Текст: д-р Станислав Милев, завеждащ операционния блок в Клиниката по ортопедия и травматология на столичната УМБАЛ „Света Анна“

Тежки раници. Неудобни чинове. 12-часов „учебен ден“ пред компютъра в COVID режим. Отново е септември и завръщането в класните стаи – реални и виртуални, повдига вечната и болезнена тема за „неприятелите“ на детския гръбнак.

За жалост и на този 15 септември идеята за ергономична училищна среда ще остане химера за повечето българчета. Превенцията на гръбначните изкривявания обаче е възможна. Какво могат да направят родители, учители и лекари, за да защитят здравето на учениците?

Разговаряме с д-р Станислав Милев, който завежда операционния блок в Клиниката по ортопедия и травматология на столичната УМБАЛ „Света Анна“. Опитен ортопед травматолог, той е специализирал в Германия, Франция, Словения и Турция.

Във фокуса на професионалните му интереси са фрактурите на гръбначния стълб, таза и крайниците, както и първичното и ревизионно ендопротезиране на големи стави. През последните 10 години д-р Милев е ангажиран активно и с каузата за по-здравословна училищна среда.

Гръбнакът е в „центъра“ на близо 30 на сто от патологиите на опорно-двигателния апарат, признава д-р Станислав Милев. Обикновено те се „разгръщат“ на три етапа – до 7 години, в ученическа възраст (до 18 години) и в зряла възраст.

„При най-малките пациенти повечето проблеми са обусловени от вродени заболявания или са изява на по-големи синдромови комплекси, които включват и деформации на гръбначния стълб“, уточнява ортопедът.

Критична по отношение на проявата на изкривяванията е възрастта между 7 и 10 години – поради първия пик на растежа. „Следващият е през пубертета – на 10-11 години при момичетата и на 11-12 години при момчетата“, обяснява специалистът от „Св. Анна“. Най-интензивен пък е растежът между 15-ата и 16-ата година.

„Тогава всички тези състояния и предиспозиции се задълбочават. От една страна, заради усиления костен растеж, а от друга – заради факторите на средата. Училището, например, с тежките раници и неправилното стоене на чина и – като цяло – заседналият начин на живот при подрастващите“, не крие д-р Милев.

Бъдете нащрек при промени в походката

„Не се изгърбвай!“ – е вероятно една от най-честите реплики, които родителите отправят към децата си. Но извън проблема с лошата стойка, кои са белезите, за които трябва да сме нащрек, за да избегнем проблеми? „На първо място наблюдавайте децата си всеки ден“, категоричен е ортопедът. И дава конкретни препоръки за какво да следим:

  • Наблюдавайте дали раменете са симетрични и дали едната ръка не слиза по-надолу.
  • Обърнете внимание дали няма отклонение в позицията на таза.
  • Следете за всякакви изменения в походката на детето.
  • Накарайте детето да се наведе напред – с прибрана към гърдите брада, за да видите дали не се проявява някаква дискретна кривина.

Малките ученици са най-уязвими

Ключово за гръбначните изкривявания е и претоварването на крехките детски рамене. Обикновено тук „виновни“ са раниците. Специалистите не се уморяват да повтарят, че не е нормално детето да носи на гръб повече от 10-15 на сто от теглото си. Действителността, за жалост е друга.

„Учебните програми не са съобразени и са такива, че масово децата – особено в малките класове, ежедневно носят всичките си учебници. Наред с тях – и тетрадки, и различни помагала, и аксесоари – за рисуване, за физическо… В повечето училища не са обособени кътове и шкафчета, където да си оставят нещата, които не ползват всеки ден. Самият аз вървя по този път като родител – синът ми е на 12 години – много често се е налагало да му нося раницата до автобуса и знам какво е. Повярвайте ми, тежи сериозно!“, откровен е д-р Милев.

И не пропуска да се пошегува, че в гимназията проблемът с претоварените раници и липсата на шкафчета се решава радикално от тийнейджърите – тъй като много от тях ходят на училище с една тетрадка в задния джоб или с дамска чанта.

Чантата на колелца е „нож с две остриета“

Тежестта не е единственият проблем по отношение на раниците. Важно е ученическата чанта да е подбрана добре, за да щади гръбнака. Ортопедът признава, че през последните 10 години неведнъж е давал съвети в медиите кои раници са подходящи.

Но в навечерието на всеки 15 септември, по време на голямото пазаруване за училище, се убеждава, че мнозинството от родителите остават „глухи“ за препоръките на специалистите. Все пак д-р Милев отново напомня на какви условия трябва да отговаря ергономичната раница:

  • Размерът ú трябва да съответства на торса на детето – да не бъде нито по-малка, нито по-голяма.
  • Нужно е да бъде с регулируеми презрамки, като тежестта се разпределя симетрично върху двете рамена на детето.
  • Задължително е да бъде с твърд гръб.
  • В никакъв случай не бива да е на колелца – защото детето е принудено постоянно да се накланя настрани, за да я дърпа.

Най-лесният начин да проверите дали раницата на детето е удобна е да го огледате в профил, когато е пълна. „Важно е то да не е приведено напред – което се случва, когато тежката раница слезе много ниско и го принуждава да се наклони, за да запази баланс“, подчертава ортопедът от „Св. Анна“.

Футбол – да, фитнес – не съвсем

Парадоксално, но факт – в последната година пандемията от COVID-19 с един замах „изтри“ драмата с тежките раници, неудобните чинове и липсващите шкафчета – дистанционното обучение в режим „локдаун“ просто премести класната стая в детската. Дали обаче здравето на учениците печели от това?

