cover_june_2019

Станислава Цалова

Времето вълнува всички

Брой 61, юни 2019

„Всеки ден се радвам на красотата на природата в България благодарение на хилядите снимки, които ни изпращат зрителите на bTV, за да ги излъчим в прогнозата за времето. Сигурна съм, че част от безкрайното ми желание да ги използвам в прогнозата дължа на японската естетика.“

Стаси Цалова

Автор: Олга Георгиева
Фотография:bTV, личен архив

Станислава Цалова започва професионалния си път като водеща на прогнозата за времето още при старта на bTV. Завършила е специалностите „Метеорология“, „География“  и „Японистика“  в Софийския университет. Специализирала е в Япония и САЩ. Стаси застава зад редица социални каузи, сред които националната кампания „Бебе на града“, „Денят на парковете“, кампании на УНИЦЕФ-България. Най-отдадена обаче е на инициативата на bTV „Да изчистим България заедно“. Носител е на Първа награда за програма за времето на фестивала International Media Events – News and Documentary Festival (2003), на Global Excellence Award – News Corporation (2004), на отличието „Достоен българин“ (2011). Избрана е за един от носителите на Олимпийския огън при преминаването му през България. В края на 2018 г. Стаси стартира и репортерската си рубрика „Кой инвестира в бъдещето?“ в bTV Новините. Омъжена е за Данчо Цалов, с когото имат две прекрасни деца – Светослав и Антонина.

В юнския ни брой ще говорим със Стаси за децата и младите хора на България, за добрите примери от Япония и за времето, което не признава граници.

Стаси, какво те свързва с Япония?
Япония е прекрасна страна, с която ме свързват корените ми. Майка ми е наполовина японка, наполовина корейка. Завършила съм 18-та гимназия с изучаване на японски език, както и специалност „Японистика“ в Софийския университет. Била съм и на едногодишна специализация в Япония със стипендията „Монбушо“  на японското правителство, която ми даде не само ценни знания, но и незабравими спомени. Приятел съм на Япония, благодарна съм ú за всичко, което ми е дала, и винаги подкрепям инициативите, свързани с приятелските отношения и доброто сътрудничество между България и Япония. Татко ми обаче е българин, отгледана съм в България и винаги съм се чувствала българка.

В Япония ми направи впечатление грижата за равния достъп. До всички големи забележителности в страната, дори до водопадите, може да се стигне с асансьор, за да могат хората, които трудно се придвижват, да се насладят на красотата им. Харесва ми и това, че за повечето неща отговарят и помагат отряди от доброволци. Радвам се, че и у нас доброволчеството става все по-масово. Една от инициативите, в която се бях включила като доброволец, беше да помагам на чужденци, които имат нужда от медицинска помощ. Материалите за подготовката ми там бяха повече от тези за предметите ми в университета. Изобщо да си доброволец в Япония означава да се посветиш сериозно, а не да правиш нещо между другото.

Докато бях там, гледах и учех с мисълта за България, исках да науча нещо, което да бъде полезно и у нас. Затова, когато трябваше да избирам тема за дипломна работа, реших да бъде за японската система за рециклиране на отпадъците. В Япония отдавна събират разделно отпадъците и рециклират голяма част от тях. Научих много неща, докато бях там, но едно ми стана ясно: колко силно обичам България. България е прекрасна страна, с прекрасни хора. За мен няма друго място по света, където човек да може да бъде толкова щастлив и свободен, колкото тук.

По какво се различава образователната система в Япония от нашата?
Самите образователни системи не са коренно различни, но в Япония в училище възпитават децата. Децата отговарят за чистотата в училище и в класните стаи. Хигиената е на много високо ниво. Голямо внимание се отделя на колектива и на това детето да бъде отговорен негов член. Спомням си едно мое гостуване в средно училище там. Бяха ме поканили да им разказвам за България. Учениците бяха организирали всичко сами, а официалното поздравление към мен беше представено от детенце с церебрална парализа. Детето държеше таблет, който говореше вместо него. Усещаше се едно много голямо вълнение у всички, докато техният съученик представяше поздрава си. Тази искрена подкрепа на децата към техния съученик е нещо, което винаги ще помня.

Напоследък все повече хора се обръщат към философиите на Изтока в търсенето на духовно и физическо здраве. Ти какво взе за себе си от тях?
Изтокът за мен преди всичко е свят на естетика. От дете съм възпитавана да ценя красотата и да изпипвам детайлите. Мама е човек с тънко чувство за красота и винаги ме е водела по пътя на естетиката. Много ми харесва начина, по който японците се любуват на цъфналите вишни през пролетта. Този кратък момент на красота символизира колко кратък е човешкият живот с послание, че трябва да се наслаждаваме на нещата от живота тук и сега, защото всичко продължава много кратко, така както е и цъфтежът на вишните.

