Cover_web_jun2016

Евгени Йорданов
MasterChef

НИЩО НЕ ИДВА ДАРОМ

Брой 25, юни 2016

Остават две седмици до края на MasterChef, напрежението видимо расте. Чувства се във въздуха, може да се отреже като с нож. Кой от гладиаторите в кухнята ще победи? Няма да разберем преди юнският ни брой да влезе за печат, но избираме да поканим един от финалистите – Евгени Йорданов.

Олга Георгиева

Нищо не идва даром. Това е разбрал Евгени, който на 34 години вече е баща на двама синове и има собствена фирма. Завършва екология, но за свой „истински университет” посочва осемте години във  Фьоникс Фарма (тогава Либра). Щастливо разведен, с втори брак. Съпругата му, която практикува модерната професия коуч, се впечатлява от концепцията на MasterChef и предлага на Евгени да участва, познавайки добре кулинарните му умения. Тя е и негов верен съветник за състезанията.Синът им  Дориан се ражда по време на снимките на предаването. Ето какво сподели малко преди неговия финал и първо за сп. „Betty Моята аптека” нашият бивш колега, с когото много се гордеем.

Евгени, кое е най-важното, което научи от MasterChef?
Научих, чe човек, колкото и да е сигурен в способностите си, винаги трябва да ги подлага под малка доза съмнение, не голяма, малка. За да може да види по-реално нещата, които се случват.

В предишният ни брой Chef Виктор Ангелов каза, че мотивът за участие в предаването според него не са толкова парите, колкото престижът и опитът. За теб така ли беше?

По принцип никой няма да откаже едни 100 000 лв. Но доколкото познавам и останалите състезатели, рядко си говорим за пари. Там си говорим за титлата, за контактите, които създаваме, за познанията, които трупаме. Все пак това е състезание, ние не сме на приятелски лагер, а се борим! При мен определено парите никога не са били самоцел, а по-скоро следствие на нещата, които правя. И най-вече, ако ги правя с удоволствие.

Как се почувства, когато беше поразен от правилото на „внезапната смърт”?

Бях много шокиран, не очаквах, че съм допуснал грешки, които да предизвикат тази реакция у журито, тъй като рибай стекът беше перфектен. И те си го казаха. Но вече бяхме много малко хора, топ 10, критерият се увеличава автоматично и е непростимо да имаш лош сос. Той не беше само лош, беше ужасно лош … Беше кисел, горчив, по-добре изобщо да не го бях слагал, както направи Севда. До момента не бях ходил на елиминации, не бях се изправял пред възможност директно да си тръгна. Няколко пъти ме „спасиха” да не готвя, което за мен беше много неприятно, защото винаги съм се целил нагоре. Бях супер незабележим, не можех да покажа потенциала си, единствено победата ми на MasterClass беше проява, която се забеляза. Но след това дойде битката между тримата върнати участници.

Тогава Цвета заяви, че си „стратег, хитър и подмолен”.  Съгласен ли си с нейното твърдение?

С първите две – да, подмолен – не. Предполагам, че тази дума просто ѝ се е изплъзнала. Но от самото начало всички забелязаха, че не могат да ми имат пълно доверие, когато си говорят с мен извън предаването и трябва да бъдат много внимателни. Защото от бизнеса ми съм се научил, че стратегията е изключително важна, за да бъдеш успешен. Дори невинаги да го правя съзнателно, просто самите ми действия са като част от мен, като рефлекс. Участниците, които са по-големи психолози, го забелязаха по-рано. Цвети е такъв човек и затова много ме беше страх от нея. Тя беше най-искрена от всички, когато сподели желанието си аз да отпадна. Всички други си мълчаха и не искаха да излязат „лошите”, освен Доктора и Цвети, които споделиха какво мислят, оттогава изключително много ги уважавам. В крайна сметка Цвети каза най-откровените неща, аз също стисках палци тя да се провали на еклерите и да си тръгне, защото беше един от най-големите ми противници, освен много силен характер и много добър готвач.

За теб казват, че силата ти са „трудните клиенти”?   

Това беше периодът, в който бях дилър в Либра. Тогава работeх с клиентите в Западна България – София, Видин, до Петрич, Сандански. Аз съм от Стара Загора и диалектът ми беше забележителен по това време. Заради тях се научих да говоря без диалект, защото само като ме чуеха … Но въпреки всичко, аз се справях с клиенти, които много трудно някой би понесъл, с техните изисквания, техните изблици, техните винаги увеличаващи се претенции. Защото никога не съм ги приемал като „претенции”, а като част от услугата, която компанията предоставя.

Какъв е бизнесът ти сега?

Разработвам биопазара в аптеките. Имаме голямо портфолио от биопродукти и биохрани, от хранителни добавки, които разработваме като сегмент в аптеките, защото смятаме, че има такова място. Големите и модерно мислещи вериги и ключови клиенти виждат този тренд и се опитват да го следват. Дори днес се връщам от среща с един  голям клиент, който каза, че маха масовата евтина козметика, която заема голяма търговска площ, а всъщност има много малък процент от продажбите. Има и голяма борба между сектора на бързооборотните стоки, аптечния сектор, козметичните магазини, които продават главно  масови продукти. Затова аптеките започват да се „чистят” от такъв тип неща и да следват новия тренд – махат дезодорантите от 2-3 лева и слагат полезни биохрани, супер храни, биопродукти, към които интересът на хората се увеличава. Но това не е някаква мода, а е по-скоро връщане към традиционното. Какво е един биопродукт? Селски – аз така ги наричам, селски домати, селски яйца, селско мляко. Цените са по-високи и е нормално да е така, защото първо, има увеличаващо се потребление и по-малко производство. И второ: методите, с които се произвеждат тези биопродукти не са промишлени, използват се традиционни методи за отглеждане. Цената им е с 20-30% по-висока, отколкото на конвенционалните продукти, но добавената стойност е много по-голяма.