Твърдо „не“, категорични са лекарите. Напротив – дори задълбочава огромния проблем със заседналия начин на живот на децата, който е не по-малко пагубен за гръбнака. И тук обаче решение има. И то е в активния спорт, категоричен е д-р Милев.

„Под активен спорт имам предвид волейбол, баскетбол, футбол, плуване – но не просто къпане в басейн. Упражненията трябва да са целенасочени, редовни и с професионални треньори“, подчертава ортопедът. И алармира – фитнесът не е най-доброто решение за тийнейджърите, които искат да поддържат форма. „Да, знам, че сега трупането на мускули в залата е модерно. Но фитнесът е допустим само след 15-годишна възраст, когато костният растеж е към приключване“, предупреждава ортопедът.

Като не пропуска да изтъкне отговорността на собственици на зали и инструктори, които не би трябвало да допускат рискови тренировки на деца. „За съжаление има и такива, които не спират подрастващите. Дори им позволяват да се занимават със силови упражнения. А те – особено тренировките с тежести, водят не само до гръбначни, но и до други деформации на опорно-двигателния апарат“, не крие д-р Милев.

На ортопед преди първия звънец

Профилактиката е другият важен фактор, без който битката с гръбначните изкривявания при учениците е обречена. Д-р Милев припомня, че вече 15 години скринингът за вродени ортопедични заболявания е задължителен за всички бебета.

Така се „хващат навреме“ не само сериозни диагнози, а и травматолозите имат възможност да дадат ценни препоръки на родителите за правилното двигателно развитие на детето. Какво се случва по-късно обаче?

Отговорността се „размива“ някъде между липсващите училищни лекари и претоварените с куп бюрократични задачи лични лекари. „В една нормална държава, която има целенасочена политика по отношение на детското здраве, профилактиката на гръбначните изкривявания трябва да е заложена като приоритет. Не бива да идва като инициатива от родителите, а да е елемент от здравната политика – както са имунизационните календари“, смята ортопедът.

Докато стигнем нивото на „нормална държава“ обаче, отговорността остава в „полето“ на пациентите.

„Бих препоръчал на родителите да се консултират с ортопед преди старта на първи клас. Най-хубаво – детски, или поне колега, който се занимава с деца, дори да няма специалност. Следващият преглед е добре да е на 11-12 години – тук и полът има значение, защото при момичетата пубертетът започва с година-две по-рано. На 15 години, когато децата рязко израстват на ръст, също трябва да се консултират с ортопед“, е съветът на специалиста от „Св. Анна“.

„Защото много от деформациите, хванати навреме, биха могли да бъдат лекувани консервативно. Голяма част се поддават на корекция, благодарение на което не се стига до големи, тежки гръбначни операции“, подчертава д-р Милев.

Методът на Шрот е ефективен

Какво се крие зад понятието „консервативно лечение“, когато говорим за сколиоза? „То влиза в „рубриката“ лечебна физкултура (ЛФК). За съжаление у нас подготвените физиотерапевти и рехабилитатори не са толкова много.

Най-често се прилага т.нар. Метод на Шрот. Носи името на създателката си – германката Катерина Шрот, която е майка на дете със сколиоза и разработва методика упражнения, които се правят ежедневно, по няколко пъти на ден, така че да се промени мускулният тонус“, обяснява ортопедът.

Макар и ефективна, Шрот терапията, разбира се, не е панацея. „Всичко е въпрос на прецизна диагностика – за да се прецени дали сколиозата е подходяща за консервативно лечение, или изначално за оперативно. Сколиотичната болест е широкообхватен проблем – едно определение, което включва много състояния“, отбелязва д-р Милев.

При под 5% се налага операция

Добрата новина е, че при мнозинството от децата консервативното лечение дава очаквания резултат.

„В повечето случаи се сблъскваме с т.нар. постурални изкривявания – начеваща сколиоза, които – с упорито прилагане на лечебна физкултура – се коригират. Оперативно лечение се налага обикновено при вродените сколиози, които в юношеска възраст прогресират много. Хубавото е, че те не са чести – големи операции се налагат при под 5 на сто от пациентите“, успокоява ортопедът.

Но не пропуска да отбележи, че и при терапията на гръбначните изкривявания у нас се очертават някои дефицити – заради слабости в цялостната здравна политика.

„Години наред в университетската болница по ортопедия в Горна баня имаше специализиран център за лечение на сколиоза, но заради липса на приемственост буквално се разпадна. Сега има няколко места в страната, където колегите се занимават с тази диагноза“, споделя д-р Милев.

Световната практика от Западна Европа през САЩ до Русия обаче показва, че това не е най-добрият подход. „Не може да имаш по една операция за година и да кажеш: „Аз съм опитен!“. Навсякъде се работи в специализирани центрове, в които се насочват пациенти от цялата страна. В тях ежедневно се провежда диагностика, оперативно и проследяващо лечение. Защото терапията не приключва с операцията – понякога се налагат допълнителни корекции, реоперации“, не крие специалистът от „Св. Анна“.

И признава, че липсата на приемственост е един от недъзите на нашата система – не само в здравеопазването. Лошото е, че за нея плащаме с най-скъпото – здравето и живота си. Затова и му се иска да се наложи друга визия за развитието на българската медицина. „Имам възможността да пътувам често да работя с колеги от Германия и Франция.

Те виждат нашето ниво и – не искам да прозвучи самохвално – признават, че по никакъв начин не им отстъпваме – и като знания, и като хирургична техника“, споделя ортопедът. „Защо млади и способни лекари да не се пращат в световни центрове, за да натрупат опит и да го развиват тук вместо да си „измиваме ръцете“ и да насочваме пациенти да се лекуват в чужбина?“, риторично пита д-р Станислав Милев.