Сферичните предмети, наричани топки, са в основата на най-популярните спортове по света като футбол, баскетбол, волейбол и други. В зависимост от правилата те трябва да бъдат позиционирани в крайна цел на различните видови игрища посредством използване на различни крайници от човешкото тяло.

В стремеж към оригиналните идеи хората са измислили и доста различен тип спорт с топка, който се нарича зорбинг. За разлика от останалите спортове обаче тук играчът заема място вътре в сферата.

ИСТОРИЯТА

Името на играта идва от въпросната сфера, наричана „зорб“. Тя представлява голяма надуваема топка с външен диаметър около 3 метра и вътрешен около 2 метра. Обикновено е прозрачна, стените й са със сферична форма с дебелина 50-60 см, които се надуват с въздух. В класическия зорб има колани за връзване за 1 или 2 души.

За произхода на спорта спорят Русия, Англия и Нова Зеландия. Според някои източници идеята се появила от твърдите пластмасови сфери, използвани от хамстерите. През 1973 година в Русия се създава огромна сфера, която има 2 шезлонга в нея, прикрепени по специален начин. Кълбото с диаметър от 23 метра и изработено от метал много бързо е определено като  опасно и е нарязано за скрап. За първи път зорбът се появява през 1994 г. в Нова Зеландия като търговско наименование на въпросния уред.

Автори на патента са Дуейн ван дер Слуиз и Андрю Ейкънс, които създават фирмата „Зорб Лимитед“, която се занимава с производството и популяризирането на сферите по света. През 2006 година са създадени двата най-популярни турнира – OGO и Fishpipе.

СФЕРАТА

Зорбът представлява две топки една в друга, между които има въздух, който действа като възглавница или амортисьор, предпазващ от наранявания. Кълбото е изработено от здрави и прозрачни пластмаси. В някои от вътрешните кълба има каишки за прикрепяне на играча към стените, докато в други тези аксесоари липсват и така се получава свободно движение.

Типичните кълба са с диаметър 3 метра. Вътрешната част, където са състезателите, е с размери около 2 метра, оставяйки 50-60 сантиметра въздушна възглавница. Пластмасата е с дебелина около 0,8 милиметра. Вътрешната и външна сфери са свързани помежду си с тънки найлонови струни, а в зорба се влиза през 1 или 2 тунела.

ДИСЦИПЛИНИТЕ

Има три класически начина да се практикува този забавен спорт. Традиционното спускане представлява търкаляне с топката по наклон: човекът прави големи премятания и въздействието му върху движението на топката е минимално. При екстремното спускане търкаляне с топката става по стръмни участъци с различни наклони. Третият и най-нестандартен стил е наричан жаргонно „газене“.

Тук двама състезатели се спускат по наклон, а пътят от старта до финала е „застлан“ с човешки тела и зорбът трябва да мине през тях като препятствия.

ТЕРЕНЪТ

Кълбото е изградено от здрава материя, но въпреки това може да се скъса от тръни, камъни и други неравности. Затова се практикува предимно по полегати, затревени склонове. При спускане топката придобива голяма инерция и управляването се затруднява, спирането още повече. Затова големите центрове за зорбинг правят специални трасета с булдозери и изкуствена трева. Понякога дори се използват изкуствени рампи за засилване и спиране на топките.

РЕКОРДИТЕ

Въпреки че попада в графата „екстремен спорт“, няма общоприети правила и редовни състезания по зорбинг. Но има документирани данни за различни рекорди.  Най-дългото спускане е дело на Стив Кемп и е от 570 метра. Най-високата развита скорост е 52 километра в час, като рекордът е притежание на Кийт Колвър. Най-бързото преминаване на 100 метра със зорб е постигнато от Андрю Флинтоф, който постига 26,59 секунди в опита си да подобри 12 световни рекорда в рамките на 12 часа.

У НАС

В България няма голям център за зорбинг, но забавлението става все по-популярно и се практикува на много места, като най-популярните са край Сопот и Белоградчик. Цените за стандартно спускане варират между 10 и 20 лв. Зорбингът може да се практикува от всеки, препоръчително е децата да са над 6-7-годишна възраст. Има и зорбинг във вода.