Списание BETTY, юни 2021

През 2021 г. нашите специални гости са млади талантливи лекари, тези, които ни носят вярата в доброто бъдеще на медицината и здравеопазването. Радваме се да ви срещнем с кардиолога д-р Денислав Бойчев.

Автор: Олга Георгиева
Фотография: Дени Кирилова и Артисифо (Artisipho)

Роден е през 1989 г. в гр. Казанлък, където завършва с отличие природо-математическа гимназия „Никола Обрешков“. Следвайки стъпките на родителите си и на своя дядо, през 2015 г. завършва медицина в Медицински университет – София. Завладян от кардиологията, започва да работи в болница „Токуда“ в началото на 2015 г. и под ръководството на д-р Валери Гелев, дм придобива специалност „Кардиология“ в края на 2019 г.

Проявява интерес към лечението на ритъмните и проводните нарушения на сърцето и става част от екипа на отделението по електрофизиология и кардиостимулация, ръководено от д-р Васил Трайков, дм. Преминава успешно едни от най-елитните обучения в сферата на кардиостимулацията и електрофизиологията, организирани от Европейската асоциация по сърдечен ритъм.

Д-р Бойчев, защо избрахте кардиологията?
На първо място за мен кардиологията е най-логичната от повечето специалности в медицината. Всички патогенетични механизми в кардиологията лежат на физични и химични закони и следват тяхната логика.

От прагматична гледна точка в кардиологията има повече за разбиране и много малко за учене наизуст. От друга страна, кардиологичните заболявания са на първо място по честота и смъртност в света, което налага кардиологията да е една от най-бързо развиващите се специалности.

Ежемесечно излизат нови медикаменти и нови технологии, благодарение на които успяваме не само да постигнем много по-дълга преживяемост на пациентите, но и да им дадем значително по-добро качество на живот, което лично за мен е едно от най-важните неща.

Помага ли Ви това, че сте трето поколение лекар?
Определно помага… Вярвам, че лекарят постига успехите си благодарение на собствения си труд и желание за развитие. И за двете се изисква дисциплина, която дължа на примера, който съм видял от родителите и дядо си. Със своята отдаденост те са ми показали, че лекарската професия наистина е призвание. Но „трето поколение лекар“ носи и своите отговорности.

Работите като кардиолог в болница „Токуда“, но давате дежурства и в нейното ковид отделение. Има ли вече ясен протокол за лечение?
Все още има много неясноти покрай COVID-19 инфекцията. В лечението ú следваме протоколите, утвърдени от СЗО. Въпреки препоръките често се налага да изготвяме специфична схема за лечение на отделните пациенти, съобразена с индивидуалните им нужди във връзка с техните придружаващи заболявания.

Не трябва да забравяме, че COVID-19 е заболяване, което атакува основно ендотела на кръвоносните съдове и най-важната част от лечението на пациентите е приложението на антикоагулантна/ антиагрегантна терапия не само в хода на болничния престой, но и за определен период след дехоспитализацията.

Каква е профилактиката на сърдечносъдовите заболявания след прекаран COVID-19?
Невинаги след прекарана COVID-19 инфекция има поражения върху сърдечносъдовата система. Инфекцията е свързана с повишен тромботичен риск, което, казано по-просто, означава, че заболелите имат по-висок риск от развитие на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, белодробна тромбоемболия или други тромботични усложнения.

Голяма част от пациентите, преживели COVID-19 инфекция, имат прояви на сърдечна недостатъчност, а именно оплаквания от лесна уморяемост и задух при физически усилия, а понякога и в покой. Тези оплаквания невинаги са свързани със сърдечно страдание.

Препоръката ми към всички пациенти е при поява на гръдна болка на широка площ или някое от гореописаните оплаквания да потърсят медицинска помощ. При потенциално възникнало такова състояние всяко забавяне може да доведе до много сериозни последствия.

Как според Вас ще продължим да живеем с вируса?
Наистина трябва да свикнем с мисълта, че вирусът ще е част от нашето ежедневие. Ваксините, които са на пазара, не ни дават гаранция, че няма да се заразим, но ни дават шанса, ако това се случи, да преживеем инфекцията максимално леко и с най-малко усложнения. Надявам се в даден момент да се появи таргетно лечение срещу COVID-19, което би върнало стария облик на Земята.

Как пандемията промени Вашия живот?
Пандемията повлия не само негативно върху живота на всички ни, макар да ни отдели за по-дълъг или по-кратък период от много любими хора. Вероятно урокът, който трябва да вземем, е да ценим повече времето, прекарано заедно, без да го приемаме за даденост.

Тя не само ограничи личните ни контакти, но значително ограничи и нашите професионални такива. За щастие живеем в свят, в който все пак успяваме да обменяме опит и идеи благодарение на интернет.

Вашият баща, д-р Бойчо Бойчев, е създател на Медицински център CheckPoint Cardio в Казанлък, който пpедлага пилотната за бългаpcкото здравеопазване ycлyга “телемониторинг на пациенти онлайн”. Вие също сте част от екипа, разкажете ни повече.
CheckPoint Cardio е първият в света структуриран телемедицински център за непрекъснат, дистанционен телемониторинг на физиологични параметри на пациенти в реално време.

