cover_jun2018

Христо Върбанов

Да следваме своя път

Брой 49, юни 2018

В края на април българското таекуондо спечели най-големите отличия в историята си – пет медала на Световното първенство на остров Родос. С три от тях – два сребърни и един бронзов, се върна Христо Върбанов – водачът на националния отбор на първенството, старши треньор на Българската федерация по таекуондо, 5-и дан в Таекуондо WTF, носител на отличие за значителен принос за таекуондо в България.

Автор: Олга Георгиева
Фотографии: личен архив

Бъди готов да ходиш там,
където ходенето може да бъде трудно,
и да правиш това, което трябва,
дори да е невъзможно.
от философията на таекуондо

Христо Върбанов е роден на 25.12.1982 г. С таекуондо се занимава от 9-годишен. През 2005 г. е избран да представи България в Южна Корея на специален курс за световното развитие на таекуондо, организиран от Корейската организация за международно сътрудничество в областта на културата. След две години става бронзов медалист от първия Световен таекуондо фестивал „Янг Янг“ в Южна Корея. През 2009 г. основава СКТ „Файър – София“ заедно с Ирена Алексиева и Соня Радойкова. През 2011 г. е избран за ръководител и селекционер на националния отбор по пумсе. През 2013 г. преминава курс за международни треньори по пумсе и по спаринг за Европа, в същата година е съдия на Европейското първенство по пумсе, Испания, и водач на националния отбор на Световното първенство по пумсе на о. Бали, Индонезия. През следващите години е водач на националния ни отбор на участията му по света, лектор, съдия. Печели медали и отличия и с голяма любов тренира възпитаниците си на различна възраст. Ето какво сподели Христо Върбанов за своя път и за таекуондо, „пътят на краката и ръцете”, специално за читателите на сп. BETTY Моята аптека.

Христо, с какво те привлече този спорт?
Привлече ме първо с треньорката – беше много красива и се влюбих в нея, това ме задържа по-дълго време. Впоследствие тя замина за световно първенство в Щатите и не се върна, но при мен се зароди любовта към таекуондо. Баща ми също помогна – заплаши ме, че ще ме запише на цигулка, ако спра. (Смее се.) И реших, че ще продължа с таекуондо, не с цигулка. С какво ме привлече този спорт? Изключително динамичната работа с крака. Това вкарва динамика в цялостното движение на човек, започваш да усещаш движенията си по-свободни, подобряваш самоконтрола в действията си, по съвсем различен начин усещаш тялото и живота си. Таекуондо изгражда страхотни физически качества – бързина, ловкост, гъвкавост, сила, издръжливост. Другото нещо, което ме заплени в таекуондо, са принципите, които спазва, а именно – уважение, честност, почтеност, постоянство, самоконтрол, непоколебим дух. Това са качества, които ако хората спазват, светът ще бъде по-добър и по-различен.

Каква е историята на таекуондо?
Всяко бойно изкуство е създадено с цел самозащита и почти всяко има идентична история. Таекуондо е създадено по време на война или на размирици с цел да подготви хората да се защитят. Историята на таекуондо гласи, че на обикновените хора им биват отнети всякакви оръжия, коне и подобни животни и пособия, които биха могли да бъдат полезни за бойни действия. Затова генерал Чой Хонг Хи изгражда нова бойна система – таекуондо. Тя набляга върху техниките с крака, с много скокове и сложни техники. Истинският боец съумява да направи много висок скок и с няколко удара във въздуха да повали човек на кон. Състезател може да нанесе в рамките на 3 секунди над 10 удара с крака. От японските и китайските бойни изкуства го отличават бързината и фиксацията.

За кого е подходящ?
Таекуондо е подходящ за всички възрасти и за всякакъв тип хора. Използват се много упражнения от изправителната гимнастика, а правилно заучените техники спомагат много за корекции в опорно-двигателния апарат. В моя опит съм виждал как помага и облекчава състоянието на хора с астма. Най-важното е да си избереш мястото и треньора, да следваш принципите на таекуондо и да се отдадеш изцяло.

Според теб спортуват ли достатъчно младите хора у нас и имат ли условия за това?
Подрастващите имат много възможности да спортуват. Но в моите очи малко от тях се занимават сериозно и биват напътствани от родителите си да изберат един спорт с идеята поколението да бъде по-здраво. В училището, където преподавам, имаме 6 различни вида изкуство и 8 различни вида спорт. Конкуренцията е ужасно голяма, но не са чак толкова много сериозните кандидати. Идват и след това много лесно се отказват. Не се пренасочват към друго. Много е важно да се зароди постоянство и упоритост. Хубаво е да се пробват различни неща, но ако това продължава дълго време, то поражда несигурност в личността. Понякога ти омръзва, но това не е повод да спираш и да разрушаваш всичко, което си градил.

