Текст: Христо Донев

Дойде ли зима и падне ли сняг, децата изпадат в еуфория, а голяма част от по-възрастните започват да се стягат за ски. Удоволствието от този зимен спорт е несравнимо – чист въздух, адреналин и разпускане след каране. Самата дума „ски“ произлиза от две скандинавски божества, които са ловували върху ски или поне така са били изобразявани. Първите ски датират далеч, далеч назад във времето – 5000 г. пр. н.е. И са били дървени. В момента те са от стъкопласт и са снабдени с автомати, които помагат да се прикрепят краката.

ИСТОРИЯТА
Норвежците са първите, които влагат спортен елемент в ските. Алпийската скитехника в Австрия пък възниква между 1891–1894 г. Неин основоположник е Матиас Здарски, който през зимата на 1890–1891 г. получава чифт норвежки ски, с които извършва изкачване до своя планински дом. Освен Здарски, пропагандатори на алпийския скиспорт стават още Оферман, Паулке, Соом, Билгери и др. Всеки от тях влага нещо свое в техниката на изпълнение на отделните елементи. Особена роля в масовизацията на обучението по ски се пада на Първата световна война. Голяма част от военните действия се водят в Алпите. Все повече хора започват да ходят по високите планини, за да могат да карат ски. За тази цел започва широко строителство на въжени линии, които да отвеждат бързо скиорите от планинските селища в планинските райони, подходящи за техническо усъвършенстване. Така за кратък период от време се създава необходимата материална база за масово обучение по ски.

Всичко това се отразява много благоприятно за създаването на ски училища. През 1924 г. скиспортът получава олимпийско признание и за първи път се включва в програмата на Зимните олимпийски игри в Шамони (Франция). През същата година е основана и Международната ски федерация (ФИС), в която понастоящем членуват 128 държави.

БЕЛИЯТ КЕРВАН
Най-популярното състезание в алпийските ски е Световната купа. Стартовете всеки сезон обикалят света, а най-добрите скиори мерят сили по склоновете в битка за Големия кристален глобус. Тази престижна надпревара започва да се провежда от 1966 г. Асовете на Белия керван се борят за точки в пет различни дисциплини – слалом, гигантски слалом, супер гигантски слалом, спускане и комбинация.

Първите 30 в класирането печелят точки – 100 за победителя, 80 за второ място, 60 за трето. Слаломът се провежда в два манша по различни трасета. Трасето е най-късо от всички алпийски дисциплини и е с най-бързите завои. Победител е състезателят с най-малка сума на времената от двата манша. Гигантският слалом също е в два манша, но пистата е с по-остри завои от тези на супер гигантския слалом. При състезанията за мъже трасето е с вертикална разлика между 300 и 450 метра, като на нея има поставени между 56 и 70 врати. При жените склоновете са с вертикална разлика между 300 и 400 метра, а вратите са между 46 и 58. Супер гигантският слалом е втората по бързина и по дължина на трасето дисциплина. Той включва повече завои около специално монтирани врати и по-малко скокове. Спускането е кралската и най-бърза дисциплина. Тя е с най-дълго трасе със скокове и плавни участъци. Всеки скиор се спуска веднъж по пистата. Състезателят с най-краткото време е победител. По време на спускането състезателите често застават в аеродинамична поза, за да минимизират въздушната съпротива. Комбинацията се състои от спускане и слалом.

БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА
България може да се гордее, че е имала скиор от ранга на Петър Попангелов. Самоковецът пробива в елита в края та 70-те години на миналия век. В 37 състезания за Световната купа той се класира между първите десет, като има едно първо (в Ленгрис, Германия, през 1980 г.) и още десет пъти намира място на подиума. По негово време кара и легендата Ингемар Стенмарк, който държи рекорда от 86 победи. Сега на белите склонове също има за кого да стискаме палци. От няколко години Алберт Попов дава заявка, че може да направи нещо голямо. През януари Аби за първи път намери място в топ 10.  На слалома в Кицбюел (Австрия) финишира девети, а три дни по-късно в Шладминг (Австрия) отново в техничната дисциплина е шести. Нашите курорти са приемали стартове от световната купа. През 1981 и 1984 г. Боровец организира кръгове, получи и домакинство за 1986 г., когато обаче липсата на сняг не позволи да се проведат състезания. През 2009-а Белият керван отново се завръща в планините ни. Този път домакин е Банско, а дамите, начело със звездата Линдзи Вон, обират овациите на феновете. Наскоро стана ясно, че градчето ще приеме пореден старт от Световната купа през 2023 г. Добрата новина дойде непосредствено преди старта на новия сезон в Зьолден (Австрия). Международната федерация по ски (ФИС) ни даде ново домакинство. Така за девети път елитът на алпийските ски ще акостира под връх Тодорка.

ЕКИПИРОВКАТА
Екипировката за ски не е евтина, особено ако се избере вариант на някоя от водещите марки. По-находчивите обаче залагат на ски и оборудване втора ръка. Иначе вариантите за каране са доста, като започнем с Банско, Пампорово, Боровец и стигнем до Осогово, пистите под връх Ком и още няколко в Стара планина. Не трябва да се забравя и Витоша. Общата дължина на пистите в България надвишава 210 км. Най-високите писти започват от 2600 м надморска височина, като максималната денивелация достига 1630 м. Всички писти се обслужват от модерни седалкови и кабинкови лифтове.