Какво ще направиш с парите, ако спечелиш наградата?

Като цяло моето влизане в MasterChef беше продиктувано от желанието ми да променя част от живота си. В никакъв случай няма да оставя този си бизнес, но кой е казал, че трябва да имам само един? Искам да направя две неща. Едното е да отида в Япония, да работя при истински суши майстор, да „попия” на максимум това, което мога за няколко месеца. С другата половина от парите искам да направя фондация, която да се занимава с търсенето на таланти-готвачи в една малко по-неглижирана група – на децата-сираци, децата в неравностойно положение. Моята съпруга се занимава с професионален и личностен коучинг, тя иска да интервюира деца и да им помага да намират отговорите на въпросите, които те още не са си задали. Какво искам да правя със себе си? Какво искам да правя в живота? Как да го направя? Тя е много добър мотиватор и всъщност идеята ни беше заедно да търсим такива деца и чрез контактите, които сме създали с журито, да правим благотворителни вечери, да събираме пари, да направим нещо като училище за тези деца, дори като реалити. Джейми Оливър има нещо подобно, от него всъщност  взаимствам тази идея, в никакъв случай не искам да кажа, че  е моя, но просто това нещо искам да го направя в България. Да търсим такива деца, да ги „изравяме” един вид като трюфели от земята, да ги извадим от дупката, в която са. Защото след учрежденията те влизат в порочен кръг, излизайки оттам без квалификация и без работа. На никого не му пука какво става с тях и те стават безхаберни, бездомници, престъпници. Вместо да ги използваме тези деца, да ги направим щастливи и работещи „нормални” хора…  И ако аз дам такъв пример, други хора, в други сектори, ще решат да правят същото. Със сигурност тези деца имат нужда от подкрепа и смятам, че обществено-полезната дейност е по-важна от това да отворя един ресторант. Всеки от готвачите и от топ готвачите би могъл да помага на тези деца, да наберем средства, за да може първо да ги научим и след това те сами ще могат да си намерят добре платена работа, с която да издържат себе си, да си създадат семейства. Да им дадем хляба в ръцете. Аз знам, че ще бъде много трудно те да бъдат мотивирани да го направят, но пък тук е работата на моята съпруга, психологически да намери тези, които биха го направили, за да може да си струват усилията, които бихме инвестирали.

Откъде идва твоят интерес към готвенето?

От малък съм се опитвал да готвя някакви неща. Първият ми опит бяха пържени яйца на очи, защото много обичах да гледам „Том и Джери” като хлапе. Имаше една серия, в която Джери топи много приятно препечено хлебче в жълтък и на мен толкова много ми се прияде, че реших да си направя. С майка ми много често правехме сладкиши, тя беше много добър сладкар. След това, като дойдох в София, бях принуден да си готвя, защото бях студент. Въпреки че билетчето за стола беше един лев, ми се е налагало и с по-малко да се оправям, така че тогава бяха първите ми по-сериозни опити да готвя от нищо нещо. В последствие се „зарибих” много по сушито. Винаги съм имал афинитет към Япония, но когато за пръв път опитах сурова сьомга, разбрах защо толкова много съм харесвал тази култура. Впоследствие започнах да правя опити и вкъщи, явно не са били чак толкова зле, за да продължа, да каня гости, да организирам и суши партита. Със суши се занимавам от 2009г., френската и италианската кухня започнах малко по-късно да ги готвя. Може би половин година преди MasterChef, когато реших, че искам да се включа.

Как се чувстваш, докато готвиш?

Докато готвя си почивам. Обожавам през зимата, някоя студена неделя, да си сипя чаша вино и цял следобед да изкарам пред печката, накрая да вечеряме. Готвенето ми действа като естествен антидепресант. Вкъщи готвим и двамата, аз готвя основните и солените, така да ги наречем, неща, а жена ми прави сладкишите. И двамата готвим, затова се и забавляваме повече. Когато в едно семейство има покриване на интересите, нещата стават по-лесно.

Какви съставки би включил в една рецепта за щастливо семейство?

Две пълни противоположности, за да могат да се допълват. Защото като има повече ръбове и по-малко дупки, няма как да се напаснат нещата. Аз имам втори брак, имам някакъв опит. Двамата с бившата ми жена смятаме, че сме щастливо разведени, успяхме да се разделим като нормални хора, без драми. Решихме да направим т.нар. споделено гледане на нашето дете. Много често се е случвало бившата ми съпруга и настоящата да се срещат, да си разменят Никола, да се организират, няма никакъв проблем между тях двете. Смятам, че нашето поколение започваме да израстваме, да четем повече психологическа литература, която да ни кара да се фокусираме върху щастието, а не върху нещастието. Защото много лесно можем да бъдем нещастни, но трябва да се стараем, за да бъдем щастливи. Нищо не идва даром.

App_jun2016