cover_june2020

Милена Фучеджиева

И това ще мине!

Брой 73, юни 2020

Свързваме името ѝ със сценариите на успешните български сериали „Седем часа разлика“, „Пътят на честта“, „Ягодова луна“, с двете части на романа „Сексът и комунизмът“, с телевизионното предаване „Провокативно“ и с многото ѝ публикации в качествени български списания, за които не спира да пише и докато живее в Лос Анджелис. Този месец отново наш гост е Милена Фучеджиева.

Автор: Олга Георгиева
Фотография: Павел Вълчев

Първото ни интервю с Милена беше през есента на 2016 г. за ноемврийския брой на сп. „BETTY Моята аптека“. Тогава много исках да се запозная с провокативната българска авторка, сценарист, драматург и публицист и, признавам си, тя ме спечели веднага. С откровеността си, с чувството си за хумор и самоирония и най-вече – със своята свободна аура. Тогава станахме приятели във Фейсбук и не съм спирала да чета нейните постове. Точно те през изминалите месеци на изолация ми действаха най-окуражаващо със здравия си разум и спокойното приемане на промяната. Затова помолих Милена да сподели мислите си в това необичайно време и с нашите читатели.

Милена, живеем в интересни времена, проклятие ли е това или възможност за промяна?

Ако е проклятие, то дойде от Грета Тунбърг. Това е в рамките на шегата, разбира се, но и има нещо странно в тази история. Проблемното дете Грета изиска от нас драстични промени, които ние не можехме да реализираме като колективно гигантско семейство. И се появи един вирус, който направи това, което Грета искаше. Изчисти въздуха така, както не е бил сигурно от поне 50 години. Промяната ни беше наложена насила. Надявам се, че повечето хора са преодолели шока. Сега нямаме друг избор, освен да се мобилизираме и да посрещнем бъдещето като състрадателни и отговорни хора – същевременно оцелявайки, което е много трудна задача.

Ако сравниш настоящата ситуация с други кризисни преживявания в живота ти, как би я оценила?

Не могат да бъдат сравнявани. Единственото общо е шокът от бруталната промяна. Постепенното болезнено осъзнаване, че животът ни е драстично променен за момента. Никой не знае колко ще трае този момент, но и той ще отмине и светът пак ще е същият. Голямата разлика е, че кризата с коронавируса не е лична, тя е изключително обща. И всяка една криза е възможност за израстване.

Коронавирусът някак начерта рязка граница между живота ни „преди“ и сегашния момент. Какво ти липсва от преди и какво смяташ, че ще си отиде за добро?

Всичко ми липсва, но съм избрала да не се фокусирам върху липсите, а върху това, което ме кара да се чувствам добре. България, за късмет и благодарение на навременно взетите от правителството мерки, не е в ужасяващата ситуация на Америка и на много други европейски държави. Но това не означава, че не ни предстоят големи материални изпитания. И все пак не вярвам, че нещо ще си отиде окончателно за добро или за зло, защото това е временна ситуация.

След година-две животът ще се отвори наново. Единствената голяма разлика ще е, че ще спазваме повече хигиена. Има възможност и вирусът да изчезне така, както се появи. Но да не разчитаме на чудеса.

Българското общество за пореден път се раздели в мнението си за случващото се. Една част от хората отчитат с по-голяма сила здравната криза и опасността за живота и здравето на хиляди, поради което стриктно спазват изолация, физическа  дистанция, носене на маски и всички хигиенни мерки. Другата част продължават да смятат, че коронавирусът е обикновен грип, че всичко е манипулация от страна на медиите и че целта му е жестока икономическа криза и начертаване на нов обществен ред. Защо се стигна до това разделение? Какво е твоето мнение?

Хората обичат конспирациите, защото те им дават илюзорното чувство, че „страшното“ е контролирано, а не е природна стихия, на която нямаме отговор. По-лабилните психически имат нужда да мислят, че това е обикновен грип, защото ги е страх. Разбирам ги и затова не споря с тях. Страхът е лично преживяване, за което човек сам трябва да си помогне. А разделението на българското общество е неговото нормално състояние. Навремето, след 11 септември, беше пълно със загрижени за отнетите ни свободи. Догодина ще станат 20 години от терористичните атаки над Америка и до идването на вируса се радвахме на безпрецедентна свобода на придвижване, както и свобода на словото. Да, още от преди 11 септември ни следят, разпознават и ни подслушват. И какво от това?

Кои от действията на нашето правителство във връзка с вируса одобряваш и какво не се направи както трябва?

До този момент няма нещо, което да не одобрявам. Дори съм благодарна за неочаквано бързата и адекватна реакция, докато други много по-богати държави фатално закъсняха, заради което там е масов мор. Но трябва повече тестване. Възможно най-масово тестване. В това отношение изоставаме. Както казах, аз се съсредоточавам върху положителното. Правителствата на всички държави се учеха в движение. Грешки са били допускани от предоверяване на една информация за сметка на друга. Мога да говоря за грешките на Италия, Франция и Америка, които закъсняха за разлика от нас с карантината.

Католическата църква затвори врати и не проведе литургии дори за Великден, а Българската патриаршеска църква продължи да извършва свето причастие с обща лъжица, излагайки на риск живота на хиляди хора. Как си го обясняваш? Не е ли малко странно, и то за бивша комунистическа страна, в която само допреди 30 години празнувахме тайно и не се гледаше с добро око на ходенето на църква?