Големите успехи на таекуондо през последните години увеличиха ли интереса към този спорт?
След първия медал от европейско първенство, спечелен от триото на Ния Цанкова, Пресиана Сърбинова и Милица Петрова през 2017 г., медалите от Световното първенство по таекуондо – плажни игри на о. Родос от тази година са първите световни медали за техническата дисциплина за България. С медали се завърнахме aз в индивидуалната надпревара, както и треньорската ни двойка със съпругата ми Ирена и тройката с другите ми колеги Бисер Христов и Румен Димитров. И отборите ни при юношите – Борис Радев, Илиян Димитров и Станислав Пиперов и при девойките – Симона Григорова, Милица Петрова и Калина Боянова. Определено има развитие, сериозно! Голяма помощ ни оказа Българската федерация по таекуондо – тя спомогна също и този успех да бъде отразен в медиите. Обаждат ни се хора, които са спрели да тренират и сега искат да се върнат отново. В интерес на истината, това е другото, с което се характеризира таекуондо – влезе ли ти в кръвта, няма излизане!

Заедно със съпругата ти Ирена сте треньорска двойка. Покрай спорта ли се запознахте?
Не се запознахме чрез спорта. Първата ни среща беше отдавна, може би през 1994 г. По стечение на обстоятелствата тя се нанесе със семейството си в блока, в който живеех аз, запознахме се, по-късно тя отиде да учи в Англия, след като се върна, се видяхме пак. Тя разбра, че преподавам таекуондо, и се оказа, че сме тренирали заедно, в два приятелски клуба, явявали сме се заедно на изпити, но не сме се виждали. След това дойде на една тренировка, хареса Ѝ как преподавам и след десет години почивка се върна в залата. По един или друг начин човек се връща. По-късно тя защити майсторска степен и преди повече от девет години заедно с наша близка приятелка основахме клуб „Файър“, скоро ще имаме юбилей. Таекуондо ни помага да продължим да се развиваме като хора.

Спазвате ли някакъв специален хранителен режим вкъщи?
Когато спортуваш, трябва да се храниш добре, но умерено. Да консумираш силна храна, но не тежка. И да бъде разнообразна. Да има баланс. В предсъстезателен период се налага състезателите да спазват определен режим, за да може да запазят и килограмите си. Те оказват влияние върху стила и начина на игра, а конкуренцията не спи. Храним се съвсем нормално, но чисто.

Планирате ли в скоро време деца?
Да, планираме го. Много искаме! Те ще израснат в залата, но какъв спорт ще изберат, зависи от тях. Ще ги подкрепим, но със сигурност ще се научат да се защитават.

Твоят дядо е един от най-добрите хидроинженери на България, родителите ти също са инженери. Никога ли не прояви интерес да наследиш тази професия?
Хората се делят на артисти и на техници, мисленето е друго. Аз съм от хората на изкуството, но определено много ми помагат генът, който имам от тях, и любовта ми към математиката – имам способността да анализирам моментите, ситуациите, начина на работа.

Кои са качествата, които са необходими, за да станеш шампион в спорта? Важат ли те и за живота?
Най-важното качество, което трябва да има човек, за да бъде шампион, е това, което трябва да имаме и всички българи – да не се сравняваме с останалите, а да следваме нашия път. Да не ни интересуват другите хора, а да се стремим да постигнем съвършенството. И когато го постигнем, да знаем, че ни предстои още много напред. Това е една от философиите в бойните изкуства, сравнявайки житейския път с планина. Имаме един връх, но пътеката в планината към този връх не е една. Може да си изберем лесната пътека, може да изберем стръмната. Лесната е тази, по която вече са минали хора, но има какво да се желае. Стръмната е, когато тръгваш в една гора и няма пътека там. И ти я правиш. Това са два пътя за различни хора, въпросът е дали ще съумееш да стигнеш до върха и да си кажеш – това е първият връх, има още много нагоре! Това важи най-вече за българските състезатели. В момента трудно постигат добри успехи, защото имат слаба вяра в това, което могат да постигнат. За щастие, при нас виждам много млади таланти, които са с необременено съзнание, с голяма семейна и приятелска подкрепа и отдадени колеги треньори. В другата дисциплина на таекуондо имаме първите световни медали през изминалата 2017 година – Влади Далаклиев, Александър Джорджев, Калоян Бинев, Кристиян Златев и още дузина истински „воини“. Трябва да си постоянен и да вярваш, в себе си и в хората, които са около теб и ти помагат да се развиваш, да станеш по-добър, да постигнеш желаната цел.

Какво предстои до края на годината?
До края на годината имаме тежка задача, защото ни предстои още едно Световно първенство. Имаме много важни турнири – в Австрия на 2 и 3 юни, веднага след него имаме три дни Европейски игри в Пловдив – изключително голямо международно и национално участие се планира. На 16 юни е първият международен турнир за купа „Кондор“ в София, това ще бъде и последната точка от плана за изграждане на главната национална селекция за предстоящото световно първенство, което ще бъде през ноември в Тайпе. Отборът ще трябва да се възстанови след 16 юни, ще има подготвителна и предсъстезателна подготовка. Ще имаме участия в Лондон на един традиционно много силен турнир, след това контролен турнир в Дания, месец преди световното. Дотогава целият отбор трябва да бъде готов, очаква се да отидат 6-8 души на световното първенство.
Ще ви стискаме палци!

app_cover_jun2018