Това означава, че екип от лекари и специалисти по здравни грижи проследяват в реално време сърдечната честота, електрокардиограмата, честотата и ритъма на дишане, артериалното налягане, насищането на кръвта с кислород, телесната температура, позицията на тялото в пространството (легнал, седнал, прав, тичащ, ходещ и други), нивото на физическа активност на пациента, както и много комбинации от тези показатели, помагащи за определянето на състоянието на организма и риска от влошаване на пациента или възникване на животозастрашаващи състояния.

В момент на възникване на такова състояние пациентът може да бъде локализиран посредством GPS модул, вграден в устройството и към него може да бъде изпратен специализиран екип на спешна медицинска помощ.

Инициатор на проекта е д-р Бойчо Бойчев, подкрепен от Борис Димитров и Венцислав Колев, а зад осъществяването му стои денонощният труд на голям мултидисциплинарен екип от специалисти, включващ инженери, програмисти, математици и физици, лекари и специалисти по здравни грижи, живеещи не само в България, но и в отдалечени точки на света.

Какво предложи центърът на своите пациенти по време на пандемията?
Центърът е организиран така, че предлага денонощно наблюдение на пациенти както в амбулаторни условия, така и в хода на престой в лечебно заведение.

Благодарение на постоянното наблюдение със системата е възможно да се постигне намаление на броя на ненужни хоспитализации, както и своевременна реакция при остро влошаване на пациентите. Медицинският център наблюдава както амбулаторни пациенти с COVID-19, така и хоспитализирани пациенти не само в България, но и в Словения, Сърбия, Румъния, Турция, Англия, Швеция, Холандия и Белгия.

Невероятно! Поздравления за това голямо българско постижение! Какво може да се направи според Вас обаче, за да не се сбъдне мрачната прогноза след пет години България да няма лекари и медицински сестри?
Много неща трябва да се променят. Задължително трябва да се осигурят условия, стимулиращи младия персонал да се развива. Тук не говорим само за парично възнаграждение, а и за условия за допълнителна квалификация и професионално развитие.

Медицината е звено, изискващо голям ресурс за развитието си и поддържането на квалификацията на персонала. Малко са местата, чиято материална база позволява извършването на високоспециализирани процедури. Не по-малко важно е и това, че често медицинският персонал не получава уважението, което заслужава, за грижите и отдадеността си в лечението на пациентите.

Какви възможности предлага „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ на своите млади лекари?
Медицината изисква дедуктивно и аналитично мислене. Синтезирането и анализирането на голямо количество информация за всеки един отделен пациент и вземането на бързи и адекватни решения е най-важното, на което трябва да се научи младият лекар.

„Токуда“ е много голяма болница и големият поток от пациенти дава възможността на младия лекар да се срещне с огромен брой различни и редки случаи, което е ключово за придобиването на тези способности.

Висококвалифицираният персонал и оборудването на болницата позволяват на младия лекар да навлезе в детайл в методиките на лечение на много заболявания.

Какво най-много мечтаете да постигнете?
Човек трябва да си поставя реални цели – щом постигне едната, следва друга. Така никога не губи форма. Може би не това, за което мечтая, а това, от което имам най-голяма нужда, е да успея да намеря по-добър баланс между всичко, което ме ангажира в работната среда, и времето, което ми е нужно за нещата, които искам да ме ангажират в личния живот.

Как се грижите за здравето си и се поддържате във форма?
Ако трябва да съм честен, не ми остава много време. Понякога отделям малко време за спорт и се старая да спазвам режим… признавам си – невинаги успявам. В малкото свободно време, което имаме, трябва да вмъкнем не само личния си живот, а и времето, нужно за допълнително професионално развитие и квалификация.

Моля Ви за финал за два съвета. Първият е за хората със сърдечносъдови заболявания: какви профилактични мерки могат да предприемат против коронавируса, а в случай на заразяване – какво задължително да спазват? И вторият е за младите хора: как да се грижат за здравето на сърцето си?
Хората с известни сърдечносъдови заболявания са с повишен риск от усложнено протичане на COVID-19. Най-важното за тях е да спазват стриктно противоепидемиологичните мерки. Има известна тенденция пациентите да игнорират симптомите на повечето заболявания поради страх от заразяване с COVID-19, което не е правилно.

Лечебните заведения са пригодени за работа в пандемичната обстановка и този страх не трябва да бъде причина за забавянето в диагностиката и лечението на сърдечносъдовите заболявания, тъй като това може да доведе до сериозни трайни последствия. В случай на заразяване пациентите с леки форми на протичане на заболяването трябва да останат под карантина, а при най-малко съмнение за влошаване трябва да потърсят медицинска помощ.

По отношение на съвета към младите хора – няколко неща имат важно отношение към грижата за сърцето. Наднорменото тегло е значим рисков фактор както за развитието на исхемична болест на сърцето, така и за развитието и поддържането на предсърдно мъждене и други сърдечносъдови заболявания. Tютюнопушенето има пряко отношение към образуването на атеросклеротични плаки по съдовете.

Редовните аеробни тренировки са нещо не толкова трудно постижимо, което би подобрило значително сърдечносъдовия статус на всеки един от нас в бъдеще.