има дължина от 120 ярда (1 ярд – 0,9144 метра), а широчината 53,3 ярда. На дължина полето е разграфено с линии на подзони от по 5 ярда, плюс две десетярдови крайни зони, в края на които са разположени вратите.

Целта на играта е топката да достигне крайната зона на противниковия отбор или да премине през вратата, с което се отбелязват точки. Вратите са високи 18,5 фута (5,6 метра), като на десетия фут има напречна греда. Топката може да бъде придвижвана както чрез носене, така и чрез хвърляне или ритане.

Един от играчите от атакуващия отбор има право в рамките на едно разиграване един път да подаде с ръка топката напред, при условие че се намира зад линията, от която е започнало разиграването. Победител е отборът, отбелязал повече точки в игровото време.

Точките, които се дават, може да са 1, 2, 3 или 6 (при тъчдаун) в зависимост от начина на спечелване на точките. В случай на равенство се играе едно продължение, което приключва, ако отборът, атакуващ пръв, отбележи тъчдаун или при която и да е от следващите атаки бъдат отбелязани точки.

Ако то завърши без отбелязани точки при мачовете от шампионата, резултатът остава равен, а при мачовете на елиминации се играе още едно продължение. Мачовете продължават по 60 минути, разделени на 4 четвъртини по 15 минути. Между полувремената има почивка, а при четвъртините тя се прави след първата и след третата четвъртина.

Самите мачове обаче продължават приблизително около 3 часа, като това се дължи на множеството прекъсвания, през които времето за игра се спира.

АТАКУВАЩА ЛИНИЯ

Основните позиции в задно поле, откъдето тръгват атаките, са: куотърбек, халфбек и краен защитник (бек). Куотърбекът е лидерът на нападението и голямата звезда във всеки отбор. Той или треньорът на тима определят как да бъде проведена атаката.

Куотърбекът дава указанията при събирането в кръг преди началния удар/пас. След като получи пас след началото на разиграването, този играч може да направи няколко крачки назад, за да види разпределението на своите съотборници и да подаде към някой от тях или сам да избере да тръгне в атака с топката, опитвайки се да достигне до противниковото поле.

Основната роля на халфбекът, известен също като тейлбек, е да пази човека с топката от защитата на противника, а също така може да влезе и като ресийвър и да очаква подаване от куотърбека. Бековете като цяло са по-едри състезатели и тяхната основна задача е да блокират и много често осигуряват свободно поле за ресийвърите или за куотърбека, спирайки атакуващите ги играчи на противника.

ЗАЩИТНА ЛИНИЯ

Ролята на защитата е да предотврати отбелязването на точки от страна на противниковите играчи, събаряйки играча с топката или принуждавайки го да я изпусне. Също така може и да се пресече пас от куотърбека към ресийвърите или дори да попречат на самия куотърбек да направи пас.

Защитната линия се състои от крайни и централни бранители (от 3 до 6 на брой). Бранителите от задно поле (от втора линия) са последното препятствие пред атакуващите играчи на противника. Това са корнър бековете и сейфтитата. Те са отговорни за спирането на далечните пасове от дълбочина.

РЕКОРДИТЕ

Както вече стана дума, американският футбол е най-популярният спорт в САЩ и този, който генерира най-много приходи. Първенството на щатите – Националната футболна лига, има приходи от над 10 млрд. долара всяка година.

Супербол, финалът който определя новия шампион, държи редица рекорди. През 2020 г. той беше гледан през над 100 млн. телевизионни приемници в САЩ. 30 секунди рекламно време между прекъсванията бе разпродадено за по 5,6 млн. долара всяко. Билетите за мача се търгуваха на черния пазар между 2150 и 15 000 долара.

Периодът по време на мача е известен в САЩ като „голямото ядене“, като тогава се изяждат средно по 1,25 милиарда пилешки крилца и четири милиона пици и се изпиват над 50 милиона каси бира. Единственият ден от годината с по-голяма консумация е Денят на благодарността. На полувремето на мача публиката се забавлява с музикално шоу, като през годините на Супербол изпълнения са имали звезди като Мадона, Дженифър Лопес, Шакира и др.

У НАС

Подобно на останалите места по света извън САЩ, американският футбол не е особено популярен спорт в България. Първият наш отбор е основан през 1991 г. към НСА и се казва „Софийските лъвове“. Родната федерация е създадена през 2008 г., като в нея членуват осем отбора.