Не уважавам българската църква не само заради безотговорното ѝ поведение, но и заради това, че не чухме за нито едно дарение от висш църковен служител, не видяхме никой от тези хора да раздава храна на бедните, никой не слезе сред народа да помага. Не знам как да си го обясня. Само мога да кажа, че Бог вижда всичко. Те би трябвало да го знаят.

Защо според теб някои държави пострадаха повече от вируса, а други намериха по-бързи и ефективни решения?

Личностите, които стоят начело на държавите, показаха до каква степен са адекватни в ситуация на криза. Макрон се оказа безотговорен егоист и позволи да се проведат избори, което доведе до бум на заразата във Франция. Борис Джонсън обърна стратегията, като видя, че придобиването на „стадния имунитет“ ще срути английската здравна система. Америка ми е голяма болка, Тръмп има голям грях, че разформирова правителствения екип по пандемиите. Оказа се, че и предишните президенти не са подготвили страната адекватно, защото в медицинските заведения липсваха елементарни лекарства и предпазни средства от първа необходимост. Ние, този път за наш късмет, имаме начело на държавата пожарникар. И той действаше със скоростта на пожарникар, което беше и е в полза на всички ни.

Твоята дъщеря е в Ню Йорк. Репортажите от там са страшни. Какво ти разказва тя за хората, за болниците, за прогнозите за бъдещето? 

Радина работи за организация, която ги разпусна да работят от вкъщи още в средата на март, преди да се въведе карантината. И сега ще се връщат на работа чак на 31 август. Тя не ми разказва нищо за болници, прогнози и COVID-19, защото съзнателно не чете и не следи. Не иска да се натоварва и аз я разбирам. Така че ние си говорим само за хубави неща. В момента прави първа редакция на първия си роман, има интересна кариера и проекти, среща се с приятелите си виртуално в Скайп или Зуум, където играят игри, говорят си и пият коктейли. Не ú е лесно, както на всички ни, но разговорите за вируса са сведени до минимум между нас. Просто няма смисъл да се натоварваме.

Много дискутиран въпрос е този за влиянието на 5G мрежите върху здравето и имунитета на хората, често го посочват и като фактор, допринасящ за пандемията. Какво е твоето лично човешко мнение, без да си експерт?

Нямам мнение, защото, за да имам, трябва да съм експерт. Принципно не съм фен на конспиративните теории. Разбира се, че има хора, които развиват чувствителност, дори алергия към електромагнитните вълни, и буквално боледуват от тях. Имам такива познати. И това е все по-често срещана болест. Но не бих могла да спекулирам как се отразява 5G. Стигнала съм, докъдето съм стигнала след Чернобил, не мога да мисля сега и петджито. За мен е по-важно това, което ме прави щастлива, съответно здрава.

След финансовата криза след 2008 г. едно ми стана ясно – тя не е еднаква за всички. Както на война – има убити, тежко ранени, леко ранени, незасегнати и забогатели от ситуацията. И сега ли ще е така?

Нормално. Винаги е така. Има хора с талант да правят пари от всичко и в това няма нищо лошо. Преструктурирането на света ще отвори нови възможности за производство, други ще отпаднат. В момента е трудно да се обозре какъв ще бъде светът след 2 години. За съжаление на всички ни, които не сме богати, няма да е лесно. За убити не искам да мисля. Надявам се хората да намират сили да се борят. Битката за оцеляване ще е тежка. Но и това ще мине!

Какво ще стане с изкуството и културата?

Ще се появят нови сюжети. Ще се мине през тежка криза за актьори, режисьори, сценаристи, драматурзи, всички, които си изкарваме хляба, зависейки от публика и зрители. Бях събрала сценаристите да пишем сезон 2 на „Пътят на честта“ и го спряха. Не виждам как ще се снимат филми и сериали или ще се играе театър в близката година. Големите театри ще издържат, но малките ще заминат. Галериите също. Телевизиите също. Концертни зали, оркестри, музиканти, всичко е сложено на неизвестно дълга пауза. Списъкът с мрачни прогнози е дълъг. Времето е добро за писатели и художници. В момента имаме всичкото време да работим, дано после на хората да са останали пари за произведенията ни.

С какво е полезен на зрителите в този момент сериалът за ежедневието на пожарникарите „Ягодова луна“?

Сериалът не е точно пожарникарски. Той се занимава с обичайната българска корумпирана, полупрестъпна действителност. И, разбира се, с това, което движи света – любовта. Имаме прекрасен кастинг, актьорите играят страхотно, зрителите харесват сериала. Но кога и как ще се снимат отново филми и сериали, никой не знае. Предстоят тежки времена и за киното, и за телевизията.

Как си представяш света след половин година?

С много малко повече свобода, почти същият като в момента. Това няма да приключи скоро. Хубаво е да се заредим със стоицизъм и да се съсредоточим върху оцеляването ни в тежки икономически обстоятелства. И да не забравяме, че всичко е временно. Никой не знае какви хубави неща ни чакат после. И пак ще се разпищолим, докато отново не ни халоса нещо. Нормални житейски цикли. Все пак живяхме безпрецедентно дълго в мир и благоденствие. Да сме благодарни за това.

Какво е твоето пожелание към българите?

Да не се поддават на паниката, да се съпротивляват срещу страха, съзнателно да избягват тежки теми, политика, да игнорират черните мисли, да се самодисциплинират максимално. Ако прилагаме това самовъзпитание, няма начин да не излезем от кризата здрави и силни. Самосъжалението е отвратителна, вредна черта, която само ни пречи.

app_cover_june2020