С какво те привлече метеорологията?
Започнах работа в bTV като презентатор на времето още в самото начало на телевизията. Тогава следвах специалност „География“ в Софийския университет. Въпреки познанията ми за Земята ми беше трудно да разбера добре времето. За да мога да си върша максимално добре работата и да съм убедителна, докато говоря за времето, трябваше да стана метеоролог. Затова след „География“ завърших и „Метеорология“, отново в Софийския университет. Днес съм истински уверена в работата, чувствам се добре на мястото си и съм щастлива.

Времето е тема, която вълнува всички. Преди време бях поканена в 17-то училище, имаше кампания популярни хора да четат на децата откъси от любимите си книги. Бях избрала „Пипи дългото чорапче“ – любимата ми книга. Децата, като ме видяха, ме засипаха с въпроси за времето. Толкова много се интересуваха, че едва ги убедих да почетем съвсем малко от „Пипи“  и да продължим отново с бурите и мълниите (Смее се). И порасналите също много се интересуват от времето. Като част от новините прогнозата за времето винаги е едно от нещата с най-висок рейтинг в телевизиите.

Точни ли са прогнозите на българските синоптици?
Сбъдваемостта на прогнозите за времето за следващите 24 часа вече е над 90%. Хората бързо свикнаха с това прогнозите да са точни. В bTV работим основно с прогнозите на синоптиците от Националния институт по метеорология и хидрология. Те са изключителни специалисти, използвам случая да им благодаря за професионализма и всеотдайността при всекидневната ни съвместна работа.

В българската телевизия програмата за времето се води от специалисти от  1968 г. и първа е легендарната Любка Кумчева. Какво се е променило оттогава досега?
Знам, че в началото, когато започват да се правят прогнози за времето, сбъдваемостта им е била едва 30%. Представяте ли си?! Това означава, че много по-голяма е вероятността да се сбъдне обратното на прогнозата. Трябва голяма смелост да представяш такива прогнози. Когато аз започнах да представям прогнозите за времето през 2000 г., все още хората не вярваха много на синоптиците. Сега доверието им е много по-голямо, но и науката напредна много и продължава да се развива бързо. Хубаво е, че сега има предупредителни кодове – жълто, оранжево и червено, с които хората лесно могат да се ориентират за това какви опасности крие времето. В прогнозата съобщаваме и предупрежденията на хидролозите от НИМХ за възможни внезапни наводнения. Сутрин показваме и информация за замърсеността на въздуха по данни на AIR SOFIA. Всеки път, когато заставам пред камерата, си мисля за това как да представя прогнозата така, че да бъде възможно най-полезна на зрителите ни. Новото високотехнологично студио на bTV също ще допринесе за това представянето на прогнозата за времето да се случва по много по-въздействащ и близък до тях начин. И вярвам, че хората ще харесат нововъведенията ни.

Как се роди новата рубрика за образованието на младите хора? Би ли казала, че днес те са мотивирани да учат?
В bTV предложих да направя репортаж за стипендиите на семейство Гипсън в помощ на студенти отличници I курс, които имат нужда от финансово подпомагане. Главният редактор на bTV Новините Гена Трайкова ми предложи да направя цял проект за мотивиране на младите хора, който тръгна с името „Кой инвестира в бъдещето?“.

В репортажите показвам възможностите за различни стипендии, обръщам внимание на меценатите, разказвам за вдъхновяващите примери, за перспективите и свързаните с тях събития и проекти. Покрай рубриката се срещам с прекрасни млади хора, мотивирани не само да се образоват и да имат кариера, но и да променят България и света към по-добро. Младежите имат много енергия. Тази енергия може да се инвестира за тяхното по-добро бъдеще. Ако младите питат, търсят и опитват, полагат усилия и са старателни, светът ще бъде в краката им!

Кое е най-важното, което искаш да знаят твоите деца?
Не е само едно. Често им казвам да мислят, когато правят нещо, защото в живота нещата бързо се променят и не може да се използва едно решение. Важно е човек да може да се ориентира бързо в една ситуация, а не да разчита на готови решения. Искам децата ми да бъдат добри хора и да са щастливи. Уча ги и на езици от ранна възраст – на английски и на руски език. Мисля, че с това им давам един добър старт в живота, а те ще надграждат вече с това, което им е интересно и им се отдава.

Какво трябва да правим повече за децата на България, не само около 1 юни?
По-чистият въздух е нещо, което дължим на децата, дължим го и на себе си. В bTV имаме една прекрасна инициатива „Да изчистим България заедно“. Още от самото начало на кампанията я подкрепях с две ръце и с цялото си сърце. Чистила съм къде ли не из България. Там, където живея в София, заедно с моето семейство редовно почистваме градинките. Искам да давам добър пример на децата, защото те забелязват всичко и го запазват в съзнанието си. Уча ги да чистят, но и да пазят, защото България и Земята са нашето вкъщи и трябва да ги пазим чисти и красиви.

app_cover_june_2019